Петра, която сбъдна детската

Си мечта да живее на село

Като малка Петра мечтае да има пет „неща“- мъж, деца, къща, кола и куче. Къщата - задължително да е на село. Днес, двадесет години по-късно, детската й мечта вече е реалност. Петра живее със семейството си в къща с двор недалеч от София. Срещаме се в едно дъждовно августовско утро, за да ни разкаже как успява да превърне мечтата си в цел. И да я постигне.

Петра е на 36 години, от Плевен, по професия строителен инженер. Успява да спести от проектиране и решава да си купи собствен дом. Дотук нищо ново под слънцето. Работата е там, че за разлика от повечето „нормални“хора Петра иска да живее на село. Първоначалната й идея е да „зариби“приятели да си купят общ имот - да споделят не само разходите, но и преживяването. Сформира се група ентусиасти, но в момента, в който започва да преглеждат обявите, един по един приятелите се отказват. Не и Петра.

Първоначално се насочва към близките до София села - Владая, Драгичево, Мърчаево. Оказва се, че имотите в този район са твърде скъпи и със спестените средства не може да си позволи дори парцел. Междувременно някои от приятелите й започват да теглят заеми и да купуват апартаменти. Петра държи на своето: „Не искам да тегля заем, твърде ангажиращо е. Каквото можем, докъдето можем. Нямам фикс-идея да живея в палат. Ако трябва, ще си опъна палатка или ще си купя фургон, но пак ще живея на село.“

Тогава й попада обявата за Кралев дол. „Никога не бях чувала за това село. Не знаех дори къде се намира, но когато го видях, си казах: това е моето място, разкошно е.“

Дали заради гледката („уникална“, „като фототапет“) или защото се намира в подножието на планината (Голо бърдо), нещо неудържимо я тегли натам. И Петра решава да се вслуша в гласа на сърцето. Обажда се на собствениците още в същия ден, за да им каже само една дума: „Купувам.“Звучи романтично, нали? Всъщност, купува… поляна и трябва да започне всичко отначало. Пома- га й това, че е строителен инженер и „другото - че не ме е страх, хващам си нещата и си ги движа“.

Сама обикаля с колата и дете на една година по институции за узаконяване на строежа, следват дружествата (ВиК, ЧЕЗ и т.н.), тичане по задачи от сутрин до вечер. Напук на съдбата и предразсъдъците, първата копка е на 13 май, петък. За една година с помощта на приятели успяват да „затворят“първия етаж и да се пренесат да живеят на село. „Не мога да кажа, че е лесно, но си заслужава, трябва да си упорит и решителен“, а Петра определено е такава. Не бързат за никъде - когато имат пари, влагат. „Не е като да дължиш пари на банката на определена дата.“

Единственото, което ги пришпорва, е очакваната поява на второто дете. „Ние се преместихме на готов първи етаж, а специфичното при него е, че дневната, трапезарията и кухнята са в едно общо помещение. Като се появи бебето, не можем да спим всички на едно място - трябваше да стегнем експедитивно втория етаж.“

Петра буквално изкарва бременността на крак - обикаля по складовете, избира материали, посреща