Пе­ев­с­ки ха­рес­ва ва­шия мейл

БНБ ве­че пра­ви срав­не­ние меж­ду офер­ти­те на всич­ки ин­с­ти­ту­ции на па­за­ра

Capital - - News - ав­тор То­дор То­до­ров | todor.todorov@capital.bg

ПП­ом­ни­те ли про­тес­ти­те сре­щу Пе­ев­с­ки от 2013 г.? Как ули­ци­те и пло­ща­ди­те в ця­ла­та стра­на бя­ха раз­тър­се­ни от ви­ко­ве­те на де­сет­ки хи­ля­ди хо­ра? Всич­ки то­га­ва ис­ка­ха “Ос-тав-ка”, но зад та­зи ду­ма сто­е­ше мно­го по­ве­че от же­ла­ни­е­то пос­та си да ос­во­бо­ди сла­ме­ни­ят Оре­шар­с­ки. Про­тес­ти­те то­га­ва бя­ха сре­щу прев­зе­ма­не­то на дър­жа­ва­та от мал­ка гру­па хо­ра, ко­и­то впи­ват вен­ду­зи­те си в кръ­во­нос­на­та сис­те­ма на всич­ки влас­ти, та­ка че те да ра­бо­тят са­мо за тях. Бя­ха сре­щу ма­фи­я­та, ко­я­то се хра­ни от дър­жав­но­то и ев­ро­пейс­ко­то фи­нан­си­ра­не, ата­ку­ва биз­не­си­те на не­у­доб­ни­те и за али­би но­си мас­ки на по­ли­ти­ци, про­ку­ро­ри и ме­дии.

Пе­ев­с­ки то­га­ва се от­тег­ли ка­то пред­се­да­тел на ДАНС, Оре­шар­с­ки за­гу­би власт­та, но хо­ра­та не ус­пя­ха да си вър­нат власт­та. Да­же нап­ро­тив. От то­га­ва до­се­га съ­ща­та гру­па хо­ра сис­те­ма­тич­но за­е­ма все по­ве­че клю­чо­ви по­зи­ции в пра­ви­тел­с­т­во­то, дър­жав­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция и служ­би­те. Ако не­що се сме­ни, то­ва е под­хо­дът на прев­зе­ли­те власт­та. Ви­ди­ми (и оче­вид­но пре­диз­вик­ва­щи ре­ак­ция) хо­ра ка­то Де­лян Пе­ев­с­ки не за­е­мат ди­рек­т­но ви­со­ки пос­то­ве, а вмес­то то­ва ги кон­т­ро­ли­рат с по-мал­ко из­вес­т­ни лей­те­нан­ти.

По­ня­ко­га щри­хи от ис­тин­с­ка­та кар­ти­на в дър­жа­ва­та се про­мък­ват на по­вър­х­ност­та и та­зи сед­ми­ца да­де по­ред­ния при­мер. Бю­ро­то за кон­т­рол над под­с­луш­ва­ни­я­та бе­ше съз­да­де­но след скан­да­ли­те в края на пър­во­то пра­ви­тел­с­т­во на ГЕРБ и за из­не­на­да на са­ми­те му съз­да­те­ли то в ня­кои слу­чаи вър­ше­ше ре­ал­на ра­бо­та. Ко­га­то про­ку­ра­ту­ра­та и служ­би­те си да­до­ха смет­ка, че по­ня­ко­га вър­ху под­с­луш­ва­не­то на те­ле­фо­ни­те, прос­ле­дя­ва­не­то на мей­ло­ве, съ­об­ще­ния във viber и пр. мо­же да има ня­ка­къв вън­шен кон­т­рол, те за­поч­на­ха ярос­т­на ата­ка сре­щу бю­ро­то. Ре­зул­та­тът бе­ше, че то бло­ки­ра. Се­га се ми­на­ва на след­ва­щия етап - ди­рек­т­но­то му прев­зе­ма­не (виж­те ко­мен­тар на стр. 6 и под­роб­нос­ти за та­зи ис­то­рия на стр. 24).

