Да живееш с терор
След серия терористични атаки Франция завива надясно по отношение на сигурността и обсъжда въвеждането на „израелския модел“
Франция преживя поне 14 нападения през изминалите две години, в които загинаха над 240 души.
С всяка атака Париж завива надясно по отношение на сигурността. А управляващата левица е обект на все по-голяма критика, че не може да се справи.
В резултат се задълбочава дебатът за баланса между гражданските свободи и сигурността, тоест как Франция да не се превърне в полицейска държава, но и да не е неадекватно мека и неспособна да се защитава. „Не трябва да свикваме, никога не трябва да свикваме с ужаса, но трябва да се научим да живеем с тероризма.“Когато френският премиер Манюел Валс изрече тези думи след атаката в Ница, при която 84 души изгубиха живота си, те прозвучаха не като предупреждение, а просто като констатация. В света вече има държава, която от десетилетия живее така - от отвличанията на самолети през 70-те години, през самоубийствените бомбени атентати по време на втората палестинска интифада до атаките на „самотни вълци“с огнестрелни оръжия и ножове от последната година, Израел е непрестанно нащрек. „Израелският модел“е базиран на идеята, че ежедневието излага хората на постоянна опасност и включва въоръжени патрули в градския транспорт, проверки на входовете на обществените сгради и повишено наблюдение. След серия от терористични атаки във Франция се обсъжда въвеждането му, като някои политици от десницата агитират, че това е най-ефективната опция.
Атентатори камикадзе, стрелба, намушкване, прегазване с превозно средство – страната преживя поне 14 нападения през изминалите две години, в които загинаха над 240 души. И с всяко от тях Париж завива надясно по отношение на сигурността. А управляващата левица е обект на все по-силни критики, че не може да се справи. Въпросителните са много – дали французите ще позволят личните им свободи да бъдат ограничени заради случващото се, рискува ли Франция да се превърне в полицейска държава и къде точно е балансът между това да не отидеш прекалено далеч, но и да не си неадекватно мек и неспособен да се защитаваш.
Постоянна заплаха
Тази година през отпускарския август френският президент Франсоа Оланд провежда седмични срещи в Париж, посветени на сигурността, а на ключови министри бе наредено да не се отдалечават много от столицата. Но Оланд е обвиняван, че не е успял да гарантира спокойствието в страната, въпреки че след атаките в Париж от ноември миналата година бе въведено извънредно положение, което бе удължено до края на януари 2017 г. Премиерът Манюел Валс бе болезнено откро- вен, когато наскоро заяви, че Франция трябва да очаква още нападения въпреки всичко, което правителството прави. „Макар че е трудно да изрека тези думи, мой дълг е да го направя. Ще има други атаки и други невинни хора ще загинат“, посочи той.
Въпросът, който си задават французите, е докъде ще стигнат властите с новите мерки по сигурността, които бяха въведени след нападенията в Париж от януари и ноември миналата година и в Ница от юли тази година. Досега те включваха удължаване на извънредното положение, използване на войници в патрулирането на улиците и добавяне на нови на-