Влизането забранено
Колкото и да иска, Великобритания трудно ще блокира достъпа на европейци до трудовия си пазар
Макар правителството на Тереза Мей да настоява за „уникална“сделка за Великобритания, която хем да й дава пълен достъп до единния европейски пазар, хем да й позволи да блокира свободното движение на хора от ЕС, такава трудно ще бъде постигната.
Каквото и да постигне Лондон в още незапочналите преговори с Брюксел, то ще се отнася не за вече работещите на Острова, а за в бъдеще. И най-големите последствия ще бъдат за британската икономика.
Подходът на британското правителство към ограничаването на миграцията е грешен, тъй като се фокусира върху крайния брой имигранти вместо върху това какъв е капацитетът на икономиката и какви са нуждите на пазара. ява за „уникална“сделка за Великобритания, която хем да й дава пълен достъп до единния европейски пазар, хем да й позволи да блокира свободното движение на хора от ЕС, такава трудно ще бъде постигната.
Вариантите за контролиране на достъпа на европейци до британския трудов пазар след Brexit са много - въвеждане на квоти, работни визи, разрешителни за работа и др. Каквото и да постигне Лондон в още незапочналите преговори с Брюксел, то ще се отнася не за вече работещите на Острова, а за в бъдеще. И най-големите последствия ще бъдат за британската икономика.
В момента 10% oт лекарите в здравната система на Острова са от ЕС. Производствената индустрия също наема 10% от служителите си от ЕС, а в туризма европейските граждани са над 14%. Най-губе- щи от Brexit могат да се окажат британските ферми, тъй като 65% от работниците в селското стопанство идват от ЕС. И както отбеляза през май управляващият директор на Adecco Адам Хоукинс, „дори най-малката промяна в отношенията между Великобритания и ЕС ще има силно негативен ефект върху способността на британските бизнеси да наемат персонала, от който се нуждаят“.
Евтини, но нежелани
В момента във Великобритания работят близо 3 млн. европейски граждани, което е около 6.6% от заетите в страната. Каквото и да се случи след Brexit, малко вероятно е да бъдат изгонени. Анализатори от Chatham House, мозъчен тръст, базиран в Лондон, твърдят, че правата на професионалистите от европейски произход във Великобритания са гаранти-
Валентина МИЛАНОВА,
рани и в бъдеще. Над 70% от тях са работили на Острова в последните пет или повече години, което им дава право да кандидатстват за гражданство. Останалите 30% най-вероятно ще бъдат „помилвани“и ще запазят правата си. Анализ на Centre for European Reform също посочва, че правителството в Лондон най-вероятно ще позволи на всички мигранти, пристигнали преди Brexit, да останат, тъй като „другите опции може да са политически привлекателни, но са непрактични, съмнителни законово или против британските интереси“. Нищо че за момента Тереза Мей отказва да гарантира това, твърдейки, че бъдещето на европейците на Острова подлежи на преговори и е обвързано със статута на онези 1.2 млн. британци, живеещи в страни от ЕС.
Не е изключено обаче правата на европейските граждани, дошли на Острова след 23 юни, да бъдат отнети. Крис Грейлинг, министър от кабинета на Мей, казва пред „Капитал“, че е възможно Великобритания да преустанови свободното движение на хора от ЕС преди официалното си напускане. Грейлинг добавя, че е вероятно имиграцията в страната да се увеличи непосредствено след вота поради наплив от хора от ЕС, които искат да се възползват от последната си възможност за придобиване на юридически статут във Великобритания.
Детайлите около формата на идентификация и регистрация, която европейските граждани ще трябва да ползват след Brexit, също са неясни. Британското Министерство на вътрешните работи не издава лични карти, а сегашната система по придобиване на право за работа е неефективна и формална. Изчисления на Оксфордския център за наблюдение на миграцията показват, че при настоящия брой държавни служители в британското МВР ще са нужни 140 години, за да се обработят апликациите за постоянно пребиваване от европейските граждани на Острова.
Процесът със сигурност ще бъде реформиран, но за момента няма предложения и информация как. Райън Борн от Institute of Economic Affairs казва пред „Капитал“, че една от възможностите е създаването на система, която оценява кандидатите за работа по точков принцип. По-младите, по-високо образовани и по-квалифицирани биха получавали по-голям брой точки. Хората с криминално досие не би трябвало да получават право на работа. Ако нарушат законите, временно пребиваващите европейци тряб-