Светлата и тъмната страна на бързите кредити

Опитите за регулация на сектора на бързите кредити не спират. Те не могат да защитят всички потребители - хората, които прибягват до такъв тип финансиране, често са в нужда, а има твърде много легални начини, по които един кредитор може да се възползва от това.

Веднъж попаднали във водовъртежа на заемите, длъжниците откриват, че при всяка грешна стъпка бързите кредити имат хищническото свойство да се увеличават бързо и неумолимо. Тъй като няма легален начин, по който физическо лице да може да се освободи от непосилни задължения, единственият изход за мнозина е изпадането в нелегалност: работа в сивата икономика, доходи на тъмно и планиране ден за ден. Работодатели, които имат преки наблюдения върху случващото се, предупреждават, че проблемът е масов и засяга не само бедни и малограмотни, но все по-често млади хора, за които това се превръща в спирачка за по-нататъшното развитие.

Най-тежко е изтръгването от съвсем тъмните лихвари, които все още съществуват, но измерването на бизнеса им е невъзможно. При светлите представители на сектора подборът ще се подобри, а лихвите могат да паднат. Но дори да е така, ръстът на бързите кредити показва, че огромна част от населението е извън обхвата на банките, а това е проблем, който ще преследва икономиката години напред. А ако също така голяма част от хората са финансово неграмотни, т.е. не могат да разбират договорите, които подписват, или условията, с които се обвързват, никакви регулации няма да ни спасят от блатото на затъналите длъжници, което ще поглъща още и още хора.

Един все по-добър бизнес

млн. лв. Конкуренцията в сектора остана жестока и след забраната да искат над 50% лихва за услугите си. За това спомогнаха различните начини за заобикаляне на правилата - къде с легални, къде със сенчести практики ( виж текста на стр. 12-13).

Сред играчите има и чужди, и български компании; и такива, които предлагат заем до заплата, и дружества, които отпускат по-дългосрочни ипотечни кредити. При цялото разнообразие има нещо, по което всички в този бизнес си приличат, и то е, че много гъвкаво следват потребителите и успяват да запълнят вакуума между нуждите им и онова, което предлагат банките. Те са тромави - все пак кредитират с чужди пари, оставени при тях като депозити. В същото време фирмите за бързи заеми рискуват собствения и привлечения капитал и затова са по-разтоварени откъм регулации. А заради удобствата, които предлагат, и по-голямата несигурност, с която се нагърбват, нормално е да изискват по-висока цена за парите си.

От тези 160 големите са няколко. Погледнато през техните резултати, бързите кредити са печеливш бизнес с растящи приходи и печалби (виж таблица "Най-големите играчи"). Обемите му се разрастват с по 5% на година според статистиката на Българската народна банка (БНБ), като от 1.8 млрд. лв. през 2012 г. вземанията на дружествата в сектора са нараснали до над 2.2 млрд. лв. в края на март тази година (виж инфографиката "Потребителите теглят все повече бързи заеми"). Зад този ръст обаче не седи само инициативността на фирмите - и банките са отчаяни да кредитират, но далеч не могат да се похвалят с такъв успех.

Доходи на тъмно, кредити на светло

Една от възможните причина за това е, че има маса от потенциални клиенти, които в случай на нужда от пари нямат достъп до банките и единствената им алтернатива са небанковите институции. Кредитният бум от 2006-2007 г., издут благодарение на масовото увлечение на потребителите към лесните пари, и последвалият финансов колапс от 2008 г., който пък се превърна във фабрика за лоши длъжници, сложиха черен печат върху доста банкови паспорти. От БНБ не помогнаха да изясним това, като не отговориха на простичкия въпрос на "Капитал" дали има увеличение в броя на лицата, за които Централният кредитен регистър вади справката "лош платец". Но е факт, че с такова досие човек няма как да получи кредит от банка, докато за дружествата за бързи кредити подобна щампа не е спирачка.

