Бетонът на тяхното недоволство

Нова вълна недоволство залива България. След екопротестите, антиолигархичните и политическите протести сега идва ред на градоустройствените. За последните няколко месеца напрежение избухна във варненския квартал „Чайка“. Преди месец хората излязоха на улицата в софийския „Младост“- първо срещу един строеж, след това срещу втори, а след няколко дни ще представят и искане за местен референдум срещу строителството. Последваха протести в „Изгрев“и „Оборище“в столицата. Пловдивчани се борят срещу обезобразяването на тютюневите складове в града, в Бургас в комплексите „Лазур“, „Славейков“и „Изгрев“има недоволство срещу бъдещо строителство, а жителите на Стара Загора протестират срещу застрояването „Бедечка“(повече за конкретните истории четете на стр. 12-13). Подобни протести не се случват за пръв път, но осезаемо са все по-чес- ти, а хората зад тях са все по-решени да бъдат чути - чрез улично недоволство, чрез медиите, в съда и (естествено) от Бойко Борисов или неговите наместници.

В социалните мрежи групите в защита на един или друг квартал стават все по-организирани. В София и Бургас се заговори за обединение на протестите от различните квартали. С всяко бутафорно обществено изслушване тези организации ще стават все по-убедени да направят следващата стъпка - към политически субект.

Това има ефект и за строителния бизнес, и за местната власт. За първия - защото внася несигурност и предприемачът не знае коя земя да купи и кога ще приключи проекта. За вторите - защото ще ги накара да осъзнаят, че средата, в която оперират, се е променила необратимо. Колкото по-бързо тези три групи съумеят да договорят правила, които да не водят до периодични местни експлозии, толкова побързо ще се промени обликът на градовете в България. Докато капките от протеклия таван равномерно отмерват и последните минути на работния ден по дъното на червена пластмасова кофа в големия салон на община „Изгрев“в София, тече разгорещена дискусия.

Привидно разговорът трябва да е за дърветата в Борисовата градина. На изтъркания подиум са се наредили специалисти от Лесотехническия университет, които монотонно отброяват: „Иглолистни гори - 155.5 дка, средна възраст 120 години, запасите им възлизат на 4644 куб. м. Широколистни гори - 281.7 дка…“

Обсъждането е на абстрактната тема за „инвентаризацията, опазването и планиране на устойчивото развитие“на най-стария софийски парк и едва ли някой от строените отпред научни работници е очаквал чак такъв интерес към дискусията. Сред осемдесетината души в залата обаче е плъзнал слух - зад тенис кортовете в Борисовата градина ще се секат дървета и ще се прави паркинг. Подозирайки, че зад мътното описание на проекта се крие именно това, повечето присъстващи са тук, за да не позволят такова безобразие. За минути металните греди по тавана и старата дограма на ул. „А. Чехов“16 вече кънтят: „В гората се сече, имаме снимки и видео“, „Отсякоха 300годишен дъб“, „Камиони с кюстендилска регистрация изсичат и изнасят десетки кубици здрави дървета“. Главен експерт Тошкова от района се опитва да се защити: „Борисовата градина е в територията на район „Изгрев“, но се поддържа от дирекция „Зелена система“. Опитът за прехвърляне на отговорност е неуспешен. След минута излиза и Корнелия Нинова от съответната общинска дирекция, за да уточни, че „усилията на общината са да обезопаси гората, не да я обезлесява“. Следва нервен смях в залата, а някой се провиква: „Ние имаме видео, вие ще ми говорите за екология.“

Няколко часа по-късно във Facebook трескаво ще обикалят новините „изсичат 30% от дърветата в Борисовата градина“и „ще асфалтират 30% от Борисовата градина“. Нищо от това не е съвсем вярно, но няма и значение. Дискусията в „Изгрев“е показателна за все по-отчетливото напрежение, което се е оформило между хора и общини на различни места в страната. Точно както и чиновниците в залата разбират, никой не вярва на това, което те казват. Годините опит са научили хората, че зад благовидните фрази обикновено се крият скрити интереси, а зад добрите намерения - много пари.

„Това, което се случва напоследък, за мен е много ясна индикация, че сме минали периода на развитие, в който собствеността е най-тежкото и най-важното нещо. Освен за частното и за „моят дом е моята крепост“започнахме да мислим, че има и поважни неща - как стигаме до дома си, как децата ни играят пред дома си, как трябва да има паркове и площадки“, разсъж-

През 90-те години имаше разбирането, че планирането е отживелица и всичко ще се регулира от пазара.

