Вишеградската група е шумна, конфронтационна и обещава контрареволюция в ЕС. Но няма реално влияние
Четирите от запаса
Вишеградската група няма обща визия как да изглежда ЕС след Brexit. Очакванията квартетът да говори в един глас и на предстоящата среща на върха в Братислава да повлияе на посоката, в която да поеме ЕС, най-вероятно ще се окажат пресилени.
Централноевропейската четворка би могла да упражнява реално влияние в ЕС единствено ако привлече и още държави. Плановете за включване на България, Румъния и прибалтийските държави обаче по-скоро са нереалистични както заради лошия имидж, който си създаде Вишеградската четворка, така и заради разнобой в интересите.
За България търсенето на нови решения за бежанците е плюс, но като цяло щетите от коалиране с Вишеградския квартет биха надвишили ползите. Досега те се срещаха далече от камерите и само се предполагаше, че освен да се възхищават един на друг, двамата също така обменят опит и координират тактиките си.
Но на сцената на икономическия форум в Криница на 6 септември унгарският премиер Виктор Орбан и лидерът на управляващата партия в Полша „Право и справедливост“Ярослав Качински за пръв път се появиха заедно публично. И не оставиха никакви съмнения в близостта си.
Двете „лоши момчета“от Изток в един глас обявиха, че ще поведат „културна контрареволюция“в зашеметения от надвисналото излизане на Великобритания и още куп кризи ЕС. „Brexit е фантастична възможност“и „промяната е единственото решение“беше посланието на Орбан и Качински. Те заклеймиха всички пороци на Европа от приемането на мигранти, които „елиминират исторически идентичности“, до „миризмата“на „международен капитал“и обещаха да преследват визията си за нов, радикално различен ЕС.
Той е по-голям и похлабав съюз, в който някой ден ще влязат страни като Сърбия и който брани решително външните си граници, включително с „обща европейска армия“. Но не се меси във вътрешните дела на членките си, ако те решат да променят конституцията си по свой вкус или да прилагат нетрадиционни икономически политики. В него на глобалния капитал се гледа с подозрение, а на имигрантите нехристияни - с открита неприязън. Той пази националните идентичности на държавите и е основан на по-консервативни ценности вместо сегашните либерални, довели до това, че днес ЕС е „богат, но слаб“, както го описа Орбан в своя скорошна статия във в. Frankfurter Allgemeine Zeitung.
Платформата за постигане на тази визия е Вишеградската четворка - изживяващата ренесанс група на Полша, Унгария, Чехия и Словакия, която се оформя като алтернативен център с амбиции за влияние в ЕС. За момента България се държи настрана, но призивите от опозиционни и полуопозиционни политици (като лидера на ДСБ Радан Кънев) да се търси обща позиция с централноевропейския квартет и ИЩВАН ХЕГЕДУШ,
Слабо вероятно е други страни от Източна Европа да пожелаят да принадлежат към тази група, защото това може да постави под риск отношенията им с други страни в ЕС, и особено с Германия.
да не се следва безропотно Германия се засилват. Само че дотук Орбан, Качински и компания показват по-скоро способност да блокират и да се конфронтират, отколкото да търсят полезни и приемливи решения.
Готови ли сте за големия лош Вишеград
Създадена преди 25 години с цел да ускори интегрирането на Централна Европа в ЕС, Вишеградската група беше възродена от бежанската криза. Повратният момент в новата й история беше идването на власт на консервативната и националистическа „Право и справедливост“в Полша миналия октомври. Под задкулисното ръководство на Качински правителството на премиера Беата Шидло започна офанзива за овладяване на обществените медии, разузнаването и дипломатическата служба, както и на Конституционния съд. Докато в Брюксел се притесняваха от орбанизацията на Полша, Варшава и Будапеща ставаха все поблизки и все по-невъздържани в критиките си по адрес на ЕС.
След гласуването за Brexit Орбан и Качински станаха още по-нападателни. „Веднага след референдума във Великобритания Вишеградската група започна да атакува Европейската комисия, окуражена, че правомощията й могат да бъ-