Другото очевидно обяснение защо опашката от клиенти не е пред банките, а пред конкурентите им въпреки многократно по-високата цена, е, че в България все още има голям сив сектор на икономиката. Заетите в него не могат да декларират нужния доход, за да получат евтин заем. Потвърждение на хипотезата дава изследване на Световната банка за финансовото изключване. То показва, че България е несравнимо назад спрямо Германия например, където почти всеки жител има банкова сметка и достъп до традиционно кредитиране.

„ Бизнесът на бързите кредити расте, защото има търсене, клиентите вече познават този пазар, компаниите, продуктите и имат повече доверие“, помага в разнищването на въпроса Атила Хорват, който е изпълнителен директор на „Провидент Файненшъл България“и председател на „Българската асоциация за потребителски кредит“, която обединява най-големите играчи в сектора. Като професионалист, който има наблюдения върху европейския пазар, Хорват обръща внимание върху следния детайл: „Специфичното за пазара в България е, че има много клиенти, чиито доходи не са изцяло на светло и това донякъде ги ограничава от банково финансиране. Като имаме предвид, че броят на населението не се увеличава, а икономиката слабо се подобрява, не бих казал, че за растежа на нашия бизнес допринася толкова това, че имаме повече потенциални клиенти на пазара“.

От другото обединение на фирмите в бранша, „Асоциацията за отговорно небанково кредитиране“(АОНК), което има 8 компании, са по-предпазливи и виждат повече причини за ръста в сектора: „Профилът на нашите потребители показва, че в поголямата си част те напълно отговарят на условията за банков кредит.

Раздадените заеми са за 2.2 млрд. лв.

В полза на потребителите ние и банковият сектор взаимно се допълваме. Кредитите, които предоставяме, като срок и като размер не са във фокуса на интерес на банките. Ние сме търсени, защото отговаряме на определени потребителски очаквания за бързина и минимален документооборот.“И още: „Това се дължи както на все по-доброто познаване на потребителите ни, съответно на избягване на недобросъвестните, така и на гъвкав подход при моментни проблеми, възникнали при добросъвестни клиенти. Разбира се, има отражение и динамичното управление на кредитните ни портфейли.“

По-малко лоши заеми или по-добро управление?

Последното изречение от горното становище е много съществено, защото насочва вниманието към друг важен момент - докато расте, при това със завиден темп, кредитирането през фирмите за бързи заеми не произвежда поголям брой лоши длъжници. Напротив. Статистиката на БНБ отчита, че от над 30% към декември 2013 г. в момента просрочените заеми са малко над 20%, което е съизмеримо и с нивото на лошите кредити в банките.

До някаква степен това се постига с регулярни продажби на портфейли от лоши вземания. Наблюденията на колекторските агенции са, че дружествата за бързи кредити формират около 10% от пазара на продадени задължения към кредитни институции. Като се има предвид, че от януари до март бяха продадени дългове за 350 млн. лв., то скоростта, с която бързите заеми чистят портфейлите, е приблизително 35 млн. лв. на тримесечие. Според Нина Станчева от „Агенцията за събиране на вземания“от две години насам дружествата в сектора са променили политиките си по отношение на управлението на непогасените кредити. „Тенденцията е за продажба на по-ранен етап, както и почесто. Сделки за продажба на просрочени вземания се извършват на цени между 3 до 30%. Конкрет- ната цена зависи от много фактори - кой е продавачът, групата забавени дългове, в която попада предлаганият кредитен портфейл, кога последно са плащали длъжниците, каква е общата дължима сума към момента на продажбата, условията по самите договори за заем и др. Всеки пакет се оценява индивидуално и се дава конкретна цена за него“, дава детайли Станчева.

Има и други причини за спада, смята тя. „Необслужваните задължения по тези заеми намаляват - и в абсолютна стойност, и като процент от общия портфейл. От една страна, домакинствата в страната подобряват платежоспособността си, а от друга, фирмите, отпускащи небанковите заеми, подобряват управлението на кредитния си риск и събират по-успешно вземанията си.“

Атила Хорват от „Провидент“е съгласен с констатацията: „Причините за намалението на процента лоши заеми са, че хората имат малко повече доходи, платени са по-добре, успяват да връщат кредитите си навреме. Освен това компаниите кредитират по-внимателно.“Хорват не отрича, че част от причината е продажбата на портфейли с лоши вземания. „Моето наблюдение обаче е, че дори и без тези продажби нивото на лошите кредити като цяло се свива“, смята той.

