Основния проблем в сектора
ден до не повече от шест компании.
Съвместните одити също си пробиват път в новите регулации. Какво е мнението ви за практическото им прилагане и потенциалния ефект върху качеството? Те са много, много опасни. Опитът в почти всички държави по света, където е имало съвместни одити, показва, че разходите за клиентите се покачват, разходите на одиторите се увеличават, срокът за проверката се удължава и рискът нещо да бъде пропуснато между одитор 1 и одитор 2 е много висок. Толкова висок, че одиторските компании не се доверяват напълно една на друга и в повечето случаи едната реодитира работата на другата. Просто не могат да рискуват да допуснат да си сложат името под одитния доклад, ко- гато половината работа е направена от друга фирма, на която се няма напълно доверие. Не защото има измама, а защото не познават компетентността и опита на служителите им. Единствената страна, в която това работи, е Франция и отчасти Италия. Който и да ви говори, че това се прави, за да се подобри качеството на одита, обективностите са такива, че усилието се прави, за да се увеличи пазарният дял на някои местни одитори и така да се даде допълнителен избор на предприятията извън представителите на голямата четворка. Сега Mazars във Франция определено са по-големи, но не международно, опитват се да станат, но все още не са. Да си международна одиторска компания, която влиза в предприятия от публичен интерес, изис- ква толкова висока цена за развитие на мрежата, кадрите и софтуера, че ми е трудно да си представя да е по силите на някой извън голямата четворка. Аз самият съм привърженик на малките и средни по големина практики, но реалността е такава, че голямата четворка държи 80% от пазара и това няма да се промени. Бизнесът се нуждае от тях и не е случайно, че при съдебни дела претенциите към тях обикновено са високи, но не толкова, че да ги доведат до банкрут, защото светът трудно би оцелял, ако някой от голямата четворка фалира.
Интересна концепция е поставянето на таван от 10%. Ако си представим дело, на което се разглежда измама, то съдът трябва да прецени каква е отговорността на мениджмънта на компанията, която е измамила, и каква на одитора й. Може да е много умна и сложна измама, конструирана така, че да остане скрита за одитора. В такъв случай да задължиш одитора да е отговорен за 100% от щетите изглежда нечестно. Ако щетата е 500 млн., те трудно могат да бъдат потърсени от мениджмънта, защото той може да е банкрутирал, да е напуснал страната, докато одиторската компания е тази, която остава. От друга страна, има измами, които носят загуби например за един милиард, и такива, които носят загуби за един милион. Ако има регламентирано ограничение, то и в двата случая глобата ще е да речем 50 млн., защото на толкова се равняват 10% от приходите но одиторската фирма.
Трябва ли одиторите да носят неограничена отговорност за вредите, причинени от пропуски в работата им? Не е правилно да се обвиняват одиторите за много внимателно структурирана мениджърска измама, която е била направена така, че да бъде скрита от одиторите, както и от всички останали.
Ако, както казвате, ротацията, съвместните одити и по-високите санкции за одиторите не са предпоставка за вдигане на качеството, какво трябва да се направи? Има две важни стъпки, които могат да се предприемат. Първата е да се подобри квалификацията в одиторската професия. Това обаче не става, като се наложи 10% глоба на някого в първата година на одитния му ангажимент. Другата стъпка би могла да бъде изпълнена през одитните комитети.
Трябва ли тези одитни комитети да са поднадзорни и да се отчитат на регулатора? Не. Те трябва да са съвършено независими, да са част от корпоративното управление. Нещо като независими директори, които могат да задават правилните, смислени въпроси на мениджмънта и да разбират какво казва одиторът. Ако някой регулатор търси контрол над одитните комитети, с това той изпраща грешно послание, сякаш той е този, който назначава одитните комитети на компаниите. Не знам някъде по света да го има това.