ор­га­ни­зи­ра­но. Ко­га­то оба­че тряб­ва да се ре­ши проб­лем на хо­ра­та, дър­жав­на­та ма­ши­на за­поч­ва да скър­ца, за­що­то не е ка­либ­ри­ра­на за та­ка­ва ра­бо­та. В то­ва, раз­би­ра се, има ню­ан­си - не ця­ла­та дър­жа­ва е прев­зе­та от ма­фи­я­та, а и в раз­лич­ни­те пе­ри­о­ди вли­я­ни­е­то е раз­лич­но. В пър­во­то пра­ви­тел­с­т­во на Бо­ри­сов нап­ри­мер вли­я­ни­е­то бе­ше по-мал­ко, а при Оре­шар­с­ки, мно­го по-го­ля­мо.

Ка­зу­сът с граж­дан­с­ка­та от­го­вор­ност се­га из­п­ра­ви дър­жа­ва­та пред ре­а­лен проб­лем, кой­то за­ся­га ми­ли­о­ни хо­ра, и дър­жа­ва­та, по­не на ета­па, бло­ки­ра. Ако не пред­п­ри­е­ме ни­що, це­на­та на зас­т­ра­хов­ка­та ще ско­чи мно­го. Ко­га­то то­ва се при­ба­ви към ин­ф­ла­ци­я­та, ви­со­ки­те це­ни на бен­зи­на и уве­ли­че­ни­те це­ни на отоп­ле­ни­е­то, рис­кът е хо­ра­та с по-нис­ки до­хо­ди от­но­во да из­ля­зат на ули­ца­та. Ако дър­жа­ва­та ре­гу­ли­ра та­ва­на на обез­ще­те­ни­я­та и та­ка кос­ве­но це­на­та на граж­дан­с­ка­та от­го­вор­ност, рис­кът е да още­ти род­ни­ни­те на пос­т­ра­да­ли при ка­тас­т­ро­фи.

Ра­бо­та­та на ефек­тив­на­та дър­жа­ва е точ­но да на­ми­ра ба­лан­са в по­доб­ни си­ту­а­ции. Граж­дан­с­ка­та от­го­вор­ност тряб­ва да пос­къп­не, за да не фа­ли­рат ня­кои от го­ле­ми­те зас­т­ра­хо­ва­тел­ни ком­па­нии.

Въп­ро­сът е са­мо с кол­ко (виж­те на стр. 11-18)

Всъщ­ност, ако има­ше ефек­тив­на дър­жа­ва, до­хо­ди­те на хо­ра­та щя­ха да са мно­го по-ви­со­ки и це­на­та на граж­дан­с­ка­та ня­ма­ше да се прев­ръ­ща в на­ци­о­на­лен и по­ли­ти­чес­ки проб­лем.

Вмес­то то­ва оба­че има­ме дру­го - чо­век на Пе­ев­с­ки ще кон­т­ро­ли­ра да­ли хо­ра­та на Пе­ев­с­ки в про­ку­ра­ту­ра­та и хо­ра­та на Пе­ев­с­ки в служ­би­те под­с­луш­ват за­кон­но.

Нак­рат­ко, вни­ма­вай­те как­во пи­ше­те по мей­ла и как­во пра­ща­те във viber и what’s app. Там ви слу­ша прев­зе­та­та дър­жа­ва. P Кои са бан­ки­те с най-нис­ки так­си > стр. 78 В БРОЯ ЩЕ ВИ­ДИ­ТЕ ОЩЕ:

ВВ пос­лед­ни­те го­ди­ни на свит лих­вен до­ход за бан­ки­те пос­тъп­ле­ни­я­та от так­си ста­ват все по-важ­ни. И чес­то ид­ва из­ку­ше­ни­е­то те да се по­кач­ват или да се въ­веж­дат но­ви. Мно­го от тях но­ми­нал­но са сим­во­лич­ни и пот­ре­би­те­ли­те не им об­ръ­щат вни­ма­ние, но нат­ру­па­ни в края на ме­се­ца, мо­гат да се ока­жат се­ри­оз­но раз­ход­но пе­ро – нап­ри­мер да изя­дат до­пъл­ни­тел­но от и без то­ва ну­ле­ва­та лих­ва по де­по­зи­та. Ос­вен че хо­ра­та ряд­ко се за­мис­лят за так­си­те, дос­ко­ро те ня­ма­ха и ме­ха­ни­зъм за срав­не­ни­е­то им – еди­ни­ят ва­ри­ант бе­ше да вли­зат на сай­та на вся­ка бан­ка и да съ­пос­та­вят та­ри­фа­та й с так­си с те­зи на ос­та­на­ли­те. Не­що, за ко­е­то мал­ко пот­ре­би­те­ли са го­то­ви да от­де­лят вре­ме, а до­ри и да го нап­ра­вят, чес­то чис­ла­та не са съ­пос­та­ви­ми.

Доб­ра­та но­ви­на е, че от края на ми­на­лия ме­сец Бъл­гар­с­ка­та на­род­на бан­ка за­поч­ва ця­лос­т­но срав­не­ние на так­си­те на бан­ки­те и на дру­ги пла­теж­ни и кар­то­ви опе­ра­то­ри. Всъщ­ност от бан­ко­вия ре­гу­ла­тор са из­ва­ди­ли всич­ки дан­ни от та­ри­фи­те им и са ги гру­пи­ра­ли в таб­ли­ци по ос­нов­ни опе­ра­ции. То­ва мо­же и да не улес­ни на­пъл­но ма­со­вия пот­ре­би­тел, кой­то, за да ги от­к­рие, тряб­ва да вле­зе и се по­ро­ви мал­ко по­ве­че в сай­та на БНБ, но със сигурност ще по­мог­не на ана­ли­за­то­ри, кон­сул­тан­ти и ме­дии да под­не­сат срав­не­ния за це­на­та на раз­лич­ни ус­лу­ги и та­ка да уве­ли­чат въз­мож­ност­та за ин­фор­ми­ран из­бор на пот­ре­би­те­ли­те. Срав­не­ни­е­то на

БНБ е по си­ла­та на ев­ро­пейс­ка ди­рек­ти­ва, ко­я­то изис­к­ва цен­т­рал­ни­те бан­ки да пра­вят та­ко­ва. Ре­гу­ла­то­рът пуб­ли­ку­ва пе­ри­о­дич­но и сред­ни так­си за бан­ко­ва­та сис­те­ма, ко­и­то са от­п­рав­на точ­на и за под­дър­жа­не­то на т.нар. смет­ка за ос­нов­ни опе­ра­ции.

Из­бо­рът на бан­ка­та оба­че не за­ви­си са­мо от так­си­те, а от ком­би­на­ция от фак­то­ри. За мно­го кли­ен­ти то­ва е кре­дит­ни­ят или де­по­зи­тен про­дукт, пред­ло­же­на па­кет­на ус­лу­га или прос­то ди­рек­т­но по­со­че­на смет­ка от ра­бо­то­да­те­ля за пре­вод на ра­бот­на зап­ла­та.

Как­во по­каз­ват таб­ли­ци­те

Пър­во­то впе­чат­ле­ние при прег­ле­да на кла­са­ци­я­та е, че има го­ля­ма но­жи­ца меж­ду от­дел­ни­те бан­ки – от лип­са на так­си по да­де­ни опе­ра­ции до ви­со­ки та­ки­ва. По-мал­ки­те бан­ки и те­зи с бъл­гар­с­ки соб­с­т­ве­ни­ци ка­то ця­ло пред­ла­гат по-нис­ки ко­ми­си­о­ни при ба­зо­ви опе­ра­ции ка­то от­к­ри­ва­не на смет­ка и па­ри­чен пре­вод, но при тег­ле­не от

