Какво става с банките в Европа и как ни засяга

Най-важните въпроси около турбуленциите след Brexit и ефектите им тук

След като Великобритания гласува на референдума за напускане на Европейския съюз, на борсите найспадащите акции са тези на банките.

Това обаче далеч не опира само до британските финансови институции, а обхваща практически целия континент, като особено силен е натискът над италианските банки. В България близо три четвърти от банковия сектор е собственост на европейски финансови групи и затова и за българските вложители и кредитополучатели са важни въпросите какво се случ- ва и как ги засяга. Ето и отговорите на най-важните от тях:

Защо падат акциите на италианските банки?

Проблемите на сектора в Италия са далеч от преди Brexit. Той се счита за един от найуязвимите заради високите нива на лоши кредити. Докато в предходните години банките в много страни бяха спасени от правителствата им, в Италия това бе отложено - заради липсата на непосредствена заплаха и заради слабите държавни финанси, които изглеждаха по-съществен и неотложен проблем. Дори и преди сътресенията около гласу- Райфайзенбанк (България) Алианц Банк България СИБАНК Сосиете Женерал Експресбанк ОББ Банка Пиреос България Пощенска банка Уникредит Булбанк ването на 23 юни имаше очаквания на пазарите, че италианските банки ще трябва да набират капитал, за да покриват загуби. След Brexit стана ясно, че това много трудно ще стане пазарно и вероятно ще се наложи подкрепа от държавата.

Ако ще има помощ от държавата, какво е толкова страшно?

Проблемът е, че от началото на тази година в Европа има нови задължителни за всички страни банкови правила. Те най-общо гласят, че преди да бъдат използвани пари на данъкоплатците, трябва акционерите и практически всички кредито- Всеки е нещастен посвоему. Deutsche bank отчете най-голямата банкова загуба в света за 2015 г. Освен това балансът й е приеман (вече и в официален доклад на МВФ) за най-рисковия в света с експозиция към деривати за над 50 трлн. евро, надвишаваща няколко пъти БВП на ЕС. Естествено повечето от тези експозиции се нетират и тя не може да отчете такива загуби, но никой не е сигурен доколко използваните модели са устойчиви. Освен това и при нея, и при други като испанската Santander тежат притесненията около бизнеса им в Лондон. В други периферни страни като Гърция и Португалия пък има опасения от психологическа зараза при евентуално падане на доминото в Италия. Както и че ЕС този път ще има по-малко възможност и желание да помага при нужда.

Кога ще има повече яснота какво следва?

В момента ЕЦБ, която надзирава най-големите банки в еврозоната от 2015 г., провежда стрес тестове. Техните резултати трябва да бъдат публикувани в края на юли и тогава е много вероятно да се появят официални дупки и да се наложи някои банки да бъдат рекапитализи- рани. Това може да ускори вземането на тежки политически решения.

Как се отразява тази нестабилност в България?

Повечето от големите банки в България са дъщерни на европейски. Най-голямата кредитна институция в страната, Уникредит Булбанк, е собственост на лидера в Италия. Като цялостна експозиция и банките с гръцка собственост също са големи - с три банки в топ 10. Това звучи притеснително, но като цяло българският банков сектор се приема за изолиран от външни влияния и спадовете на акциите на собствениците им (виж таблицата) не значат нещо особено. От три години местните банки практически напълно се финансират от местни депозити, не разчитат на ликвидност от централите си и дори са нетен кредитор на света. Освен това те практически не ползват финансиране от капиталовите пазари. Показателно е например, че дни след обявяването на Brexit S&P повиши рейтинга на ОББ, като основните аргументи бяха именно, че банката е изолирана от гръцкия си собственик National Bank of Greece в максимална степен и вече не носи неговия риск.

Какво може да стане при изостряне на проблемите?

Няма причини, ако някоя от европейските банкови групи изпита по-сериозни ликвидни турбуленции, проблемите да се пренесат пряко тук. По-вероятно е в такъв случай дъщерни банки в Централна и Източна Европа да бъдат продавани, тъй като, дори да може да се изнесе ликвидност (БНБ и другите регионални централни банки вероятно ще парират такива опити), тя ще е капка в морето. Разбира се, при новини, че някоя банкова група е пред непреодолими проблеми, не е изключено да има психологическа реакция на тегления и от дъщерните й банки из региона. А при банкова криза, обхващаща големи части от континента, няма как да има изолирани държави. Тук е работа на правителствата и властите да успеят да вдъхнат доверие и да минимализират щетите.

Критичен момент в България е, че тези сътресения съвпадат с проверките на качеството на активите и стрес тестовете в българските банки, които се очаква да бъдат обявени на 13 август. Така има риск от наслагване на негативни новини. Същевременно, ако след тази дата резултатите са добри и идентифицираните проблеми са адресирани адекватно, сериозна част от притесненията ще отпаднат. За България важат същите правила като за Италия и капиталовата подкрепа може да дойде само след загуби на акционери и инвеститори, но за щастие при неразвития пазар тук това не засяга българските домакинства.