ГЛАВА II От другата страна на кредита

Не такива обаче са отзивите от частните съдебни изпълнители, при които достигат най-тежките случаи с лошите длъжници. „Все същият обем работа пристига при нас. Не виждам някаква промяна преди и след регулацията“, коментира Благой Якимов, когото потърсихме с въпрос дали последното затягане на регулацията върху бързите кредити е довело до намаление на изпълнителните дела.

Всъщност стигне ли се дотам, се сбъдва онзи най-неприятен сценарий, при който взел 300 лв., се оказваш с дълг от хиляда. „Причината да нараства неимоверно сумата на задължението е, че когато то не бъде платено заедно с договорената лихва и такси, кредиторът се обръща към съда, плаща държавна такса, евентуално ползва услугите на юрисконсулт или адвокат, които се заплащат по тарифа. Стигне ли се до ЧСИ, отново има адвокатско или юрисконсултско възнаграждение плюс такса за съдебен изпълнител и така накрая потребителят плаща много повече, отколкото е взел“, обяснява Якимов ( виж графиката „Как расте един дълг от 1000 лв.“). Той обяснява, че няма нищо по-особено в събирането на дългове с едно такова изпълнително производство, сравнено със събирането на неплатени сметки за парно или GSM: „Най-вече се използват запори върху трудовите възнаграждения. Може и да има отделни случаи, но като цяло никой не тръгва да продава жилището на длъжника за задължение от 500 лв.“

Частният съдебен изпълнител има и едно тревожно наблюдение: „Натъквали сме се на всякакви случаи. Някой път наистина се чудя как са отпуснати тези кредити, но фирмите явно имат свои- 31 дек. 2013 г. 31 дек. 2014 г. 31 дек. 2015 г. Първо тримесечие 2016 г. 31 дек. 2012 г. 31 дек. 2013 г. 31 дек. 2014 г. 31 дек. 2015 г. Първо тримесечие 2016 г. те основания. Има случаи и на хора, които стават професионални длъжници - ползват заеми от различни институции, влизат в спирала.“Това, за което говори юристът, се случва дори и след като парламентът въведе непазарна мярка с ограничение на цената на бързите кредити до 50% като годишен процент на разходите (ГПР).

Наблюденията на тези, които се занимават с подобни задължения, показват, че липсата на елементарни познания за финансите върви ръка за ръка и с липсата на елементарни правни познания. Първосигнална реакция на длъжниците е да сменят квартира, за да не бъдат намерени на адреса, който са дали пред фирмата за бързи кредити. Само че, когато не бъдат открити, включително от призовкарите на съда, тези хора не знаят, че срещу тях се водят дела, съответно не се явяват на заседанията да защитят интереса си и почти задължително ги губят. А с това се сдобиват с допълнителни, още по-високи разноски ( виж историите на затъването на стр. 14).

Хроника на един срив

В офиса на независимата консултантка по лични финанси Росица Денева все по-често пристигат хора, които търсят начини да се справят със свръхзадлъжнялостта си. „Това, което наблюдавам, е, че хората ползват краткосрочни кредити за дългосрочни цели и това в един момент срива техния бюджет. Получава се спираловидно влизане в дълг - човек, който не може да погаси веднага кредита си, взима друг за дадена вноска или за да покрие нов разход“, дава пример тя. Според нея голяма част от потребителите не разбират продуктите, не умеят да управляват финансите си и потребяват повече, отколкото могат да си позволят.

Изследването на „GFK България“по поръчка на компанията за потребителско кредитиране Provident доказва много от тези теореми. Според него 27% от хората теглят заем от такива компании на всеки 1 до 6 месеца, сравнено с 13% в Европа. Основните причини също са показателни - ремонтът и извънредни-