Търси се: хапче за по-голям ръст
Фармацевтичният пазар, чиито годишни продажби са на стойност 2.9 млрд. лв., продължава да има ръст, но той е най-ниският от пет години насам.
Причините за забавянето са мерките за намаляване на цените на лекарствата и липсата на грипна епидемия през зимата.
Печалбите на аптеките от лекарства са минимални. Досега те разчитаха на маржа от хранителните добавки, които имаха двуцифрен ръст всяка от последните пет години. За пръв път обаче ръстът при тези продукти е едноцифрен, затова аптеките ще търсят нови източници на приходи. балансират интересите в иначе сложния и наситен с ограничения пазар на медикаменти. Според оценките на IMS Health тази година той ще надвиши 3 млрд. лв., което ще е с около 4% повече спрямо 2015 г.
По-евтини, но и по-малко
През миналата година правителството въведе множество допълнителни ценови регулации във фармацевтичния сектор, които влияят на пазара в посока свиване на ръстовете. Основната от тях беше изискването за задължителна отстъпка от 10% от цената на лекарствата без аналог и под патентна защита (т.нар. оригинални лекарства), която получава здравната каса, ако компанията иска медикаментът й да бъде платен от нея. За най-новите лекарства дори се изисква индивидуален договор с още по-голям процент намаление. Така през миналата година фармацевтичните компании са направили отстъпки на касата общо за около 44 млн. лв., което логично се отрази в забавяне на ръста на продажбите в стойност. През тази година се очаква тази сума да достигне около 75 млн. лв. Освен това има законово изискване цената на фармацевтичните продукти на ниво производител да е найниска в сравнение с останалите държави от ЕС. Бяха въведени ценови коридори, в които да се движи стойността на лекарствата, и оценка на здравните технологии, при която се преценява дали е икономически ефективно здравната каса да плаща определена медикаментозна терапия.
Заради многото мерки за намаляване на цените част от компаниите изтеглиха продуктите си, които се плащат от касата, а много лекарства изобщо спряха да се продават в България. Една от причините е, че често се случва Националният съвет по цените автоматично да намалява стойността на определено лекарство, ако открие в останалите европейски страни пониска цена. Те обаче са резултат на специални дългосрочни договори на съответната здравна каса с фармацевтичната компания за покупка на големи количества, които няма как автоматично да се приложат и за България. Или пък става въпрос за моментни курсови разлики, в резултат на които се получава по-ниска цена. Освен това България е малък пазар, но е референтна държава за останалите европейски страни. Това може да повлияе надолу на цената на определено лекарство на най-големите пазари - Германия, Франция, Великобритания, и заради това компаниите изтеглят част от медикаментите си от нашия пазар. Често има липси на лекарства и по друга причина - паралелният износ. Заради ниските цени тук търговците купуват лекарства и ги изнасят в западните страни, където те са по-скъпи. За намаления брой медикаменти може да се съди по данните на най-големия платец за тях - здравната каса. Тя е плащала 1817 медикамента в края на 2015 г., докато в момента са 1753, като в тях влизат 17 нови. Същото се отнася и за онкопродуктите за лечение извън болница, които в момента са с 5 по-малко.
“НЗОК плаща лечението на всеки 10-и пациент благодарение на отстъпките, предоставени от индустрията. Те обаче са тежко бреме за нас, което в съ-