Практики на затъването: две истории
Катя* е дребничка и притеснителна млада жена. Има загрижен поглед и е пестелива на думи. Предпазлива с непознати.
Вече. Откакто година и половина плаща скъпо за своята доверчивост. С пет кредита към пет различни дружества, изтеглени на нейно име в един и същ ден. В знак на добра воля към семейство, на което иска да помогне. Разбира се, няколко дни по-късно Катя разбира, че е станала жертва на измама. „Приятелите“й бързо изчезват от живота й с парите, а тя остава сама с дългове от 3330 лева, които все още изплаща.
Историята на Катя не е необичайна за България. Според консултантката по лични финанси Росица Денева, която помага на хора да се справят със свръхзадлъжнялостта си, тегленето на бързи заеми от името на близък, приятел, роднина е често срещана практика. В повечето случаи с неприятен изход.
Катя е на 31 години, в момента безработна. Израснала в институция за лишени от родителска грижа деца, след навършване на пълнолетие тя разчита на подкрепата на фондация „Конкордия България“. Те й помагат да си стъпи на краката и да заживее самостоятелен живот. Въпреки че е с диагноза умерена умствена изостаналост, Катя се стреми да бъде независима. Живее на квартира, справя се с бита и личните си финанси, не без помощта на социалните работници от фондацията. В продължение на няколко години Катя работи като хигиенистка към „Конкордия“на половин работен ден. Работодателите й са доволни от нея - тя е съвестна и работлива. Докато в един януарски ден миналата година не се появява на смяна.
„Тя просто спря да идва на работа“, спомня си изпълнителната директорка на фондацията Диляна Гюрова. Отсъства около две седмици. През това време в офиса на „Конкордия“получават обаж- рите под натиск и без да си дава сметка за последствията - „тя няма компютърна грамотност да попълни онлайн заявление за кредит, няма достатъчен речников фонд и социални компетенции, за да направи самостоятелно подобно волеизявление“, обясняват те.
Катя се запознава с новите си „приятели“чрез общи познати по време на коледните празници. Предлагат й да празнуват Нова година заедно. Осигуряват й подслон и храна срещу това тя да се грижи за децата им и да чисти в къщата им в Костинброд. Когато ваканцията свършва, я убеждават да не ходи на работа. След това организират тегленето на кредитите. „Трябваха им за децата“, твърди Катя. Мъж от групата я придружава по интервютата за кандидатстване за кредит и я подучва да казва, че парите й трябват за ремонт и за лечение. „Те казаха, че ще ги плащат. После научих, че няма да ги платят“, обяснява младата жена.
След първия им успешен удар от пет заема в следващите дни пробват на още места, но получават откази. Оттам нататък всичко се развива много бързо. Казват на Катя да си ходи. Заплашват я да не казва на никого, че е теглила кредити. После спират да си вдигат телефоните.
От година и половина Катя не е в контакт с тези хора. В полицията се води разследване по случая, което още няма резултат. „Те и други хора са карали“, убедена е младата жена. Въпреки че е безработна, Катя се старае да си плаща вноските. Пенсията й за инвалидност от 120 лева отива изцяло за погасяването на заемите. Тя не може да отговори на въпроса колко още й остават да изплати, нито знае колко е набъбнала сумата с лихвите.
На въпроса вярва ли, че ще има справедлив изход, тя казва само „дано“и забива поглед в земята.