Игра на президенти
Подходът на партиите към изборите за държавен глава рискува да превърне президентската институция в прост декор
Ако може да се вярва на поне един отговорен фактор в ГЕРБ, бъдещият кандидат за президент на партията ще бъде Цецка Цачева.
При цялото ни уважение към председателя на парламента и с уговорката, че това е едно от още няколкото имена, които се обсъждат във формацията на Бойко Борисов, подобен избор дава исторически шанс на опозицията да разклати доминацията на ГЕРБ в изпълнителната и законодателната власт, като успее да овладее президентската институция. Шанс, от който нито Реформаторският блок, нито БСП, нито АБВ изглеждат готови да се възползват.
Преди пет години битката за президентския пост изглеждаше с предизвестен край. Тогава ГЕРБ беше в апогея си, останалите две десни партии, СДС и ДСБ, воюваха помежду си, а поради обречеността на всеки друг кандидат, различен от формацията на Бойко Борисов, целта на опозицията от БСП беше нейният кандидат да постигне максимално близък до победителя резултат на балотажа. Но дори тогава кандидатите на левицата Ивайло Калфин и Стефан Данаилов изгубиха на балотажа с едва 4% от Росен Плевнелиев и Маргарита Попова.
ГЕРБ - според модата
Пет години по-късно ГЕРБ продължава да е формацията с найсилна подкрепа според социологическите проучвания, но евентуалната й победа на президентските избори не изглежда така безспорна. От партията на Борисов тактически отложиха обявяването на номинацията си за на- чалото на септември, но затвориха претендента си за “Дондуков” 1 в рамките на партията. “Кандидатът за президент на ГЕРБ е силно свързан с партията и е неин член”, каза зам.председателят Цветан Цветанов в края на миналата седмица. Това означава, че номинацията на управляващата партия ще бъде измежду известните фигури на ГЕРБ, които обаче заемат ключови постове в държавата и който и от тях да бъде номиниран, Борисов ще трябва да му търси заместник. Едно от спряганите имена за кандидат за президент на ГЕРБ - Йорданка Фандъкова, за която според вътрешни проучвания от партията на Борисов твърдят, че може да спечели вота още на първи тур, е столичен кмет. Проблемът с Фандъкова е, че ако бъде номинирана за държавен глава, в София ще трябва да има избори за кмет, а на последните кметски избори общинската листа на ГЕРБ регистрира чувствителен спад в гласовете в сравнение с предходния кметски вот. Подобна е и ситуацията с другия сочен за евентуален кандидат за президент на формацията на Борисов - кметът на Бургас Димитър Николов, както и с вицепремиера Томислав Дончев. От тази гледна точка евентуалната номинация на Цецка Цачева изглежда най-безболезнена за ГЕРБ. За разлика от останалите обаче обществената подкрепа за нея е най-ниска.
Като причина за намерението си да обявят кандидата си за президент в началото на септември Борисов посочи “за да може президентът Росен Плевнелиев да изкара спокойно мандата си”. Твърде вероятно е обаче тази тактика да е свързана с очакването на ГЕРБ да видят кои ще са кандидатите на останалите основни играчи и в зависимост от тях да бъде номинирана някоя от тези фигури. Не случайно премиерът Борисов реагира с известна нервност на обявеното от Реформаторския блок намерение да се обединят около идеята да номинират гражданска кандидатура за президент, както и от заявката от страна на БСП, че започват разговори с останалите формации от левицата - АБВ и “Движение 21”, за издигане на общ кандидат за държавен глава. "Реформаторите заявиха, че гражданският съвет ще номинира кандидат, т.е. не може да му се търси отговорност по никакъв начин от никого. Сходна била позицията на БСП - търсели коалиция с редица партии, а лидерът им не искал да поеме отговорност", каза Борисов. И обобщи: "Имам готов играч, но ако модата е такава - партиите да не участват в изборите, мога и аз да отговоря на модата."
Евентуална силна гражданска номинация от страна на РБ, както и евентуалната консолидация на опозицията около една кандидатура ще принуди Борисов да номинира по-силен партиен кандидат. Дали обаче реформаторите и БСП ще успеят да се възползват от това зависи от самите тях.