До какво може да доведе овластяването на одитния регулатор със суперправомощия? Смятам, че това е доста често срещано сега, не само в Европейския съюз, но и в други страни, където се създават одитни регулатори и им се дават широки и силни права. Едно от нещата, които смятам, че помага за подобряване на качеството на одита, е комуникацията. Регулаторът трябва да споделя част от информацията, до която е достигнал, трябва да говори с пресата, да посочва проблемите и да докладва напредък в работата по тях. Липсата на комуникация не е от полза.
А нагърбването на регулатора с повече и всеобхватни инспекции помага ли? В началото инспекторите нямаха всички онези спо- собности, които им бяха необходими, за да направят качествена проверка, и затова, когато са създавани тези регулатори, много често проверките са възлагани на одиторски фирми или на пенсионирани партньори на одиторски компании. С годините регулаторите се стремят да привлекат експерти и това вероятно е правилно, защото когато правят проверки на дадена одиторска практика, на тях им е полезно да имат реален опит и да знаят как е структурирана фирмата, на какъв принцип получават възнагражденията си партньорите в нея. Ако като партньор в одитна компания моето възнаграждение идва наполовина от одиторска работа и наполовина от консултантските услуги, които продавам на одитирания клиент, това е лош модел. Защото моят фокус трябва да е да правя добър одит, а не да се стремя да продавам на клиента си допълнителни услуги. Това регулаторът няма как да го разбере, ако при проверката гледа само документи от извършените одити.
Трябва ли да се забрани предлагането на данъчни и правни услуги на клиент, който компанията одитира? Има дълъг списък на услуги, които по международните етични стандарти ти не можеш да предлагаш на публични предприятия, които одитираш. Те обикновено са достатъчно големи, за да разполагат с юристи и данъчни консултанти или наймалкото могат да потърсят такава услуга от специализирана кантора.
Трябва ли членовете на регулатора да носят поголяма отговорност за вреди, причинени от дейността им? Рискът при тях е същият, какъвто е за одиторите. Не може да виним регулатора за това, че извадката, върху която е инспектирал работата на някой одитор, не е показала проблем, особено ако за пръв път влиза там.
Какви очаквате да са ефектите от одитната реформа в Европа? Аз разбирам защо регулаторите искат да направят тези промени - те са фрустрирани, че има проблеми с одита в много страни и че професията не прави това, което обществото очаква от нея, като регулатор и политици са длъжни да направят някакви промени. Въпросът е дали това са правилните промени. Ние няма да разберем отговора в следващите 10 или 15 години. Едва когато изтече този срок, ще можем да кажем дали моделът помага подобре да се засекат одитните грешки. Смятам, че повечето промени са направени с цел да се накара публиката да се чувства по-сигурна за качеството на финансовите отчети, но реалният проблем остава. И той е, че хората, които управляват компании, може да го правят честно и в интерес на акционерите, но малък брой го правят за лична изгода и облагодетелстване. Те нямат чувство за етика, когато крадат от клиентите, от данъците. Това са хората, които одиторите се опитват да хванат. Те стават все по-изкусни, както и одиторите. Това е едно вечно съревнование. Аз смятам, че след време ще съжаляваме за ротацията. Ако се замислите, аргументите за нея са, че от сто години една компания се одитира от една и съща компания и това създава близост. Но през тези години изпълнителният директор е сменян поне десет пъти, финансовият и главният счетоводител също. В одиторската компания разместванията стават на 6 - 7 години, така че различни хора поддържат връзката. В частния сектор е различно - една фирма може да бъде собственост на една фамилия в продължение на 50 години и през цялото това време изпълнителният директор да е един и същ. Но когато говорим за предприятия от публичен интерес или за международни бизнеси, е съвсем различно. Така че, както и при всяка друга промяна в законодателството, и при тези политиците трябва да гледат дългосрочно, а не да решават на парче проблемите от днес.
Интервюто взе Гергана МИХАЙЛОВА
Задачата на одиторите е да хващат измамите и това е едно вечно съревнование