Велико, Търново!

Градът в Северна България свива рекордно безработицата си, но се сблъсква със следващия проблем - липсата на кадри

Когато говорим за икономическо развитие, Северна България винаги е на второ място.

Както преди време вицепремиерът Томислав Дончев каза (не по повод празника на 6 септември), икономически страната е все още разделена на Източна Румелия и Княжество България и второто не се развива особено добре. Но ако погледнете Велико Търново, това просто не е вярно.

Доскоро икономическото му развитие не беше нещо впечатляващо, но последните годинадве името на града започна да се свързва с все по-ведри статистики. През юли безработицата в община Велико Търново достига рекордните 3.5%, като в самия град незаетите са дори 2.5%, обявиха от бюрото по труда. В самата област безработицата е 7.6% при средна за страната 8.2%. Едно от последните изследвания на Института за пазарна икономика показа, че Велико Търново е с най-добро представяне на пазара на труда в Северна България за втора поредна година, напомнят гордо от общината.

Бърза работа

Има едно число, което определено вади Велико Търново една глава над останалите градове в Северна, а и в цяла България. От юли 2015 г. до юли 2016 г. безработицата там е спаднала с 23.4%. Тъй като регистрираните безработни в общината са около 2500 души, намерилите работа в последната година от тях са над 760.

Част от тази внезапна заетост е сезонна, казват от бюрото по труда. Но основният фактор остава раздвижването на икономиката. В област Велико Търново се вдига икономическата активност (отношение на броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години) и има инвестиции, отбелязва Зорница Славова от Института за пазарна икономика. Резките вдигания на заетостта и тази, и миналата година говорят за икономически подем, а не за фактори като смъртност и миграция, които влияят много по-плавно, смята Славова.

Отнема известно заглеждане и също така ровене по статистиките, но е факт, че във Велико Търново има доста голямо разнообразие от работодатели. В града са се настанили пивоварни, компании за производство на сладки изделия, хранителни продукти и найлонови опаков- ки, както и например десетки софтуерни компании с малък персонал, чийто оборот е съпоставим с този на доста предприятия. Сред най-големите работодатели в района са производителите на вафли и бисквити “Престиж-96” с близо 500 служители, производители на хартиени и найлонови торбички и опаковки в страната - „Мегапорт” и „Екстрапак” с 650 служители, сладоледите на „Дени” също се правят тук.

Няма големи нови инвестиции, казват от общината. Поскоро старите затвърждават позиции и разширяват дейността си. “През последните две години се наблюдава трайно повишаване на инвеститорския интерес към Велико Търново и общината. Утвърдени компании в сферата на леката и хранително-вкусовата промишленост разшириха своите производствени бази, като инвестициите са за стотици милиони левове”, коментира община Велико Търново. Пример е „Екстрапак“, който отваря трети завод и в него ще назначи 48 души.

Услуги, туризъм и езици

Част от успеха се дължи и на общината, която опитва да създаде благоприятна среда за инвеститорите чрез специална наред- ба в полза на тези със сертификат клас Б. Според указанията вещните права върху общински терени могат да бъдат учредени без обявяването на конкурс или търг, а с решение на общинския съвет, но само при условие че инвестицията е поне 2 млн. лв. и гарантира създаването и поддържането на работни места.

Великотърновският университет също играе значима роля в града - според техни данни 85% от служителите, работещи във Велико Търново, са настоящи или завършили студенти там. Такава статистика няма как да бъде потвърдена, но наличието на университет определено се отразява благотворно на пазара на труда. “Забелязва се, че сред хората между 25 и 64 години има висок дял на висшистите и нисък дял на хора с ниско образование, което говори за добра образователна структура”, твърди Зорница Славова. “За някои от другите северни градове се вдига икономическата активност, но пазарът на труда не отговаря на нуждите.”

