Еврото: далечно, но нужно
Ситуацията след референдума във Великобритания може да е от полза за България при опитите й да влезе в еврозоната
ватия, Чехия, Дания, Швеция и България, използващи национални валути, спешно ще ги заменят с еврото, е повече от спекулация. Говорител на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер отрече пред „Капитал“той да е казвал приписваните му думи в материала на британския таблоид. Въпреки това в подобно разсъждение има известна логика.
Тезата с възможностите пред България бе лансирана и от финансовия министър Владислав Горанов, който в деня след референдума във Великобритания заяви пред „Капитал“, че Brexit предоставя и възможности за България. „Очаква се в отговор на евроскептицизма Европа да предприеме стъпки за поускорена интеграция. А това дава възможност за България да скъси времето за сближаване с европейското семейство по линия на Шенген и еврозоната”, каза финансовият министър. В началото на 2015 г., по време на церемонията по случай приемането на Литва за пълноправен член на еврозоната, финансовият министър даде заявка, че е възможно да влезем в „чакалнята“до 2018 г. От изказването досега темата с еврозоната не беше повдигана повече от управляващите. Според източници на „Капитал“за този период негативните настроения сред европейските лидери по повод евентуално кандидатстване на България не са се променили по никакъв начин.
“Думите на Юнкер са уникален шанс за България да излезе от валутния борд и да въведе еврото като платежно средство“, коментира пред BloombergTV финансистът Красимир Ангарски, който участва активно във въвеждането на валутния борд. Въпреки че цитатът на комисията явно не е верен, според Ангарски лидерите в ЕС ще се опитат да разширят влиянието на еврото като някакъв вид компенсация заради напускането на Великобритания.
А дебатите за повече или помалко Европа се задълбочават с всеки изминал ден. ЕС вече открито е разделен на два лагера във вижданията си за бъдещето. В единия са Европейската комисия и държавите - основателки на ЕС, които продължават да настояват за „по-дълбока европейска интеграция“. От другата страна са източноевропейските държави, в които евроскептицизмът нараства през последните години. Последните се притесняват дали новата политика на консолидация на ядрото няма да ги остави на хладно. „Моето усещане е, че ще надделеят настроенията за повече интеграция. Вече имаме политически предпоставки за отваряне на пътя към еврозоната“, коментира за „Капитал“експерт от банковата система. Според него в момента България не изглежда толкова голям проблем на общия фон. А към това той прибавя и предстоящия преглед на активите във финансовата система, който би трябвало да върне част от загубеното доверие.
Защо вратата стои заключена
Разбира се, има го и варианта, при който „центробежните сили“в Европа надделяват, а ЕЦБ продължава да е непоклатима. Brexit няма как да помогне за разширяването на еврозоната, смята икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. Той е на мнение, че никой не би могъл да повлияе на решението на ЕЦБ, а именно тази институция е основната пречка пред нас. „Дори и всички политици в ЕС, цялата Европейска комисия, целият Европейски съвет във всичките негови състави да крещят задружно, че еврозоната трябва да се разшири, те по никакъв начин не могат да повлияят на ЕЦБ, която всъщност държи ключа от „чакалнята“и няма никакво намерение никого да пуска в нея“, е мнението на икономиста.
Той обаче повдига въпроса защо ЕЦБ не ни иска във валутния съюз. Защото имаме твърде много проблеми - и във финансовия сектор, и при регулаторите. В последния доклад на ЕЦБ за конвергенцията пише, че страната ни не е готова за еврозоната. Въпреки че България изпълнява четирите формални числови критерия за допускане до „чакалнята“- ниво на инфлация, дефицит, съотношение дълг към БВП и дългосрочните лихвени нива, ЕЦБ посочва, че „в дългосрочен план България е изправена пред средно големи рискове за фискалната устойчивост отчасти поради очакваното нарастване на свързаните със застаряването на населението разходи за медицинско обслужване и дългосрочни здравни грижи“. Извън числовите критерии има проблем, свързан със законодателството, което не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране и правна интеграция в евросистемата. Визират се конкретно Законът за БНБ, Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Законът за кредитните институции.
„За да бъде повлияно на ЕЦБ, трябва да й се предложи нещо в замяна - а тя вероятно ще поиска още по-сериозни структурни реформи и бюджетна дисциплина, и там ентусиазмът на политиците ще угасне“, смята Георги Ганев. Това угасване вече се забеляза в думите на министърпредседателя Бойко Борисов. В началото на седмицата българският премиер заяви пред журналисти, че няма да бързаме. “Изпълняваме всички количествени критерии, но ще въведем еврото възможно най-късно”, каза премиерът. Според него въвеждането на единната валута не е наложително, тъй като сме във валутен борд.
Думите на Борисов показват, че за пореден път управляващите ще поемат по лесния път вместо по правилния.