От „Свобода“-та на София в свободата на Владо Тричков

М„Махалото на Фуко“се чете много добре във влак - защото въобще не разбираш кога си стигнал и кога е дошла твоята спирка. Толкова е увличаща и човек трябва да е концентриран, за да я разбере“, казва Владимир Бъксанов. Той и приятелката му живеят на седемнайсет километра от София, в село Владо Тричков. И двамата пътуват всеки ден по половин час до столицата, за да ходят на работа - той като графичен дизайнер, а тя - в мебелна къща. Владимир и негови приятели са от ентусиастите, които се опитват да възродят списание „Дъга“през 2006 г., издават десет броя, но поради липса на финансиране спират.

С кола пътят до София е точно толкова - половин час, пътят вече е ремонтиран и добър, само завоите са малко повече. „Предпочитам да се движим с колата, но понякога се налага и да ползваме влака. Малко е на късмет какъв влак ще уцелиш - има едни нови Siemens, които са доста приятни, но все още има и от старите, където даже не искаш и да сядаш.“След като е привършил „Махалото на Фуко“, Владимир в момента чете „1984“на Джордж Оруел, като според него с киндъла е толкова удобно, че няма нужда и да търси място за сядане.

Купуват селската къща преди шест години, правят й основен ремонт - нова дограма, водна риза, с която да с отопляват. „Покупката на къщата е най-добрата инвестиция в живота ми“, казва Владимир. И допълва, че за нищо не съжалява, както и вече нищо не му липсва от София. Мислят си, че цялата къща ще е готова за едно лято, но нещата не се случват толкова бързо - успяват само с първия етаж. Зимата на 2012 г. е минус 25 градуса, а печката с водна риза отоплява бавно. „Прибирахме се вкъщи, включвахме я към 19 ч. и чак в 23 си сваляхме якетата.“Но Владимир смята, че това са малки неудобства. „Не е хубаво човек да мисли прекалено много. Ако го правехме прекалено, нямаше да вземем къщата, а сега не съжаляваме.“

„Докато живеех в квартал „Свобода“, дойдеше ли петък, се започваха партита и купони и обикновено се прибирах чак в неделя, но съм се наживял и се наситих. На възрастта, която съм в момента - 38 години, спокойствието е много по-ценно.“Сега се радва, че вечер вместо трамваи чува щурци. А докато вечерят в градината, на гости им идва лисица - прави им компания, не харесва хляб, но не отказва сиренце или месо. През първата година садят всякакви