Еднократна виза за голяма печалба

ската Visa Inc. придобива Visa Europe, което досега беше собственост на над 3000 европейски банки членки, предлагащи картите под известния бранд. Мегасделката за 16.5 млрд. евро на момента плюс още до 4.7 млрд. евро бъдещи плащания е приятна добавка към резултатите, като някои големи европейски банки отчитат стотици милиони евро печалби от сделката, според която сумата се разпределя между членовете спрямо техния оборот в системата на Visa. За българските банки няма детайлни данни, но оценката на база отчетите им е за еднократна печалба от порядъка на 150 - 170 млн. лв.

Сделката за 3000 златни акции

Visa Europe до 2006 г. е част от Visa, но е отделно дружество и е продадено на европейските банки преди излизането на борсата на картовия гигант. То е необичайно структурирано дружество, в което въпреки огромния оборот всяка институция членка притежава по една акция с 10 евро номинал, което прави едва около 30 хил. евро уставен капитал. Същевременно обаче ролята на отделните банки в компанията е различна, тъй като гигантите с милиони картодържатели докарват много повече покупки и съответно и повече приходи от такси. Затова при сделката, чрез която 10 години покъсно Visa отново се обединява под една шапка, е сключено споразумение между членовете всеки да получи част съобразно на своя дял в оборота на компанията. И така, докато гиганти като Barclays за своята една акция отчитат по 300 млн. паунда печалба, българските банки с техните 3.34 млн. карти Visa, чрез които са похарчени общо 6.5 млрд. евро, получават доста по-скромен дял.

Детайлни данни и разбивки няма, тъй като повечето банки в страната не са публични и нямат подробни шестмесечни отчети. Все пак някои от местните банки обясниха ефекта в отчетите си, подадени до борсата. Например Българо-американска кредитна банка обяснява, че още през 2015 г., когато беше оповестена сделката, е преоценила участието си във Visa на 3.3 млн. лв. След като на 21 юни сделката е финализирана с леко променени параметри и българската банка получава първата част от плащането, тя отписва преоценъчния резерв и отчита печалба 3.7 млн. лв. от операцията. Отделно банката получава и специален клас конвертируеми акции във Visa, които са оценени на 522 хил. лв. С тях банките нямат право да се разпореждат за 12 години, като след това се конвертират в клас А. В доклада за дейността изрично е посочено, че от 3.4 млн. отчетена печалба за шестмесечието 2.5 млн. лв. са преоценки, свързани със сделката

Отчетът на Централна кооперативна банка е доста по-лаконичен по темата, като единствено се посочва, че сумарният ефект, който банката отчита от сделката, е над 12 млн. лв. Тази сума е внушителна на фона на отчетената за шестмесечието 18 млн. лв. печалба. При Първа инвестиционна банка сделката не е конкретно упомената в доклада или отчета, но фигурират 24.9 млн. лв. друг нетен оперативен приход от капиталови инструменти, срещу които в предходните отчети няма данни. Това допринася и за скока на печалбата на банка- та до над 90 млн. лв.

За повечето други банки ефектът засега може единствено да се оценява косвено. В отчетните форми на БНБ голямата част от него се появява в перото "печалби или загуби от отписване на финансови активи и пасиви, които не се отчитат по справедлива стойност", което от традиционните си ниски нива от по няколко милиона лева скача до 170 млн. лв. за цялата система за юни. То расте чувствително при всички институции, членки на Visa, като само няколко малки банки, които не предлагат картите на компанията, не се облагодетелстват от еднократния ефект.

Оптимизация в ход

Дори и да се изключи мащабният еднократен ефект обаче, данните показват стабилни и покачващи се резултати. Активите се увеличават до 88.65 млрд. лв., или 5.7% над нивото им от юни 2015 г. Ръстът традиционно е неравномерен, като големите банки с чужда собственост продължават да са отговорни за голяма част от него. Институциите с гръцка собственост обаче напълно преодоляват кризисните тегления от миналата година около банковата ваканция. При ПИБ има леко очаквано свиване, след като до май тя окончателно изплати ликвидната си подкрепа към държавата. Спрямо нивото от края на първото тримесечие на 2016 г. банката е привлякла най-много депозити от домакинства. В условията на рекордно ниски лихви, клонящи към нива 0-0.5%, тя, както и другите банки с местна собственост остават атрактивни с последните оферти, доближаващи 1.5%.

Падащите лихви са в ос-

Сумарният буфер на банките е 6 млрд. лв. при базисния и над 7 млрд. лв. при негативния сценарий на стрес теста.

новата и на по-високия лихвен доход, който на ниво система се покачва с 3.3% до над 1.41 млрд. лв. Тук обаче печеливши от динамиката се оказват по-скоро местните играчи. При тях свиването на лихвените нива по депозитите започваше от по-високо ниво и за година при тях спадът е с около 2 процентни пункта, докато при тези с чужда собственост той е около 1 пункт и вече е около естественото си дъно. Това логично разширява маржове- те повече за банките с български собственици при плавния спад на цената на кредитирането, още повече че при тях то по принцип е по-скъпо. Нетният доход от такси и комисиони също се покачва с 4%, с което допринася с около 15 млн. лв. за ръста на печалбата за полугодието.

Друга по-нова тенденция е порязкото от обичайното свиване на административните разходи, които намаляват с 9.25% спрямо първите шест месеца на 2015 г. до 796 млн. лв. Банките постоянно опитват да оптимизират дейността си по тази линия, но промените в големите им структури са сложни за изпълнение, намаляването на клонове е рискован ход, а и новите технологии изискват постоянно нови инвестиции. Разбивките показват, че разходите за персонал дори леко се покачват, а намалението е при другите админи- стративни разходи. Това вероятно може да се обясни донякъде с по-високите разходи за Фонда за гарантиране на влоговете в първото полугодие на миналата година. През тази сумарно за него и за създадения в края на 2015 г. нов Фонд за преструктуриране на банките вноските са с близо 12 млн. лв. по-ниски - общо 246 млн. лв.

Освен това друга традиционна тежест за печалбите в сектора - разходите за обезценки, също чувствително се понижава с над 20% до 328 млн. лв. спрямо шестмесечието на 2015 г. Това само по-себе си допринася с около 90 млн. лв. ефект за финансовия резултат и вероятно има известно задържане в отразяването им. Като цяло счетоводните стандарти са доста разтегливи в това отношение и дават възможност банките да изберат кога да изчистват балансите си, като естествено най-удачният момент не е да се показват загуби преди стрес тестовете. По-голямата част от спада е във второто тримесечие. Това обаче има повече имиджов ефект преди резултатите от проверката на качеството на активите, които се очакват на 13 август и ако бъдат поднесени с високи печалби за шестмесечието, има по-малко риск евентуални лоши новини да доведат до сътресения. А натрупаните печалби могат след одит одобрение от БНБ да се признаят и за капитал и така да се покрие капиталов недостиг, който би могъл да се констатира при стрес тестовете.

Резултатът от целия този микс е покачване на печалбата за шестмесечието с над 50% до 773 млн. лв., каквото дори и без еднократната печалба от Visa би имало, но по-скоро в порядъка на около 20%.