Трилър по австрийски, част втора
Инфарктните президентски избори ще бъдат повторени. Ако политическият елит не си е научил урока, този път крайната десница може да победи
Въздишка на облекчение. Това последва в цяла „умерена“Европа, след като на втория тур на президентските избори в Австрия на 22 май спечели бившият лидер на „Зелените“Александер ван дер Белен срещу кандидата на крайнодясната Партия на свободата Норберт Хофер. Победата бе на косъм - само с 31 хил. гласа, и решаваща роля изигра вотът, пуснат по пощата.
Сега обаче този резултат бе анулиран заради жалба на Партията на свободата за нередности, свързани именно с пощенския вот, и повторните избори бяха насрочени за 2 октомври. Така популистите получават втори шанс за щурмуване на президентския пост. Той на практика има предимно представителни функции, но победа на Хофер би имала символна стойност, тъй като той би станал първият крайнодесен държавен глава в ЕС. И има притеснения за домино ефект на фона на възхода на радикални формации из целия континент и шока от Brexit. Референдумът в Унгария за отхвърляне на задължителните мигрантски квоти в ЕС, който също е насрочен за 2 октомври, ще изпъне допълнително нервите.
Сега традиционните партии имат три месеца да се обединят около стратегия за изваждането на Австрия от кризата на недоверие и широкото разочарование, изразени чрез вота на половината от населението за кандидата на крайнодесните. В противен случай ще има повторение на същия трилър през октомври. Въпросът е, че тряб- ва да се свърши много, а времето е малко.
Прегласуване с рискове
Партията на свободата твърди, че има нередности относно пощенския вот в 94 избирателни района, като хиляди бюлетини са били отворени предсрочно, а някои са били преброени от неоторизирани лица. Крайнодесните също така казват, че е било позволено на хора под 16-годишна възраст и с чуждо гражданство да гласуват.
Конституционният съд на Австрия стигна до заключението, че изборните правила са били нарушени и това може да е повлияло на резултата. Но според него няма доказателства, че преброяването е било манипулирано. „Решението на съда само по себе си не е лошо за демокрацията, тъй като демонстрира, че демокрацията контролира нещата. Фактите зад решението са пример за небрежност, нарушение или пренебрегване на някои процедурни правила по значителен, но не и драматичен начин. Няма доказателства, че грешките са били използвани, за да се промени изходът от вота“, казва пред „Капитал“Антон Пелинка, австрийски професор по по- литология и изследване на национализма, от Централноевропейския университет в Будапеща. Той прогнозира отново оспорвана изборна надпревара с непредвидим резултат.
Сега поляризиращият вот ще трябва да бъде повторен. Двамата кандидати не биха могли да бъдат по-различни. Евроскептичният Хофер центрира кампанията около притесненията относно имиграцията и спадащия жизнен стандарт на част от населението, докато Ван дер Белен подкрепя европейската интеграция. Големият въпрос в момента е какво ще бъде влиянието на британския вот за Brexit и дали Хофер ще включи предложението си за подобен референдум в Австрия в предизборната си кампания. Според някои анализатори решението за излизане на Великобритания от ЕС може да стимулира националистическите настроения, докато други смятат, че несигурността, последвала референдума, ще отрезви австрийците. „Британският вот ще има своето отражение, но резултатът може да е и в двете насоки. Ако новините от Великобритания покажат предимно негативни последици от Brexit, това ще попречи на Хофер да изиграе анти-ЕС картата пре- калено решително. Ако новините сочат към гладък развод на британците с ЕС, това може да помогне на крайнодесния кандидат“, твърди Пелинка.
Верижна реакция
В Австрия крайната десница се радва на завидни позиции. „Това е в резултат на комбинацията от разочарование от миналото, страх и гняв към бъдещето, но също така и политически цинизъм“, казва пред „Капитал“проф. Петер Филцмайер от Института за стратегически анализи във Виена. Според Пелинка този подем се дължи на „страховете на т.нар. губещи от модернизацията и глобализацията особено сред работниците, като в тези условия обвиняването на имигрантите и на „чужденците“е най- ДЖУЛИЯ ЕБНЪР,
„Изборът на крайнодесен президент рискува да направи гласуването за крайната десница социално приемливо в Европа.“
добрата рецепта за мобилизирането на гласовете за крайнодесните партии“. Но евентуалната победа на Хофер на изборите би имала последици, далеч надхвърлящи Австрия. „В ЕС може да има домино ефект, тъй като успехът на крайнодясното ще бъде разглеждан като част от цялостна тенденция срещу европейската интеграция“, обяснява Пелинка.
По думите на Джулия Ебнър, експерт по крайнодесни партии в Европа от лондонския институт за борба с екстремизма Quilliam, така може да се постави началото на опасен прецедент. „Въпреки че Австрия е малка държава, изборът на крайнодесен президент би бил особено символичен и рискува да направи гласуването за крайната десница социално приемливо из Европа“, посочва тя пред „Капитал“.
Ебнър смята, че за да се попречи на Хофер да спечели, „традиционните политици трябва да изградят наново доверието, да демонстрират, че могат да спазват обещанията си, да превърнат думите в действия и да предложат атрактивна алтернатива, което означава смислена промяна“. Но това няма да бъде лесно, тъй като „резултатите от президентските избори бяха израз на антисистемното негодувание на населението и на неговото недоволство от статуквото“. Според Густав Гресел, анализатор от Европейския съвет за външна политика (ECFR), предишния път Ван дер Белен е успял да мобилизира центъра и сега въпросът е дали пак ще го направи. „Жизненоважно за него ще бъде дали отново ще има висока избирателна активност. И това, което традиционните политици могат да направят, е да мобилизират своите хора да гласуват. Но в постмодерния свят това е много по-трудно, тъй като не е като преди, когато електоратът го възприемаше за заповед и изпълняваше“, обяснява Гресел пред „Капитал“.
Проф. Филцмайер не е оптимист: „Политическите настроения, които дадоха на Хофер около 50% от вота, са в резултат на поне десетилетие. Така че не може да се направи много, за да се променят нещата за три месеца. Единственото, което правителството може да направи, е да прибягва до колкото се може по-солидни политики. Тъй като кампанията на Хофер бе насочена повече срещу управляващите и политическите елити като цяло, отколкото само срещу Ван дер Белен.“
След шоковия резултат от британския референдум миналия месец ЕС е потънал в размисъл как да направи европейския проект по-прозрачен, привлекателен и съобразен с опасенията на гражданите. Пред същите въпроси е изправен у дома и австрийският политически елит. Особено след Brexit победата на Хофер ще е удар, който ЕС не може да си позволи. По темата работи и
Мила ЧЕРНЕВА