Гражданите може и да надделеят
Заявеното засега твърдо намерение от страна на ДСБ, СДС и уклончивото на ДБГ да не издигат партиен кандидат, а да се обединят около гражданска кандидатура, изглежда стъпка в правилната посока. Дори зад това да се крие страх от провал на партийния кандидат, подобен подход поне дава възможност за обединение на блока.
Нюансът в позицията на формацията на Меглена Кунева е, че за разлика от ДСБ и СДС, които предоставиха на гражданския съвет да излъчи кандидатпрезидентската кандидатура, от ДБГ настояват това да могат да правят и партиите от десния съюз. Засега обаче нито една от формациите не е предложила кандидат.
За разлика от тях в гражданския съвет има списък с имена, но на този етап вървят само сондажи. Неофициално депутати от блока твърдят, че се обсъждат имената на писателя Георги Господинов, на общинския съветник от РБ и член на гражданския съвет Трайчо Трайков, на депутатите Петър Славов и Гроздан Караджов, бившите тенисистки сестри Малееви. Пак неофициално народни представители от десния съюз казват и че първите трима са отказали.
На този етап според тях единствено Караджов е сондирал сред колегите си възможността да бъде номиниран за поста. Засега обаче това не среща подкрепа сред част от формациите в блока. От ДБГ са категорични, че кандидатурата му не може да обедини всички партии, защото той се счита за близък до ДСБ. Караджов е от гражданския съвет и от квотата му в парламента и пръв подкрепи лидера на ДСБ Радан Кънев, когато обяви, че партията му излиза в опозиция, след като бяха бламирани промените в конституцията. Като притесненията на ДБГ са, че чрез кандидата за президент “някой може да се опита да превземе блока”. Опасенията на ДСБ пък са, че двете партии във властта - ДБГ и СДС, ще се опитат да саботират процеса по номиниране на общ кандидат в полза на ГЕРБ.
Засега обсъжданията сред реформаторите обаче скърцат и ако продължават така, с президентските избори ще се сложи и край на формацията.
Левият кандидат
Във вторник лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви резултатите от проведения вътрешнопартиен референдум в БСП с кого партията да си партнира за президентските избори. Според допитването най-предпочитаните формации са тези от формата “БСП - лява България”, формацията на бившия президент Георги Първанов АБВ и “Движение 21” на Татяна Дончева.
Нинова обаче категорично изключи възможността общата кандидатура на левицата за президент да бъде тази на Първанов или на заместника му Ивайло Калфин, което предизвика острата реакция на АБВ. От ръководството на партията веднага излязоха с позиция, че изказването й “обрича на провал разговорите за обща кандидатура”. Преговорите за обща кандидатура между партиите от левицата започват в края на тази седмица, но подобно на реформаторите и в опозицията се обсъждат само имена, без да има конкретна кандидатура.
Засега това са евродепутатката Илияна Йотова и бившият посланик в САЩ Елена Поптодорова. Последната напусна социалистическата партия през 1997 г. (заедно с Ивайло Калфин), което автоматично я вкарва в графата на "предателите". Това вече веднъж беше преглътнато с Калфин през 2011 г., но Поптодорова имаше доста изказвания в полза на проучванията за шистов газ или срещу агресивната руска политика, което няма как да бъде преглътнато от левия електорат. Засега Йотова не е дала индикации дали ще се кандидатира. Единственото обединяващо АБВ и БСП лице - Ирина Бокова, която в момента е кандидат за генерален секретар на ООН, е дала в частни разговори индикации, че не се интересува от надпреварата.
Ясно е, че в момента се играе тактическа игра, в която партии се дебнат коя първа ще се подхлъзне да обяви своя кандидат, върху който да се изсипе огън и медийна помия. Подобни сметки обаче обричат кампанията да не бъде сериозна. ГЕРБ имат интерес от слаб президент, за да не се повтори случаят с Росен Плевнелиев, който често беше една от най-смислените опозиции на управляващите. Останалите партии пък се страхуват, че нямат шанс, и може да се окаже, че играят само на олимпийски принцип. Тази явна липса на желание за битка обаче обрича самата президентска институция, която рискува да се превърне в допълнителен безсмислен декор на политическия театър в България.
В момента партиите играят тактическа игра, в която се дебнат коя първа ще обяви своя кандидат, за да се изсипе върху него медийна помия.