Посланици на най-странната страна
Джаз музикантите Бранфорд Марсалис и Кърт Елинг за президентските избори, за опита на сцената и за истинския Майлс Дейвис
ППреди да запишат албум заедно и да го представят в София на A to Jazz Festival, Кърт Елинг и Бранфорд Марсалис се познават задочно покрай дългогодишните си кариери.
Кърт е роден в Чикаго, носител е на „Грами“за най-добър вокален джаз албум за 2009 г., има цели шест като изпълнител на Blue Note Records, а множеството му колаборации излизат дори извън джаза – с вокалиста на Smashing Pumpkins Били Корган веднъж записват кавър на Джими Хендрикс.
Бранфорд е роден в музикално семейство в Луизиана и започва професионалния си път като саксофонист през 80-те години. Бързо стига до групите на големите в жанра – свирил е с Хърби Хенкок, Майлс Дейвис, Дизи Гилеспи. А отвъд това: със Стинг, Фил Колинс, Grateful Dead, Dave Mattews Band. Лидер е на групата в телевизионното шоу на Джей Лено между 1992 и 1995 г. Има и малки изяви в два филма на Спайк Лий и в популярния в същия период сериал с Уил Смит The Fresh Prince of Bel Air. Извън всичко това името му стои до дълга дискография от соло албуми. Брат е на също известния в джаз средите Уинтън Марсалис. Двамата с Кърт се запознават лично преди две години по време на събитие, отбелязващо кариерата на друг голям музикант – Телониъс Монк. Записват албума само за два дни. Кърт се описва като изключително лесен за работа, а Бранфорд – като доста труден. „Защото имам определени разбирания как трябва да се получават нещата. Доверявам се на опита си и хилядите изслушани албуми през годините.“
Дали това е нещо, научено от легендите, с които са работили? „Не, това е изцяло вследствие на личния ми опит“, категоричен е 55-годишният музикант няколко часа преди се качи на сцената в Южния парк. „Това, което научих за големите имена, е колко несигурни са най-талантливите от тях. Срещал съм се с много известни хора в шоубизнеса и всички те имат истории как са били аутсайдерите в училище, колко ниско самочувствие са имали и как това ги е подтикнало да поемат по пътя си.“
Но лошата самооценка не е нещо, което е валидно за тях. „Ние сме уверени музиканти в свят, в който хората само се правят, че са уверени“, казва Бранфорд, който се дразни как по-младите слушат музиката от последните няколко десетилетие, но не отиват по-далеч, при Луис Армстронг например. „Все повече жанрът се отделя от корените си, тъй като хората не ги проучват.“Напоследък слуша активно определени петстотин албума и въобще не обича да влиза в спорове кое е джаз и кое не, тъй като смята, че знае най-добре. „Имам как да го докажа, не е абстрактен спор като религията. Въпреки че невинаги един може да чуе това, което друг чува.“
Дискусиите без отговор и нормален диалог са нещо, което за тях определя времето днес. „Социалните медии в повечето случаи позволяват да кажеш глупости пред по-голяма публика. Ако искаш конспиративни теории, едно време сте били ти и още двама души в мазето. Сега можеш по цял ден да четеш с хиляди хора теории кой кого е убил. Но зависи от теб – ако се интересуваш от определена тема, това ще те отведе към нови