Кариерният център на ВТУ подготвя партньорства с компании от различни сектори, което също говори за раздвижването на пазара на труда - първото място, където обикновено развиващите се средни и големите фирми търсят кадри, са именно университетите. Според самия университет засилен интерес има от фирми, опериращи в т.нар. модерни бизнеси - IT сектора и, разбира се, аутсорсинга на услуги. Така например от 2008 г. ВТУ си партнира с A Data Pro, които се занимават с информационни услуги, медиен мониторинг и др., както и с компанията за подбор на кадри JobTiger.

Според данните на ВТУ специалностите, които са най-предпочитани от работодателите, са приложна лингвистика с чужди езици, икономически специалности, туризъм, управленски специалности, психология и съвсем очаквано, информатика и право. Езиковите познания са обичайни за контактните центрове, които напоследък осигуриха хиляди работни места в страната, а туризмът е важен отрасъл според общината. С това се съгласяват и представителите на бизнеса. “Бизнесът, за който в нашата област могат да се намерят кадри, е този в сферата на услугите и туризма”, смята Елиза Петкова, търговски директор на текстилния и мебелен производител “Аглика”. “Има много работещи и развиващи се предприятия, силно развит туризъм - нуждата от персонал непрекъснато нараства и все повече се наблюдава дисбаланс между търсенето и предлагането”, отбелязва и Магдалена Сергиева, директор “Човешки ресурси” на “Престиж-96”.

Добре дошли на второ ниво

Като всеки пазар на труд в България, който е преминал от застой в движение в последно време, Велико Търново се сблъсква челно с най-големия проблем днес - липата на подготве- ни кадри. Например “Аглика”, с 83 служители във Велико Търново, поема самоинициатива, за да създаде необходимата работна ръка. “Липсват професионалните гимназии, техникумите, които да осигурят специалисти. Заради това се налага да обучаваме кадрите от нула”, споделя Елиза Петкова. Така обаче развитието на компанията се забавя. Стажантските програми също са изход за работодателите. “Престиж-96” се сблъскват с липсата на инженери технолози и решават да организират стажове, които се провеждат вече втора поредна година. Според тях обаче трябва да се работи усърдно още в основното и средното образование, както и повече “практическа насоченост и изграждането на тясна връзка на основните и средните училища с бизнеса”, смята Магдалена Сергиева.

Сред най-търсените професии и тук са средните специалисти, които липсват почти изцяло в българската икономика - готвачи, опаковачи, шивачи, машинен оператор в текстилното и шивашкото производство, шлосери, но липсват и общи работници в производството, продавач-консултанти. “Причините са липса на достатъчно кандидати с търсената квалификация или неудовлетвореността на кандидатите от предлаганото заплащане и условия на работа”, казват от бюрото по труда.

“Местният пазар на труда е ограничен, но понеже Велико Търново е сравнително добро място за живот, успяваме да привлечем хора от различни други места, в т.ч. и по-големи областни градове”, споделя пред “Капитал” Милен Георгиев, управител на “Екстрапак”. “Като цяло досега се справяме добре с човешките ресурси, но сега ни предстои изпитание, защото трябва да назначим 48 души в първия етап на новия си, трети, завод. За да направим по-лесно назначаването на хора от съседни населени места, се налага да осигуряваме транспорт”, обяснява той. Същото, но от другата страна на Стара планина - в Пловдив, правят и големите и средните компании в зона „Тракия“.

Производствената дейност не е толкова привлекателна за младите, особено когато тя има непрекъснат характер и изисква работа на смени, отбелязва обаче Магдалена Сергиева. Голяма част от тях търсят възможности в по-големите български градове, предимно София и Пловдив, така че релокацията им към Велико Търново е предизвикателство, добавя тя. Другото, което „точи“потенциал от Велико Търново, е Западна Европа. “Последните няколко месеца има текучество на нискоквалифицирани служители към работни места в Западна Европа“, казва Георгиев. Но дори и там той вижда друга тенденция - според него хора, които са опитали нискоквалифицирана работа на Запад, сега избират да се върнат.

Безработицата е паднала с близо четвърт между юли 2015 г. и юли 2016 г.