В ри­тъ­ма на „Райх­ле“

Capital - - Медиа И Реклама - Ра­дос­лав Ра­дев,

Ра­дос­лав Ра­дев е уп­ра­ви­тел на про­из­вод­с­т­ве­но­то дру­жес­т­во „Райх­ле и Де-Ма­са­ри Бъл­га­рия пръ­дак­шън“от ап­рил 2014 г. За­вър­шил е „Ин­дус­т­ри­а­лен ме­ни­дж­мънт“в Ико­но­ми­чес­кия уни­вер­си­тет във Вар­на. Пре­ди да по­е­ме се­гаш­на­та си по­зи­ция, е бил ре­ги­о­на­лен опе­ра­ти­вен ди­рек­тор за Юго­из­точ­на Ев­ро­па в ком­па­ни­я­та за ав­то­ма­тич­ни вра­ти Dorma, къ­де­то е от­го­ва­рял за де­вет дър­жа­ви. За­е­мал е и раз­лич­ни уп­рав­лен­с­ки по­зи­ции (ме­ни­джър за­ку­пу­ва­не, опе­ра­ти­вен ди­рек­тор) в про­из­во­ди­те­ля на елек­т­ро­у­ре­ди за до­ма „Те­си“. „Райх­ле и Де-Ма­са­ри Бъл­га­рия Пръ­дак­шън“про­из­веж­да оп­тич­ни ка­бе­ли и па­сив­ни ком­по­нен­ти за из­г­раж­да­не на ко­му­ни­ка­ци­он­ни мре­жи. Дру­жес­т­во­то е част от швей­цар­с­ка­та Reichle & De-Massari (R&M), ко­я­то ра­бо­ти в по­ве­че от 40 стра­ни и ос­вен в Бъл­га­рия има за­во­ди в Пол­ша, САЩ, Бра­зи­лия, Ду­бай, Ин­дия и Че­хия. Обо­ро­тът на гру­па­та за 2017 г. е 232 млн. швей­цар­с­ки фран­ка. Ос­вен про­из­вод­с­т­ве­но пред­п­ри­я­тие в Со­фия R&M има и тър­гов­с­ко дру­жес­т­во - „Р и М Бъл­га­рия“. „Райх­ле и Де-Ма­са­ри Бъл­га­рия пръ­дак­шън“е ре­гис­т­ри­ра­на в края на 2011 г. и в мо­мен­та има 420 слу­жи­те­ли. През 2017 г. про­даж­би­те на ком­па­ни­я­та на­рас­т­ват с 12% до 37.2 млн. лв. Над 95% от про­дук­ци­я­та се из­на­ся, ка­то ос­нов­ни­те па­за­ри са в За­пад­на Ев­ро­па

Ре­ше­ни­е­то е про­из­вод­но на гло­бал­но­то раз­рас­т­ва­не на ком­па­ни­я­та. Раз­ши­рих­ме па­зар­ни­те си дя­ло­ве в ня­кои спе­ци­фич­ни бизнес сег­мен­ти, ка­то цен­т­ро­ве­те за съх­ра­не­ние на дан­ни и пуб­лич­ния сек­тор.

То­ва е ре­зул­тат как­то от спе­чел­ва­не­то на клю­чо­ви проекти и кли­ен­ти, та­ка и от раз­ра­бот­ка­та на ня­кои из­к­лю­чи­тел­но ино­ва­тив­ни про­дук­то­ви ре­ше­ния - плат­фор­ми и па­сив­ни ка­бел­ни сис­те­ми за из­г­раж­да­не на мо­дер­ни цен­т­ро­ве за съх­ра­не­ние на дан­ни, как­то и за из­г­раж­да­не на фиб­ро­оп­тич­ни пре­нос­ни мре­жи в пуб­лич­ния сек­тор в кон­тек­с­та на ця­лос­т­на­та ев­ро­пейс­ка по­ли­ти­ка за за­сил­ва­не ин­тен­зи­те­та на ди­ги­та­ли­за­ци­я­та. Всич­ко то­ва да­де дос­та по­зи­ти­вен ре­зул­тат, кли­ен­ти­те ни при­е­ха про­дук­ти­те мно­го доб­ре, по-доб­ре от очак­ва­но­то, ко­е­то на­ло­жи при­е­ма­не­то на ам­би­ци­оз­на ин­вес­ти­ци­он­на по­ли­ти­ка за из­г­раж­да­не на ли­нии, на­е­ма­не на хо­ра и т.н. Очак­ва­ме то­ва да ни поз­во­ли как­то да из­ле­зем на но­ви па­за­ри, та­ка и да раз­ши­рим биз­не­са със съ­щес­т­ву­ва­щи кли­ен­ти.

Пър­во­то три­ме­се­чие на 2018 стар­ти­ра дос­та пла­хо, но след­ва­щи­те две три­ме­се­чия над­с­ко­чи­ха мно­гок­рат­но очак­ва­ни­я­та ни. Не са­мо ло­кал­но, но и гло­бал­но мо­же би ще прик­лю­чим ед­на от най-ус­пеш­ни­те го­ди­ни в ис­то­ри­я­та на ком­па­ни­я­та. Спе­че­лих­ме ня­кол­ко дос­та клю­чо­ви кли­ен­та на гло­бал­но ни­во, но и раз­рас­т­ва­не­то на

про­дук­то­ва­та ни га­ма съ­що иг­рае ро­ля.