бан­ко­мат дос­та от го­ле­ми­те им кон­ку­рен­т­ни са с по-из­год­ни офер­ти. Чес­то оба­че ед­на па­кет­на офер­та да­ва по-доб­ри ни­ва на так­си­те, ка­то те са из­год­ни за пот­ре­би­те­ли, за ко­и­то бан­ки­ра­не­то е поч­ти ежед­не­вие. В таб­ли­ци­те са по­со­че­ни ос­нов­ни ни­ва, без да са вклю­че­ни те­зи по пре­фе­рен­ци­ал­ни па­ке­ти, ко­и­то ва­ри­рат за вся­ка ин­с­ти­ту­ция. Нап­ри­мер при пре­вод на ра­бот­на зап­ла­та мо­же да ня­ма так­са или тя да е по-нис­ка. Впе­чат­ле­ние пра­ви и раз­ли­ка­та при ня­кои так­си за тег­ле­не от бан­ко­мат в зависимост от опе­ра­то­ра – Visa или Mastercard.

Он­лайн бан­ки­ра­не­то, ос­вен че е поч­ти на­по­ло­ви­на по-ев­ти­но, е по-бър­зо и спес­тя­ва мно­го вре­ме. “Ка­пи­тал” го­ре­що го пре­по­ръч­ва, още по­ве­че че бан­ки­те ин­вес­ти­рат мно­го сред­с­т­ва и уси­лия за улес­ня­ва­не на ин­с­та­ли­ра­не­то и пол­з­ва­не­то му как­то от ком­пю­тър, та­ка и от те­ле­фон. За раз­ли­ка от пре­ди го­ди­ни, ко­га­то се из­да­ва­ха спе­ци­ал­ни сер­ти­фи­ка­ти и се съ­би­ра­ха ед­нок­рат­ни ви­со­ки так­си за то­ва, се­га са­ми­те бан­ки сти­му­ли­рат ак­тив­но пре­хо­да на кли­ен­ти­те им към ди­ги­тал­ни ка­на­ли, за­що­то да­ва въз­мож­ност да оп­ти­ми­зи­рат соб­с­т­ве­ни­те си раз­хо­ди.

От­к­рий, под­дър­жай и зак­рий

При от­к­ри­ва­не на раз­п­ла­ща­тел­на смет­ка так­си­те ви­ди­мо ва­ри­рат от лип­са на та­ка­ва до 5 лв. при Рай­фай­зен­банк. В слу­чая оба­че пе­ро­то, от ко­е­то бан­ки­те имат ре­гу­ля­рен па­ри­чен по­ток, е ме­сеч­на­та так­са за под­дръж­ка, ка­то един­с­т­ве­но Ти Би Ай банк ня­ма та­ка­ва, а най­нис­ки­те са при мал­ки­те бан­ки с бъл­гар­с­ки соб­с­т­ве­ни­ци. Обик­но­ве­но ко­га­то смет­ка­та се пол­з­ва ре­гу­ляр­но и по нея пос­тъп­ват сред­с­т­ва, ко­ми­си­о­ни­те не се за­бе­ляз­ват. Чес­то оба­че сб­лъ­сък на кли­ен­та с тях ид­ва ко­га­то е спрял да из­пол­з­ва да­де­на смет­ка и ре­ши да я зак­рие.

Оказ­ва се, че за пе­ри­о­да в кой­то той не я е пол­з­вал, по нея са се на­чис­ля­ва­ли так­си, а ако по смет­ка­та е ня­ма­ло па­ри, те се тру­пат ка­то дъл­жи­ми, ко­и­то той тряб­ва да зап­ла­ти при зак­ри­ва­не­то плюс так­са за опе­ра­ци­я­та. Та­ка ед­на на пръв пог­лед фор­мал­на и не­ан­га­жи­ра­ща опе­ра­ция мо­же да се ока­же с це­на 30-40 лв.

