Да мразиш или да не мразиш
Това е въпросът, който мнозина на Острова си задават, докато българи и други източноевропейци биват заливани от надигналата се ксенофобия
Мария СПИРОВА,
против чужденците, просто не съм съгласен те да контролират мен и страната ми. Би трябвало да е обратното!“
Започнало е да ръми. Роджър избърсва очилата си и въздъхва: „Не знам какво да ти кажа, Мария. С този проклет референдум лудите превзеха психиатрията.“
Горната сцена се разиграва в Оксфорд, един от малкото проевропейски бастиони извън Лондон. Жителите на самия град са космополитни и високо образовани - малко над 70% от тях гласуваха за оставането на Великобритания в ЕС. Оксфордшир обаче е обширно графство, с множество малки населени места със застаряващо заможно население и българска диаспора, неофициално наброяваща над 2000 души. В дните след референдума на 23 юни крехките устои на това ту хладно, ту радушно паневропейско съжителство започват да се пропукват.
„Стегна ли си багажа“
Този въпрос посреща от упор Христина Бакърджиева, която работи в един от колежите на Оксфордския университет, при влизане в местен магазин. Задава й го бегъл познат, който е наясно, че тя не е британка. „Нищо лично, но тук просто няма място за всички ви.“Христина разказва, че в този миг за пръв път се е почувствала нежелана в кралството: „Очите ми се напълниха със сълзи. Тук имам много английски приятели, които ме уважават заради личността ми, а не заради произхода ми, но този човек успя да ме наскърби. Приемам резултата от референдума, дори и да не съм съгласна с него, но не мога да приема глупостта и грубостта на хора, които просто обвиняват чужденците за своите собствени грешки.“
Седмица по-късно друга българка в Оксфорд става жерт- ва на ксенофобска агресия. В един от редките слънчеви следобеди на юли графичният дизайнер Сабина Радева разхожда шестгодишната си дъщеря и няколкомесечното си бебе в парка и разговаря с майка си по телефона. Разминава се с възрастна двойка и е смаяна, когато мъжът рязко се приближава към нея и с гневно изражение изкрещява: „Какъв език говориш!? Тук се говори само английски! Връщай се, откъдето си дошла!“Сабина моли мъжа да не крещи, защото плаши децата й, на което той отвръща с… „Fuck you”. Българката запазва самообладание и звъни в полицията. Отзовават се три патрулни коли. Случката обаче е травмирала голямата й дъщеря и Сабина няма да я забрави скоро: „Това е положението в Обединеното кралство в момента. Май отново е време да се местим.“
Патрулиращ полицай, пожелал да остане неназован, споделя впечатления от Югоизточен Оксфорд, където също се усеща напрежение: „Блекбърд Лийс е рисков квартал по принцип, повечето жители са потомствено безработни бели британци, но проблемите обикновено не преливат извън очертанията му. Няколко поредни вечери чуваме за намерения на местни младежи да се разходят до съседното село, където в няколко големи оранжерии се трудят селскостопански работници от Полша, Литва и България, и да предизвикат чужденците на бой. За мен това са поскоро тийнейджърски изблици, а и, честно казано, не бих заложил много на шансовете им да изплашат здравеняците от Източна Европа. Но ми се струва, че тези настроения са показателни какво чуват тези младежи в домовете си - какви мнения изразяват родителите им в момента.“
„Всички чужденци да си вървят“
Британската общественост започна да осъзнава, че духът на нетърпимостта е изпуснат от бутилката месеци преди самия референдум. Журналисти като Бен Джуда от Politico публикуваха тревожни дописки от различни точки на страната, цитирайки реч на омразата, безцеремонно разпространявана от местни избиратели, които често не са имали контакт с имигранти, но ги обвиняват за различни аспекти от влошеното си ежедневие. Веднага след обявяването на резултата от всички краища на кралството в социалните мрежи бликнаха разкази на очевидци и потърпевши от публични прояви на злорадство и откровена ксенофобия.
Голяма известност придоби случаят с полския културен център в лондонския квартал „Хамърсмит“, който на 24 юни осъмна, омазан с надписи „Вървете си“. Вносните коли - немски и италиански марки - по цяла лондонска улица бяха издраскани със свастики. Жители на градче край Кембридж откриха в пощенските си кутии ламинирани двуезични картички с призива „Ние напуснахме ЕС - махайте се, полски плъхове“. Отрезвяващ бе моментът, в който полски строителни работници отказаха да покажат лицата си пред предаващата на живо камера на BBC от страх да не станат жертва на тормоз. Ескалацията продължи в Плимут, където градинската барака в двора на полско семейство с три дъщери бе подпалена, а под вратата на дома им бе пъхнато писмо