Защо спрях да плащам
Историята на един длъжник в бягство
Както знаете, парите никога не стигат, вдига ръце Мартин*. Той е на 31 години. Живее в София със сина си и работи в заведение за бързо хранене. Доволен е от работата, получава добри пари, прави планове за бъдещето. Над него обаче е надвиснала сянката на дълговете.
„Допреди две години го правех - теглех кредити, връщах доколкото можех, доколкото не можех - спирах.“В крайна сметка съм длъжник и на държава, и на бързи кредити“, разказва накратко историята си Мартин. Той не знае нито колко е общата сума, която дължи на дружества за потребителски кредити, нито колко точно от изтеглените суми е изплатил. Предпочита да не мисли за това.
Първия взима, докато живее още в родния си град. „Не знам защо реших да изтегля кредит. Всъщност го изхарчих за глупости, както всеки прави“, засмива се той нервно. Сумата не е голяма, около 500 лева, но след като остава без работа, спира да плаща. Напуска града, за да избяга от събирачите на дългове. И за да намери по-добра реализация в столицата.
Последната сума, която е изтеглил, е 1500 лева, а „лихвата е страшна“, както се изразява той. Мартин е наясно, че кредитът е скъп продукт, и дори се учудва, че са му отпуснали средства, въпреки че има лоша история на плащане. „Бях на малко пари, изплащах го две години и ми останаха две вноски, докато го изплатя, но реших да направя ново теглене за повече пари. Одобриха ме. Плащах ги два месеца и спрях. Просто не можех. И така до ден днешен“, разказва Мартин.
„Взех ги с една цел парите, не можах да я направя, това си е моя грешка“, разсъждава той сега. Смята, че е върнал предостатъчно голяма сума, и засега не възнамерява да изплаща повече. „Някой ден надявам се, че ще благоволя да платя, но ако не го направя, то си е за мен.“
Казва, че не се тревожи от събирачите за дългове, защото те не могат да го открият. Мартин отдавна не живее на адреса си по регистрация, работи без трудов договор и осигуровки, с всички послед- ствия, които произтичат от това. „Искам да съм на договор, но за момента не мога да го направя“, признава той. Този начин на живот го е приучил да планира краткосрочно, с хоризонт следващата седмица или най-много месец.
Въпреки това Мартин се опитва да подреди живота си и да осигури по-добро бъдеще за сина си. Помага му организацията „Стъпка за България“, която подкрепя млади хора в неравностойно положение да получат по-добро образование и професионална реализация. Ментор на Мартин в „Стъпка за България“е Костадин Калайджиев. Професионално той се занимава с организационно развитие, но казва, че във времето с Мартин са открили много неща, които ги свързват. Костадин е човекът, който търпеливо и последователно подкрепя Мартин да се справи със свръхзадлъжнялостта си. „Това е един от големите проблеми, които той трудно решава, и затова просто го беше зачеркнал, все едно не съществува, спомня си той и добавя: Има много неща, които са му важни, и не може да подреди приоритетите си.“
Костадин не дава готови съвети на Мартин, а по-скоро го окуражава сам да стигне до работещо решение. Установили са заедно, че натрупаните задължения са „голям залък“за Мартин - и финансов, и психологически, затова са започнали с малки стъпки - първо да подобри финансовите си дисциплина и планиране, да успее да изкарва месеца, да се научи да мисли в перспектива. Напредъкът е бавен, но славен, казва Костадин. „Преди си получаваше парите всекидневно, сега вече ги получава седмично по негово желание, за да може да си управлява бюджета по-добре, да не му изтичат парите между пръстите, както той се изразява“, обяснява менторът. „За него наистина е важно първо да осигури базовите потребности на себе си и сина си, защото той пречупва всичко през него“, добавя Костадин. Мартин също е доволен от това, че вече си прави по-добре сметката и успява да преживее месеца само с парите, които изкарва. „Човек се пали, прави грешки и е хубаво да се учи от тях, казва той мъдро. „Начинът човек да оцелее в живота е да се бори сам със себе си. Другото е парлама.“ *Името е сменено