Про­из­веж­да­ме мул­ти­фи­бър оп­тич­ни ка­бел­ни ре­ше­ния за из­г­раж­да­не­то на цен­т­ро­ве за съх­ра­не­ние на дан­ни с го­ля­ма гъс­то­та. То­ва са ка­бел­ни сис­те­ми, ко­и­то с го­ля­ма гъс­то­та поз­во­ля­ват ма­си­вен пре­нос на дан­ни. В из­г­раж­да­не­то на дей­та цен­тъ­ра мно­го важ­но от ин­вес­ти­ци­он­на глед­на точ­ка е оси­гу­ря­ва­не­то на го­ля­ма гъс­то­та на връз­ки на мал­ка площ. То­ва са ино­ва­тив­ни­те и па­тен­то­ва­ни ре­ше­ния, ко­и­то ни поз­во­ля­ват на мно­го мал­ка площ да има­ме мно­го връз­ки. То­ва е ед­но от го­ле­ми­те ни пре­дим­с­т­ва.

Оп­ре­де­ле­но то­ва е ед­но от най-се­ри­оз­ни­те пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва - прив­ли­ча­не­то на хо­ра. При нас дей­ност­та е дос­та спе­ци­фич­на и ние сме на­яс­но, че тряб­ва да обу­ча­ва­ме на­ши­те слу­жи­те­ли. Не жи­ве­ем с очак­ва­не­то, че ще взе­мем под­гот­ве­ни хо­ра. В Бъл­га­рия ня­ма ана­ло­гич­но про­из­вод­с­т­во. Оп­ре­де­ле­но оба­че има де­фи­цит ка­то ко­ли­чес­т­во. В мо­мен­та на бър­зо раз­рас­т­ва­не то­ва, ко­е­то срещ­нах­ме ка­то зат­руд­не­ние, е да на­ме­рим брой хо­ра, не ква­ли­фи­ци­ра­ни. То­ва е не­що, ко­е­то ком­па­ни­я­та въз­на­ме­ря­ва да пра­ви - да ин­вес­ти­ра в обу­че­ни­е­то и въз­пи­та­ва­не­то на бъ­де­щи­те ни слу­жи­те­ли. За­то­ва учас­т­ва­ме в ду­ал­но­то обу­че­ние.

За ек­с­пер­т­ния ни със­тав - то­ва е об­що­ва­лид­но за ця­ла­та ин­дус­т­рия, хо­ра под­гот­ве­ни, с нуж­ни­те ба­зо­ви уме­ния ста­ва все по-труд­но да се на­ме­рят. > 62

Ка­то се вър­на на­зад във вре­ме­то, ед­на от труд­нос­ти­те, ко­и­то из­пи­тах, ко­га­то от ек­с­пер­тен със­тав ста­нах ме­ни­джър, бе­ше да спра да си вра но­са нав­ся­къ­де. В край­на смет­ка аз съм на­яс­но, че не съм най-зна­е­щи­ят и мо­же­щи­ят в об­лас­ти­те, къ­де­то все­ки един от те­зи 11 ду­ши те­жи.

Оп­ре­де­ле­но не съм чо­век, кой­то пос­то­ян­но кон­т­ро­ли­ра. Де­ле­ги­рам, но си адап­ти­рам по­ве­де­ни­е­то и под­хо­да спо­ред си­ту­а­ци­я­та. Има си­ту­а­ции, в ко­и­то се изис­к­ва те­сен ежед­не­вен кон­т­рол, осо­бе­но в кри­зис­ния мо­мент, през кой­то ми­нах­ме, но има и дру­ги си­ту­а­ции и те са бол­шин­с­т­во­то, в ко­и­то хо­ра­та се спра­вят блес­тя­що с то­ва, ко­е­то очак­вам от тях. За мен лак­мус за доб­рия ме­ни­джър е кол­ко пъ­ти ще ти звън­не те­ле­фо­нът по вре­ме на от­пус­ка. При пос­лед­на­та ми от­пус­ка през ля­то­то за 10 дни те­ле­фо­нът ми звън­на слу­жеб­но 4 пъ­ти, ко­е­то спо­ред мен е доб­ре.

Как си пред­с­та­вя­те ком­па­ни­я­та след 5 го­ди­ни?

Бъл­гар­с­ка­та про­из­вод­с­т­ве­на ком­па­ния е съз­да­де­на пре­ди 7 го­ди­ни. За то­зи кра­тък жи­тейс­ки път на ком­па­ни­я­та се слу­чи­ха тол­ко­ва не­ща. Тя е съз­да­де­на от Алек­сан­дър Пет­ров през 2012 г., кой­то днес уп­рав­ля­ва мес­т­ни­те ор­га­ни­за­ции за про­даж­би в ця­ла Юго­из­точ­на Ев­ро­па. За­поч­ва с екип от 20 ду­ши, се­га сме 420. То­ва е ог­ром­на про­мя­на за 7 го­ди­ни. На­ша­та ам­би­ция е да се ут­вър­дим ка­то гло­ба­лен ин­же­не­рин­гов цен­тър в раз­ра­бот­ка­та на плат­фор­ми и тех­но­ло­гии за про­из­вод­с­т­во на фиб­ро­оп­тич­ни ка­бе­ли. Дру­го­то, ко­е­то очак­вам да се слу­чи през след­ва­щи­те го­ди­ни, е та­зи ло­ка­ция да бъ­де дуб­ли­ра­на. Та­зи сгра­да ве­че е стиг­на­ла ли­ми­та си ка­то ка­па­ци­тет, на прак­ти­ка 2019 г. на­пъл­но ще опол­зот­во­рим пло­щи­те в се­гаш­на­та сгра­да.

Ин­тер­вю­то взе Иг­ли­ка Фи­ли­по­ва

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.