В долината на лихвите

Рекордно ниски лихви в световен и местен план. Банки, пълни с паричен ресурс и желание да го пласират. Все още слабо разбуждащ се апетит за инвестиции и потребление. Регулации, премахващи бариерите за рефинансиране. Всички фактори в момента перфектно се съчетават, за да облагодетелстват един клас банкови клиенти - настоящите кредитополучатели.

Незавиимо дали става въпрос за ипотечния или потребителския ви заем, или за фирмените ви финанси, в момента силата е на ваша страна. Особено ако досега въпреки ударите от кризата сте били изрядни платци. От една страна, обслужващата ви банка е по-склонна от всякога на отстъпки, за да ви задържи. От друга, конкурентите й са по-амбицирани от всякога да ви привлекат. Резултатът е, че в момента можете да откриете оферти за ипотечен заем дори на ниво 4%, и то не лихва, а годишен процент на разходите (ГПР), който включва и всички банкови такси без разноските по самото прехвърляне на ипотеката.

В тази среда на пазар на длъжника имате възможност да договорите по-добри условия - да намалите месечната вноска или пък да съкратите срока на кредита. При всичко това обаче дори и в най-добрите времена сключването на най-добрата сделка не е гарантирано за никого. Ясно е, че перфектните условия няма да продължат вечно и всеки, тръгнал на преговори, трябва да избира удачния момент - всяко ново предоговаряне или рефинансиране носи допълнителни разходи.

Но по-трудната задача е да се претеглят бъдещите очаквания. По-дългосрочните жилищни и инвестиционни кредити неминуемо са с плаващ лихвен процент и при сегашните нулеви и отрицателни нива на пазарните индекси имат потенциал единствено да растат. Така апетитно звучащите сега оферти за ипотечен заем могат неусетно след ня- колко години да се окажат с няколко пункта нагоре, а с тях и вноската отново да се превърне в тежест. Вариантът да се фиксира лихвата поне за следващите няколко години носи относително по-неизгодни условия спрямо рекламираните нива сега, но може да се окаже мъдър ход, ако лудата епоха на печатане на пари от централните банки приключи скоро.

Всяко спускане някога свършва

За спадащите лихви има множество и глобални, и местни причини ( виж текста на стр. 11). По-трудното обаче е да се прогнозира докога това ще продължи и колко дълго би се задържала пазарната аномалия.

Със сигурност процесът на понижение в България не се е изчерпал, което личи и по надпреварата за по-изгодни оферти от банките. В последния си “Икономически преглед”, публикуван през юли, БНБ прогнозира, че тенденцията ще се запази поне до края на годината. “Високата ликвидност в банковата система и достъпът на банките до финансов ресурс при ниски цени в условията на липса на инвестиционни алтернативи ще продължат да определят тенденция към намаление на лихвените проценти по кредитите през следващите две тримесечия”, смятат анализаторите на централ- ната банка. Изданието на БНБ обичайно включва и анкета сред самите банки, които също оценяват, че кредитните им стандарти (образно казано, вътрешните насоки и условията за одобрение на клиенти) се разхлабват чувствително за ритейл пазара и особено за потребителските кредити и се затягат леко при фирмените. Очакванията на банкерите в допитването са за ново облекчаване на стандартите, така че по-всичко личи, че процесът не е изчерпан.

Същевременно обаче лихвените нива по кредитите постепенно достигат естествени дъна за страната. Причината е, че лихвите по депозитите спаднаха до практически минимум, като вече единични институции предлагат над 1% доход върху спестяванията. Над тази цена на ресурса си банките трябва да добавят в цената на кредита разходи за собствената си издръжка, за вноски за гаранционни фондове, за покриване на лоши кредити и на загуби от свръхликвидността си, както и да си калкулират печалба. Колко точно е надбавката няма някаква твърда граница и естествено е различно банка по банка съобразно собственото й състояние и ефективност.

В началото на годината председателят на асоциацията на банките Петър Андронов оцени нивата около 4% като естетве- но дъно за ипотечните заеми за България - оферти, каквито вече практически има на пазара. Дори и това ниво да се пробие обаче, потенциалът за посъществени спадове изглежда изчерпан. При корпоративните кредити няма единно дъно, като лихвите варират много според размера, финансовото състояние, сектора и конкретния проект на клиента. Но и при тях трудно може да се намерят основания за чувствително понижение, освен ако няма съществено подобрение в бизнес средата. Така че е трудно да се изтъкнат логически причини да се чакат много по-добри условия за сядане на масата на преговорите.

Прозорецът за предоговаряне

Другият важен въпрос е колко дълго ще продължи тази пазарна ситуация и тук уравнението е с прекалено много неизвестни за сигурен отговор. Икономическите анализатори калкулират голяма вероятност Федералният резерв на САЩ да вдигне своята основна лихва еднократно до края на годината. В това някои виждат сигнал, че и ЕЦБ може да започне да затяга агресивната си политика на отрицателни лихви, комбинирана с печатане на пари, обещана да продължи поне до март 2017 г. Същевременно обаче инфлацията в еврозоната през септември се оценява на 0.4% - далеч под целевите нива на ЕЦБ от малко под 2%, така че централната банка ще е доста предпазлива и дори да започне някакви действия по оттеглянето на стимулите, те ще са плавни. Анализаторите на UniCredit виждат перспективи за отлагане с шестдевет месеца отвъд март 2017 г. А и дори при евентуално затягане ефектите от него в България са вторични и се процеждат частично и със закъснение.

На местна почва също като че ли няма фактори, които изведнъж да доведат до покачване на лихвите в краткосрочен план. Рискови събития и трусове на макрониво не се очертават и публичните финанси изглеждат достатъчно стабилни, за да удържат и непредвидени разходи. Както всеки пазар и кредитният се влияе от търсене и предлагане и ако ръстът в икономиката се ускори, може да предизвика търсене на заемен ресурс. Лекото раздвижване на имотния пазар също започва да провокира търсене и на нови жилищни заеми.