Защо са ниски

Комбинация от международни и местни фактори произведе безпрецедентен пазар на длъжника

Със сигурност спадащите лихви не са нова тенденция в България. Данните на БНБ показват, че тя започва още от началото на кризата през 2009 г., когато бяха достигнати рекордни нива вследствие на огромното търсене на заеми около кредитния бум и депозитната война между банките, която покачи цената на заемния ресурс. Оттогава лихвите плавно и относително равномерно падат (виж графиките).

Сега пейзажът е променен заради няколко фактора с натрупващо се действие. На първо място, в ранните етапи на кризата българските банки имаха да връщат ресурс към европейските си централи. В годините на бума масовото явление беше чуждите централи със сравнително евтиния си ресурс да финансират експанзията тук и така съотношението кредити към депозити в системата достигна равнища от порядъка на 120%, а за някои институции и до над 200%. От началото на кризата поделенията бяха оставени да се финансират само от местни депозити и техният ръст помагаше постепенно да се изплащат задълженията, докато коефициентът не падна чувствително под 100%. От август 2013 г. нетните чуждестранни активи на българските банки станаха положително число, или казано иначе, българските банки от длъжници се превърнаха през централите си в кредитори на останалия свят. Същевременно тази свръхликвидност на банките в последните години стана все по трудна за управление. При свалените от ЕЦБ лихви до нулата, а след това и под нея, от 2014 г. насам е предизвикателство да се намери в какво да се инвестира свободният ресурс, така че да носи някаква доходност и да компенсира лихвите от порядъка на 3-5%, които банките тук плащаха по депозитите (особено преди затварянето на КТБ, която с нейните непазарно високи нива до над 8% възпираше по-бързото понижаване). От началото на 2016 г. и БНБ въведе отрицателни лихви по свръхрезервите на банките, което беше допълнителен стимул за активизация на кредитирането. Фалитът на КТБ и трусовете около ПИБ също пренасочиха ресурс, създавайки свръхликвидност в други банки. В края на 2014 г. и изплащането на 3.6 млрд. лв. гарантирани влогове в КТБ вля допълнително средства в банките, които да търсят пласиране. Отделно и банковата криза в Гърция през 2015 г. имаше подобен ефект. Като стимул за предоговарянията и рефинансиранията не може да не се отчетат и регулаторните промени. Отпадането на такси за предсрочно погасяване за кредитите до 147 хил. лв., а впоследствие и за всички ипотечни заеми, даде сериозен лост в преговорите на клиенти с банките им, а подтикна и самите банки на лов за чужди клиенти, като конкуренцията помежду им допълнително сваля лихвите. Точен измерител за обема на предоговорените кредити няма. В своята лихвена статистика под името “Нов бизнес” БНБ обединява първоначално договорени заеми с нови споразумения, включващи “всяко предоговаряне на лихвения процент, сроковете и/или други условия по вече съществуващ договор, когато възможността за такова предоговаряне не е заложена в него, както и предоговаряне на срок с активното участие на клиента”. Така реално данните за нови и рефинансирани кредити са смесени и ръстът на “Нов бизнес” означава повече активност, без да е ясно каква. Същевременно при стагниращия ръст на кредитирането в практически всички сегменти повишените обеми по показателя са индикация за раздвижване при предоговарянията, макар и да не може да се изчисли точно в какъв мащаб. Ръстът на обемите ясно се вижда на графиките, особено на ритейл пазара, където нивата са най-високите от 2008 г.