Диамантът, който засенчва „Дианабад“
Вквартал 1 на „Дианабад“имат друг проблем - не става въпрос за застрояване на зелена площ, а за височина на сградата двойно над договореното.
Историята започва по време на обществено обсъждане на жители на квартала с бившия главен архитект на София Петър Диков, разказва Атанас Кръстев, един от протестиращите от район „Изгрев“, към който спада и „Дианабад“. В разговор за бъдещи строежи в квартала двете страни се договарят за максимална височина от 33 м на новите сгради. Причината да се иска такава височина е, че по-високите сгради биха засенчили десетки апартаменти от околните блокове и така собствениците им ще загубят светлината в домовете си. Върху площта на бившия завод „ Фурнир“впоследствие обаче започват да изникват строежи. Четири фирми ще строят, като на оградите на три от тях са поставени информационни табели. От тях лесно може да се разбере кой какво ще строи и колко ще е високо. Четвъртият строеж също започва, но табела няма известно време. Изхвърлиха се 40 тона пръст, работниците работят, но информация няма, разказва Атанас Кръстев, един от протестиращите. Затова те опитват да се срещнат с някого от общината и успяват да разговарят със заместник-кмета на район „Изгрев“арх. Пеловска. На 12 февруари се срещат с нея и тя обещава на жителите да насрочи среща с инвеститора за понеделник, 15 февруари. Още на първата среща те изискват разрешителното за строеж. На втората среща те реално се запознават с Пламен Мирянов от „Артекс“(до редакционното приключване на броя не успяхме да се свържем с представител на фирмата). Тогава обаче той не носел разрешението за строеж, което хората от квартала искат да видят. Уговарят трета среща, на която отново никой не носи въпросното разрешително и не се казва какво конкретно ще се строи.
Един от членовете на инициативния комитет е архитект и започва да се съмнява. Викат екип от ДНСК за проверка на строителството, като те идват, влизат, проверяват и излизат с думите: „Има разрешително за строеж.“Оказва се, че разрешителното им е от 4 февруари. Тъй като едно разрешително може да се обжалва в двуседмичен срок след издаването му, заради трите неефективни срещи жителите на квартала изпускат крайния срок.
Следващата неприятна изненада за хората от комитета е, когато виждат разрешителното и разбират, че ще се строи 67-метрова сграда на име „Диамант“. „Не може да е 67 м, някой ви е излъгал, някой е издал виза с подписа на арх. Диков, ама и него някой го е излъгал, няма как да е толкова“, разказва Кръстев за реакцията на хората от блоковете при вида на документа.
Тогава обаче те разбират какво се е случило. Със заповед от 17 декември 2015 г. (която „Капитал“видя), малко преди арх. Диков да напусне поста си, той нанася изменение в приетия ПУП. Въпреки че преди това им е бил обещал определена височина за сградите, явно през 2015 г. е сменил мнението си. По думите на протестиращите строителят им е казал, че те не са били уведомени за промяната и тя не е била подложена на обичайното обществено обсъждане, тъй като ставало дума само за един парцел от квартала. „Капитал“потърси арх. Диков за коментар по този и други въпроси в темата, но той така и не успя да се срещне с нас.
Причината жителите на съседни сгради да се противопоставят на проекта на „Артекс“е засенчването на 50 - 60 апартамента, до които няма да стига слънчева светлина заради височината на сградата. От „Артекс“излязоха с отворено писмо, в което оправдават височината така: „Високите сгради внасят динамика, ритъм, модерност в облика на града.“
Малко преди арх. Петър Диков да подаде оставка, той променя подробния устройствен план и допустимата височина на сградата.