Как крадците влизат в политиката

Новината, че стотици граждани са открили имената си в подписки за издигане на президентски кандидатури, без да са се подписвали, всъщност не е новина. Така беше и на изборите за Европейски парламент преди две години, когато изборната администрация въведе опцията за проверка. Въпреки че тогава Комисията за защита на личните данни е наказала всяка партия, срещу която е получена жалба, тези практики продължават. Очевидно на- ложените глоби (които могат да достигнат 5000 лева максимум) не постигат целта си.

По време на избори стават най-много нарушения с личните данни. И това не е новина.

Използването на личните данни в подписките е много малка част от нарушенията, които съпътстват целия процес - от издигането и регистрирането на кандидатите, през събирането на средства, купуването на гласове и тяхното преброяване. Във всеки един момент прокуратурата и МВР имат уникална възможност, ако не ги е грижа за това, че се подменя гарантираното от конституцията право на гражданите да избират и биват избирани, поне да оправят статистиката си за разкрити престъпления, защото за разкриване има много - използване на документи с невярно съдържание, данъчни престъпления, пране на пари и т.н.

Проблемът е, че правоохранителните институции не го правят. Разследванията, когато ги има, са на парче или срещу най-ниските нива нарушители. Съзнателното бездействие на властите има един резултат - в политиката влизат престъпници. И както се случва и извън политиката, когато един извършител на престъпление не бъде наказан, той рецидивира и разгръща престъпната си дейност. Дребните престъпници често стават едри. В политиката включително. Но и това отдавна не е новина.

По време на избори стават най-много нарушения с личните данни. И това не е новина.