дава урбанистът Нурхан Реджеб.

Бутафорията „публичност“

Подобни обществени обсъждания, на които общините трябва да се информират за мнението на гражданите, се случват постоянно - за подробни устройствени планове, за нови булеварди, за ремонти на паркове. Въпреки очевидната бутафория на много от тях някъде из дебелите тетрадки на общината се записва „проведено обществено обсъждане“. На хартия планирането как ще изглеждат кварталите, парковете, кръстовищата върви по идеално гладък начин и по всички законови изисквания. Не е нужно да останеш дълго на такава среща, за да разбереш, че ако това е системата за обратна връзка в градското планиране, тя е напълно счупена.

Да се опиташ да намериш информация за плановете на общината и частни инвеститори в даден район е изпитание за интелекта, с което малци- на се справят. Един строителен предприемач (естествено анонимен) обяснява, че държи двама души на договор, чиято единствена работа е по цял ден да се ровят в обърканите регистри на общината, за да подреждат информацията така, че да е годна за ползване за инвестиционни решения. Друг експерт, занимаващ се с имоти, казва, че системата за „уведомяване“на хората за започващ строеж представлява една дъска в дадена община, където се залепя бележка и понякога умишлено се маха (аналогиите с началото на „Пътеводителя на галактическия стопаджия“не са никак случайни).

Ако сте обикновен гражданин, това води до безсилие и до усещането, че нещо умишлено се крие. А примери за последното не липсват в последните 25 години.

Корените на недоволството

Проблемът със строителството в градовете е, че сблъсква два интереса - този на гражданите, които искат повече поляни или детски площадки, и този на собствениците на земи, които искат да строят на тях. Корените на сегашните драми са в закона за възстановяване собствеността върху одържавени имоти от 1992 г. и последвалите многобройни корекции в него, които връщат земи във вече изградени комплекси, с прокарана и изчислена инфраструктура. Това довежда до много малки собственици, които се надяват на печалба и успяват да я постигнат в първата вълна от строителство. Проблемът е, че когато се появяват тези нови интереси, София и другите градове все още нямат никаква идея как ще се развиват. Така се получава класически ефект от нерегулиран пазарен интерес, който максимализира печалбите за малцина за сметка на общи блага като по-добре планирани градове (т.нар. tragedy of the commons).

„През 90-те години имаше разбирането, че планирането е отживелица и всичко ще се регулира от пазара. Пропускахме факта, че градското планиране все пак дава някакви ограничители“, казва например арх. Белин Моллов, който над 20 години работи в „Софпроект“, а след това е и заместник-министър на регионалното развитие. В този момент всичко се прави на парче, на места очевидно престъпвайки всякакви норми.

устройството е именно това - насилие върху частната собственост. От една страна, всеки, който има имот в столицата, очаква нивата му да стане на мол, а от друга - никой не иска пред блока му мол вместо градинка. Ако зависи от собствениците и няма градоустройство, София от Люлин до Витоша и Лозенската планина ще е мол до мол”, казва Диков преди точно осем години.

Създаването на ОУП трябва да включва много неща - да предвиди какво ще се случи с града, жителите му и инфраструктурата, да даде възможност на хората да дадат своята гледна точка, а защо не и да зададе тон за визионерско развитие. Само че упражнението се случи на парчета, с много компро- миси и с много последващи кръпки. “Идеята, че ОУП трябва да реши всички въпроси, не се осъществи”, смята например сегашният общински съветник от “Зелените” и

ПУП-ът е обществен договор за една територия и ако някоя от страните не е взета под внимание, тя не го признава.

строителен предприемач Иван Велков.

Просто Убийствени Планове

Тъй като точно когато ОУП и по-малките подробни устройствени планове (ПУП) бяха приема-

виж интервюто с него на стр. 14). Ключът към сегашното напрежение се намира точно в това изречение.

“ПУП- овете са добър модел, ако има капацитет за контрол. Проблемът е, че механизмите за наблюдение, контрол и санкции за неизпълнение не се спазват, а в тази сфера има много интереси и натиск”, обобщава Белин Моллов. “Въпросът е как