Едноклетъчният организъм на ВСС
Разделено вече в две колегии, мнозинството във Висшия съдебен съвет продължава да налага спорните си решения и назначения
дийската колегия. Покрай процедурата по избора тя беше уличена в тежки нарушения - разпределяне на важно дело, докато се падне при нея; подпомагане на пладнешки обир на съдружник във фирма, фалшива несъстоятелност на друга фирма, натиск срещу критичен колега, забавяйки с две години атестацията му, и т.н. Одитен доклад е констатирал тежки нарушения по повод назначаването на служители в съда. Разпределението на гражданските и търговските дела е поверено на брата на члена на ВСС Димитър Узунов - Петър Узунов, който е редови граждански съдия, а съпругата му е съдия в търговското отделение.
Нищо от това нямаше значение за мнозинството в колегията, което я преизбра за втори мандат. А три дни по-късно в управлявания от нея съд цъфна дело на придобитата от депутата от ДПС Делян Пеевски верига „Техномаркет” с искане да бъдат обявени за нищожни договори за покупко-продажбата на недвижими имоти в Благоевград заедно със сградата на „Техномаркет” в града. Собственик на имотите е „Глориент инвестмънт БГ” - дружеството, на което „Техномаркет” спря да плаща наем за магазините си в началото на годината и се обяви за техен собственик.
Още едно показно
Второто важно кадрово назначение от съдийската колегия - на Даниела Дончева за председател на Софийския апелативен съд (САС), премина по идентичен начин. Дончева представи пред членовете на съвета преписана на моменти с правописните грешки концепция за управлението на съда от бившия му председател Веселин Пенгезов, обогатена със странната идея за регулярни срещи между съда и прокуратурата, които не са равнопоставени в процеса. Тя обеща да съблюдава делата за корупция по високите етажи „да приключват по удовлетворителен за обществото начин”, което предизвиква недоумение, защото се предполага, че трябва да приключат според закона.
В представянето си Дончева избягна темата за независимостта на съда и как ще я отстоява. Тя отказа да коментира изявлението на премиера Борисов от 2013 г., че „Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява“, и не беше чула за съдийския протест заради бламираната съдебна реформа с орязаните конституционни промени.
Видимо доволни, от мнозинството в колегията обявиха, че тя притежава всички необходими качества, за да поеме контрола над съда, в който попадат всички дела с висок материален интерес от цяла Западна България, както и делата срещу магистрати и висши властови фигури.
Същото мнозинство преди това и без мотиви два пъти не избра на поста съдия Нели Куцкова, която имаше подкрепата на над 70% от своите колеги и е с максимална оценка за своя професионализъм и нравствени качества.
При този модел на налагани решения малцинството в колегията, защитаващо принципния подход, също направи компромис с него. С обяснението, че става дума за извънредна ситуация и поради нежеланието на който и да е съдия да се кандидатира за поста, подкрепи за зам.-председатели на гражданското и търговското отделение в Софийския градски съд командировани съдии от Софийския районен съд. Част от членовете на съвета вече са се обявявали против тази практика, а с приемането на новия Закон за съдебната власт тя ще бъде прекратена.
Пленумът на ВСС, който възпроизвежда стария формат на съвета, тъй като в него участват всички членове от двете колегии, но се произнася по значително по-ограничен кръг въпроси, също взе странни решения. Като това кадровият орган да не съгласува проекта за изменение на Закона за съдебната власт. Парадоксалното в случая е, че голяма част от измененията бяха предложени от самия ВСС, а при предварителните обсъждания на законопроекта сериозни забележки не бяха направени.
Поглед напред или назад
До изтичането на мандата на сегашния ВСС остава малко повече от година, като за този период той ще трябва да произведе още два ключови избора - за председател на Върховния административен съд и за ръководител на Софийската градска прокуратура. Сериозни промени в досегашната практика едва ли ще има.
Приетите поправки в конституцията предвиждат 11 от членовете на съвета вече да се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите. В условията на работеща демокрация, с ясни роли на управляващите и опозиционните партии това би затруднило задкулисните договорки и би гарантирало избора на консенсусни личности с висок интегритет. Самото гласуване на промените в конституцията обаче показа, че в България не е проблем за партиите - дори в толкова силно фрагментиран парламент, да се мобилизират с общата цел да запазят статуквото в съдебната система. А следващият съдебен съвет ще трябва да избере и новия главен прокурор.
Какъв ще бъде следващият Висш съдебен съвет ще зависи от формулата, по която ще бъде изработена широката подкрепа за парламентарната квота, и какви представители ще излъчат общите събрания на съдиите и прокурорите. Голяма част от съдиите вече заявиха, че искат промяна. Но от политическите сили зависи дали ще се стигне до организъм с по-сложно делене - такова, което заменя износените тъкани и регенерира увредените.