Па­рич­ни­те пре­во­ди са ни скъ­пи Так­си­те по па­рич­ни­те пре­во­ди си ос­та­ват ед­ни от най­ма­со­ви­те, а ка­то аб­со­лют­на стой­ност те са най-ви­со­ки. Ако ста­ва въп­рос за ек­с­п­ре­сен пре­вод през сис­те­ма­та за се­тъл­мент в ре­ал­но вре­ме RINGS, це­на­та ста­ва още по­ви­со­ка. То­ва оз­на­ча­ва, че па-

Ин­фор­ма­ци­я­та ви е скъ­па Из­с­ле­до­ва­те­ли­те от „Ок­с­форд“са ана­ли­зи­ра­ли бли­зо ед­на тре­та от при­ло­же­ни­я­та в Google

K | ПО­ТО­ЦИ КЪМ НАЙ-ГО­ЛЕ­МИ­ТЕ ТЕХ КОМ­ПА­НИИ

ва, че по­доб­ни дейс­т­вия чес­то са не­дос­та­тъч­ни.

Кой спаз­ва пра­ви­ла­та Дан­ни­те, ко­и­то при­ло­же­ни­я­та из­п­ра­щат до раз­ра­бот­чи­ци­те, мо­же да бъ­дат прос­ле­де­ни и все­ки пот­ре­би­тел да раз­бе­ре по­не на те­о­рия как точ­но въп­рос­ни­те би­ват из­пол­з­ва­ни. Та­зи ин­фор­ма­ция се съ­дър­жа в пра­ви­ла­та за пол­з­ва­не и дек­ла­ра­ци­я­та за по­ве­ри­тел­ност на кон­к­рет­на­та ап­ли­ка­ция. Нас­ко­ро Google за­я­ви, че ще пре­мах­не от плат­фор­ма­та си при­ло­же­ния без та­ки­ва пра­ви­ла, но по­не за­се­га тех­но­ло­гич­ни­ят ги­гант не е пре­ка­ле­но стрик­тен в то­ва си обе­ща­ние, по­соч­ва сай­тът Gizmodo. Има оба­че и при­ло­же­ния, ко­и­то от­каз­ват да се

ин­с­та­ли­рат, ако не им се да­де дос­тъп до всич­ки най-важ­ни ре­гис­т­ри в те­ле­фо­на—ка­то кон­так­ти, сним­ки и ло­ка­ция.

Ин­те­ре­сен слу­чай е по­ли­ти­ка­та за по­ве­ри­тел­ност на плат­фор­ма­та за крат­кот­рай­но нас­та­ня­ва­не Airbnb. При­ло­же­ни­е­то по­лу­ча­ва ин­фор­ма­ция за ус­т­ройс­т­во­то, ко­е­то из­пол­з­ва­те, как­то и за мес­то­по­ло­же­ни­е­то ви, ка­то дан­ни­те се об­ра­бот­ват от ком­па­ни­я­та и би­ват из­пол­з­ва­ни за мно­го не­ща—от по-доб­ро­то тар­ге­ти­ра­не на рек­ла­ми в бли­зост до вас до ак­ту­ал­ни офер­ти. При­ло­же­ни­е­то пред­ла­га ва­ри­ант, в кой­то не е нуж­но да пре­дос­та­вя­те мес­то­по­ло­же­ни­е­то си, за да го пол­з­ва­те.

Раз­ра­бот­чи­кът Фе­ликс Кра­ус оба­че нас­ко­ро раз­к­ри­ва как да-

ва­не­то на раз­ре­ше­ние на при­ло­же­ние да виж­да сним­ки­те на ус­т­ройс­т­во­то му поз­во­ля­ва да виж­да и къ­де сте би­ли, за­що­то всич­ки ва­ши сним­ки имат ге­ог­раф­с­ки обоз­на­че­ния по под­раз­би­ра­не.

До­ри ако бло­ки­ра­те при­ло-

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria

© PressReader. All rights reserved.