Новите протести

Малки локални движения, които имат ясна цел - спиране на строителството, се появяват на различни места в България

Освен ако не живеете в къща сред гората (а понякога дори и тогава), недоволството заради новите съседи не ви е непознато усещане.

Винаги когато нова сграда или сгради се появяват на място, където много хора вече живеят и са установили някакви правила на съжителство, има процес на напасване. Но протестите, които от известно време насам обхващат квартал след квартал в голе- ми български градове, не са само заради дискомфорта на това да трябва да паркираш другаде или заради променената гледка от прозореца.

Ако първите две не са легитимни основания за протест, има такива, които са - например неизпълнението на задължението на възложителите и общините да информират съседите за това, което ще се случи. Твърде често, особено при по-малки строежи, „информирането“представлява някаква малка бележка на някой коридор в общината. Това, разбира се, води след себе си усещането, че информацията се крие в нечия полза. Понякога това не е само усещане, както показва случаят в „Дианабад“. Понякога пък става дума за откровени конфликти на интереси между хората, които са призвани да пазят обществения интерес, и предприемачите - като в случаите с главния архитект на Стара Загора, на „Младост“и т.н.

Всичко това обяснява по-големия въпрос, който седи зад всички казуси - натрупаното недоволство от досегашния хаос. То ще се реши по-трудно. В „Младост“например искат местен референдум, който да преразгледа ПУП-а, заради зелените площи. Това би могло да стане само за сметка на други хора, които вече са собственици на парцели с план за строителство. Подобно решение твърде лесно може да вкара в огромни съдебни разходи общината. В Стара Загора искането за мораториум на строителството ще увреди правата на хора, които са печелили съдебни битки за земите си вече десетки пъти. Такива решения няма как да се прилагат банкетно. Миналото е заложило още много бомби, които ще избухват на много места.