Как истината изгуби значение
От Тръмп до Путин емоциите и предразсъдъците печелят политическите дебати пред фактите, а последиците могат да бъдат катастрофални
От Тръмп, през Путин до Ердоган и отборът „За“излизането на Великобритания от ЕС - в политиката се е настанила култура на безцеремонно незачитане на фактите.
Живеем в постфактологичен свят, в който границите между истина и лъжа са размиват, а алгоритмите на социалните мрежи все повече затварят хората в собствените им предразсъдъци и пристрастия.
Последиците от това са пагубни не само за медиите, но и за цялата публична среда, която е разяждана от недоверие и отчуждение. те последователи. Твърдението му моментално беше отречено от Пеня. „Повтарям това, което ви казах и лично, господин Тръмп: Мексико никога няма да плати за стена“, написа той в Twitter.
Мексиканският държавен глава не е нито първият, нито ще е последният, който разобличава милиардера в откровена лъжа. Според The Washington Post твърденията на Доналд Тръмп не издържат проверката с реалността на американските медии в 78% от случаите. Британският комик Джон Оливър, който всяка седмица опровергава твърденията му в своето шоу по HBO, го нарича „оспорван сериен лъжец“. Най-смущаващото е, че всичко това, изглежда, няма никакво значение. Защото непрекъснатите злоупотреби с ис- тината по никакъв начин не влияят на популярността на Тръмп, нито намаляват шансовете му да спечели изборите. Ако повториш нещо достатъчно много пъти, без значение колко е далеч от истината или логиката, другите ще започнат да вярват в него - това е разбиране, което кампанията на републиканския кандидат за президент споделя почти религиозно.
И Тръмп в никакъв случай не е сам в безцеремонното зачеркване на фактите в политиката. Руският президент Владимир Путин от години печели информационната си война срещу Запада по същия начин. С армия от тролове, ботове, блогове и сайтове, които заливат световния интернет с дезинформация и фалшиви истории. Със смазаната си медийна машина за пропаганда и създаване на паралелна реалност. И през собствените си изказвания, както когато се появи по телевизията след анексирането на Крим и заяви дръзко, че няма руски войници в Украйна. Посланието беше ясно - истината няма значение. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, също прегърнал методите на авторитарната демокрация, използва сходни тактики, за да заглушава опозицията си в страната и навън. Но дори в сърцето на Европа емоциите победиха фактите в референдума за излизането на Великобритания от Европейския съюз.
Добре дошли в постфактологичната епоха на политиката. Няма реалност. Всичко е въпрос на интерпретации. Живеем в сива зона, в която границите между истина и лъжа се размиват. Никой никому не вярва. Най-вече на медиите. Защото „всеки има своята собствена истина“. Както пише журналистът и автор на книгата „Нищо не е истина и всичко е възможно“Питър Померанцев, постфактологичният свят, който обитаваме, не е просто свят, в който политиците и медиите лъжат - те винаги са го правили - това е свят, в който вече не им пука дали казват истината или не.
А последиците от това могат да бъдат ужасяващи. Масовото незачитане на фактите не е проблем само на медийната среда, въпреки че журналистиката често е или съучастник, или пада в капана на политическите демагози. То разяжда цялата среда, в която живеем и взимаме решения за себе си, за семейството си, за страната си. Както пише британското списание The Economist в последния си брой, лъжите ще направят политическата система нефункционална. Тя вече няма да произвежда резултати, защото ще е обезсмислена от недоверието и отчуждението на хората. Зле информираната публика, която не се интересува от фактите, престава да бъде критична към властта във всички нейни форми. Превръща се в гневна, реактивна тълпа, която действа, водена единствено от емоциите и предразсъдъците си. Подобна комбинация може да доведе до възхода на мрачни и авторитарни лидери, които с лека ръка да затрият постиженията на либералната демокрация.
Как стигнахме дотук
Обезценяването на истината няма само един баща. То е продукт на задълбочаващата се пропаст между елити и избиратели, на икономическата и социалната фрустрация и тревога за бъдещето, на чувството за загуба на контрол в един непрекъснато променящ се свят, движен от глобализацията и модернизацията. Но голяма част от обяснението как стигнахме дотук се крие в начина, по който социалните мрежи промениха това как потребяваме информация.
Във времената на вестниците журналистите служеха като своеобраз-