Здравко Здравков: Връщането на земя в комплексите създаде тиктакаща бомба
Главният архитект на София
Докъде стигна проверката на планираните за застрояване парцели в „Младост“и какво показа? Ние проучваме първо издадените разрешения за строеж от района, които обхващат доста голям обем. Проучваме случаите, в които се засягат терени, които попадат в междублокови пространства. Но искам да кажа ясно, че тези строежи се извършват на база влязъл в сила Подробен устройствен план, който е одобрен 2009 г. И тези планове са преминали през две обществени обсъждания, които са били изключително тежки и са взели под внимание жалбите на собствениците. Тоест спазена е цялата законова процедура. Така че ние имаме един действащ план и трябва много деликатно да подхождаме, защото цялото възстановяване на земя в комплексите, проведено през 90те години, доведе до всички тези проблеми с наличието на частна собственост в междублоковите пространства. Така че едно градоустройство на кварталите, което е правено 70-те и 80-те години на миналия век, трябваше да се съобрази с частната собственост и голям процент от имотите, които попадат в междублоковите пространства, са предвидени за озеленяване и предстои отчуждаването им. Така че разглеждаме индивидуално случаите, които попадат в междублоковите пространства, за да видим какви действия могат да се предприемат.
София има ли проблем с презастрояването? Проблемите са два. Единият е в застроените територии, които са изградени вече като жилищни комплекси - това са „Лев- ски“, „Младост“, „Обеля“, „Мусагеница“, където има възстановена собственост. Там има изключително тежки проблеми с възстановяването на собствеността. Там проблемите седят не по отношение на изградената инфраструктура, а по-скоро по отношение на терените, които са възстановени и са с предвидено в тях застрояване. Другият тежък проблем са терените в новите южни територии - „Манастирски ливади“, „Кръстова вада“, където пък наличието на частна инициатива не е обезпечено с инженерна инфраструктура и улична мрежа. По вторите територии подготвяме промени към Закона за устройство и застрояване на Столичната община. Подготвил съм и указания към районните архитекти, така че разрешения за строеж да се издават чак след изграждане на инженерна инфраструктура и прилежаща улица.
А в момента не е така? В момента доста от сградите нямат изградени улици към тях и това е проблемът с тези територии.
Могат ли квартали като „Младост“или „Лозенец“да издържат още строителство? Така или иначе плановете имат някаква стабилност. Понеже чух думичките „лош план“. Дали е добър или лош - това е чиста целесъобразност. В Закона за устройство на територията има термин „действащ устройствен план“. И когато тези ПУПове са влезли в сила, единственият начин да бъдат променени е чрез последващо изменение. Трябва да си даваме ясна сметка в цялото това говорене, че зад всички тези имоти седят собственици, които също имат своите инвестиционни инициативи. И както се даде гласност на протестиращите от междублоковите пространства, в момента има протести и на собственици на имоти, които са ги закупили с влезли в сила подробни устройствени планове, с визи за проектиране и в момента ние като администрация им казваме „в този район няма да може да се строи, защото е квартална градина“. Тоест ние трябва да намерим формата и баланса и сме поставени в една изключително деликатна ситуация, която нито госпожа Фандъкова, нито аз сме провокирали. Защото целият процес на възстановяване на земя в комплексите не отчете придадената стойност на тези имоти. Един такъв имот - бивша земеделска територия, в един момент се възстановява в една урбанизирана територия с изградени ток, вода, канал, газ, прилежащи улици, инженерна мрежа. Това създаде големите напрежения и всички те са една тиктакаща бомба. Когато се зададе един въпрос от типа искате ли да ви се строи в квартала, нормалният отговор е да си кажете „не“. Но не е толкова прост отговорът. Един път планът е редуцирал застрояването - не е дал във всеки частен имот възможност да се строи. Но срокът за отчуждаване е 15-годишен. Даваме си сметка, че тези пари трябва да дойдат от данъкоплатците, за да купят тези терени. И когато ни представят една сметка за един такъв терен от милиони, трябва да си даваме сметка, че бюджетът на СО е изключително ограничен.
Има ли несъвършенства в законодателството, които пречат на градоустройството на София? Предлагаме промени в ЗУТ в няколко направления. Например по отношение урегулиране на оградите в терените. Но да се върна на темата за междублоковите пространства. С предложенията, които внесохме в МРРБ за промени в Закона за устройство и застрояване на Столичната община, предлагаме за София да се създаде специфичен механизъм за определяне на разстоянията в междублоковите пространства. Това няма да има обратен ефект към старите планове. Предложението е за увеличаване на разстоянията в новите планове. Тоест тепърва ако се правят планове, да предвидим по-големи разстояния между сградите.
Как да е скъсана, като са направени две обществени обсъждания, специално на ПУП-а в „Младост“? В „Дружба“се проведоха четири обществени обсъждания. В поредицата от обществени обсъждания в плана в „Дружба“се намали застрояването с пъти. Резервираха се огромни територии за озеленяване, които на общината й се вменява задължение. В момента има една инвестиционна вълна, която отива нагоре. И ако успеем да убедим хората, че архитект и строител не са мръсни думи, това ще е много важно.
Кога Столичната община ще премине към 3D моделиране или макети - нещо, което е по-разбираемо за хората, вместо сканираните хартиени ПУП-ове, както е в момента? Не е само Столичната община, наредбата за представяне на обема и съдържанието е единна за цяла България. Така че нямаме специфични правила по отношение представянето на ПУП-овете в СО.
Ще подобрите ли регистъра, в който се качват разрешителните за строеж?
„Предлагаме за София да се създаде специфичен механизъм за определяне на разстоянията в междублоковите пространства.“
Всяка политика на разширяване води до много повече проблеми, отколкото е инвестирането в компактния град. Така ставате енергийно зависими в момента, в който си вземете имот в територия, която е без изградено градско обслужване, от личния си автомобил. За това трябва развитието на града да става на база неусвоените територии.
Интервюто взе Мария МАНОЛОВА