Всекиму – повече

Защо заплатите трябва да растат под натиска на пазара на труда, а не с административни мерки

Замирише ли на есен, на дневен ред излиза дебатът за минималните възнаграждения.

Донякъде - предрешен: каквото и да се договори от синдикати и бизнес, то често е далече от икономическата логика, а крайното решение е на държавата. А то обикновено се взима според политическата обстановка и социалните настроения.

Тази година обаче големите работодателски организации решиха да бойкотират преговорите за минималните оси- гурителни прагове и минималната заплата. И поискаха нови, по-обективни правила за определянето им.

Темата за трудовите възнаграждения е чувствителна - България е страната с най-ниските доходи в ЕС. Затова и желанието те да растат бързо е обяснимо. Когато разходите за труд се увеличават с по-голям темп от производителността на труда обаче, какъвто е българският случай, икономиката става неконкурентна. Според анализаторите картината няма да се подобри и през следващите години - допълнителните работни места, които ще се създадат, ще трябва да се запълват с хора с ниско образование заради дисбалансите на пазара на труда - търсенето на квалифицирани кадри е по-голямо от предлагането. Това обаче може да има друг ефект - ниската производителност на тези нови влизащи на пазара има накъ-

Когато разходите за труд се увеличават с по-голям темп от производителността на труда, какъвто е българският случай, икономиката става неконкурентна.

де да се вдига и е логично това да става.

Посткризисно

В началото на кризата някои компании прибегнаха до масови съкращения, други - до намаления на заплати. Така помалко на брой хора трябваше да вършат по-голяма по обем работа, в много случаи и срещу по-ниско заплащане. Чисто механично производителността на труда скочи и започна да изпреварва разходите за труд. Впоследствие обаче тази тенденция се обърна.

Зорница Славова от Ин- ститута за пазарна икономика например изчислява, че от 2000 г. насам номиналният растеж на минималната заплата е 460% при двойно по-нисък на ефективността на труда (230%).

През 2015 г. производителността в България се увеличи с 2.6% - най-бързият темп от 2012 г. насам (и крайно недостатъчен, ако искаме доходите ни да настигнат тези на средния европеец побързо). Въпреки това показателят расте по-бавно от нарастването на трудовите възнаграждения, посочват в свой доклад Industry Watch.

През първото тримесечие на годината фунията между разходите за труд и производителността се разтвори още. В някои отрасли - заради административно наложените от държавата увеличения на минималната заплата и осигурителните прагове. В други - именно заради глада за обучени кадри. И ако през послед- ните няколко тримесечия увеличението на производителността на годишна база беше около 2-3%, то през второто на тази година един зает в България е давал с 1.4% повече добавена стойност за икономиката.

„Този спад е временно явление. Както в началото на кризата производителността нарасна механично заради съкращенията на хора основно с ниска квалификация, сега намалява заради влизането на нови хора на пазара на труда, които в началото ще са по-ниско производителни“, казва Георги Ангелов от институт „Отворено общество“. Той допълва, че заради липсата на достатъчно кадри в някои сектори от икономиката вече се наемат хора без опит и нужното образование. „Това дава основание да не се вдигат толкова много минимални заплати и прагове. Ръстът на заплатите е там, където има недос- тиг на хора. В загиващи сектори няма как да има увеличение на доходите“, допълва икономистът. Той дава пример с IT сектора и индустрията, където недостигът е най-осезаем: за да намерят достатъчно служители, работодателите са склонни да наемат хора без опит или от други индустрии и да ги обучават. „Логично е в тези сектори цената на труда на квалифицираните кадри да расте. В секторите, където се наема нискоквалифициран персонал или хора, които са били дълго време без работа, цената на труда логично ще е по-ниска“, казва Ангелов. Той допълва, че подобна диференциация има и по региони - в София и още няколко по-големи града в страната икономиката се развива добре и цената на труда расте. В по-малките населени места обаче все още има усещане за криза.

Подобна е и логиката на работодателите - и