# 4 Къде ни е средната класа
Нараства търсенето в premium сегмента, но масовият вкус все още се диктува от евтиното
Един от парадоксите на българския хранителен пазар е, че въпреки растящата осъзнатост на потребителите към здравословното хранене и нарастващото търсене на по-качествени продукти в premium класа масовото потребление остава силно чувствително към цената.
Изследователите наричат това феномена на изчезващата средна класа. При продажбите на храни и напитки е видна силната социална поляризация на обществото, в която потребителите са разпределени най-общо в два сегмента - единият купува само покачествени храни, без да се интересува от цената, докато другият консумира винаги и само low cost. Това е видимо дори в категория като бутилираната вода. Според проучване на "Nielsen България" поляризацията в продажбите на бутилирана вода се движи както от ръста на продажбите на трапезна и изворна вода, които са с по-ниска цена, така и от бума в търсенето на ми- нерална вода в premium сегмента.
В момента т.нар. premium продукти са поне с около 20% по-скъпи от средната цена за съответната категория. В същото време проучване на "Nielsen България" сочи, че близо 60% от българите са склонни да платят по-скъпо за здравословен продукт, ако е 100% натурален. А 63% са склонни да платят повече, ако знаят, че продуктът не съдържа GMO. Според изследването на компанията 70% от потребителите в нашата страна казват, че сега имат повече достъп до premium продукти, отколкото преди 5 години.
„Има една специфика на местния пазар и тя е, че всичко, за което работят производители и търговци, е цената. Тоест те са готови да зарежат качество, вкус и всичко останало в името на това цената да е ниска. Причината за това е, че все още има една голяма група хора, при която основната част от доходите отива за храна - около 30%. Повече производители търсят именно този пазар“, коментира Любомир Ноков, собственик на „Биомаг“и % от общия разход
39.3
2004 управител на „Био България“, която стои зад марката „Хармоника“.
При месните и млечните продукти тази тенденция е особено видима. Малотрайните колбаси например са с най-голям дял на продажбите при месните продукти. Продажбите им в обем гравитират около 50-те процента от общите продажби на колбаси в страната. На практика почти всяка фирма в бранша произвежда малотрайни продукти в някоя от разновидностите им.
Напоследък обаче се наблюдава и друго - повишаване на търсенето на колбаси в premium класа. "Хората се ориентират към по-деликатесни продукти, искат да знаят, че се хранят с нещо качествено. Има, разбира се, и от средногодишен
6.7
другия тип, които просто искат да сложат нещо в стомаха, без да ги интересува какво има вътре. При нас има ръст и при шунките, и при деликатесите, и при сурово пушените колбаси“, казва Костадин Чорбаджийски, собственик на преработвателното предприятие „Мес-ко“. Делът на дълготрайните колбаси достига до 25-30% в обем и 45-50% в стойност спрямо целия пазар на колбаси в страната.
При млечните продукти миграцията на потреблението към имитиращите сирене продукти е трайна и растяща. През 2008 г. общото в страната произведено "сирене" с растителна мазнина е 8.7 хил. тона, а 2014 г. 19.3 хил. тона, т.е. за шест години увеличението е близо 2 пъти и по-