Ave Jupiter*
НАСА успешно изпрати космическата сонда Juno в орбита на най-голямата планета в Слънчевата система, за да разбере нейните тайни
лямото червено петно на повърхността на планетата, което е по-голямо от Земята, всъщност е масивен ураган. Въпреки огромните си размери, подобно на повечето космически тела, учените знаят доста малко за Юпитер. Именно поради тази причина новината, че сондата на американската космическа агенция НАСА е достигнала благополучно до най-голямата планета в Слънчевата система, предизвика фурор. Мисията на Juno е проста - да успее да се приближи максимално до газовия гигант и да събере колкото се може повече информация за него - структура, химически състав, процеси. Както и да се опита да отговори на най-важния въпрос, който от години озадачава учените - има ли Юпитер твърдо ядро.
Опасна мисия
Досега многократно сме изпращали успешно сонди до повечето близки планети, както и отвъд Слънчевата система. Тези опити са коствали огромни усилия на научните екипи. Но сега става въпрос за нещо наистина различно - според главния ръководител на Juno Скот Болтън „мисията е най-трудната за НАСА до момента“. До известна степен изказването му не е пресилено. Изпращането на каквото и да било оборудване до Юпитер е само по себе си рискова задача. Причината е, че газовият гигант има необичайно силно магнитно поле. Земята също разполага с такова, което образува „предпазен мехур“(т.нар. маг- нитосфера), който отразява слънчевата радиация. Без магнитното поле е много вероятно да не се образува живот на планетата. Магнитосферата обгръща голямо пространство около Земята, но при Юпитер тя е толкова огромна, че ако беше видима, планетата щеше да е два пъти по-голяма от Луната във вечерното небе. Магнитното поле на газовия гигант излъчва мощна радиация, която може да повреди и изгори всяка електроника. Поради тази причина, предишните сонди Galileo и Voyager само преминаваха на безопасна дистанция от планетата. Сега Juno е направен специално за тази мисия и има защитна титаниева обвивка. Освен това сондата ще премине над полюсите на планетата, къ- дето магнитното поле е най-слабо.
Друг ключов момент в мисията на НАСА е самата траектория на Juno. Сондата изминава огромно разстояние от над 2.7 млрд. км, като първо прави една пълна елипса около Земята и Марс и след това се отправя към газовия гигант. Тази маневра се налага, за да може да се използва гравитацията на нашата планета, за да се засили допълнително сондата и така тя да достигне до крайната си дестинация. Полетът трае пет години и независимо че сондата в момента е в елипсова орбита около Юпитер, на нея ще й трябват още поне два месеца, докато достигне най-близката си среща с газовия гигант. Друг рисков елемент на мисията беше забавянето на скоростта на Juno, преди да заеме необходимата й орбита около планетата. След преминаването й около Земята тя ускорява с удивителните 266 хил. км/ч. За да може да намали тази скорост, сондата използва двигателите си. Въпреки опасенията на екипа дали тя ще успее да забави своето движение и да заеме правилната позиция, всичко минава гладко и на 4 юли Juno пое по планираната орбита с точната скорост. Последният риск за мисията на NASA е свързан с пръстените на Юпитер. Планетата разполага с четири малки пръстена, които не са изучени достатъчно детайлно и при близкия заход на сондата може да се достигне до сблъсък с отломките, който дори и да не разруши Juno, може да повреди