Непосилната лекота на един строеж
Държавата ще опита да опрости бюрокрацията около строителните разрешителни, но рискува промените да са само формални
Когато един и същ закон управлява едновременно и бизнес за 3.4 млрд. лв., и височината на оградата на новопостроен блок, не е чудно, че около него постоянно има промени и недоволство.
Законът за устройство на територията (ЗУТ), който се занимава именно с това, е в пореден цикъл на промени. През седмицата Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува за обществено обсъждане новите текстове, преди те да заминат за одобрение от депутатите.
Този път промените имат амбициозна цел. Според мотивите на министерството с тях трябва да бъдат преборени проблемите, които затрудняват инвестициите в строителство. „Това е резултат от доклад на Световната банка със забележки за прекалено бюрократизирани и неефективни процедури, забавяне на процеса и отказване на инвеститори“, обяснява председателят на Камарата на архитектите в България Борислав Игнатов. Затова в МРРБ от няколко месеца действа работна група по проблемната област „Разрешителни за строителство - брой процедури и време за тяхното изпълнение“и публикуваните във вторник изменения в са нейният отговор на този сложен въпрос.
Градоустройството да почака, първи са инвестициите
ЗУТ е като многогла- ти, минава се през същите съгласувания, няма никаква пропорционалност в тежестта на процедурата. Това е един от най-важните принципи, които искаме да вкараме във философията на ЗУТ - да има пропорционалност според риска, който носи дадена сграда, и броя обитатели“, обяснява архитектът.
Освен че няма отделен режим за по-малките сгради, в изследването на Адриана Спасова са описани и другите основни проблеми - документацията за всяко разрешително е в 11 части, „всеки проектен документ трябва да има от три до пет печата и да е подписан от много отговорни лица“, законът се тълкува различно в различните общини, сроковете са прекалено дълги. Практиката в други европейски държави е съвсем различна. „Ето пример с проект от Германия с разрешение за строеж, който е в размер на една папка. Тук много ясно е показано кои са важните неща - колко е голяма сградата, дали засенчва околните, дали се събира в строителните линии. Има декларация от архитекта и от инженера конструктор, че отговаря на нормите“, дава пример арх. Борислав Игнатов.
Кръпка по кръпка - закон
В публикуваните от МРРБ текстове има някои от идеите на бранша за промяна. Ако промените бъдат приети, трябва да има „облекчаване или отмяна на съгласувателни процедури, въвеждане на срокове за извършване на процедури, където такива не са предвидени в действащия ЗУТ, въвеждане на срок на валидност на издадени разрешения за изработване на проекти на устройствени планове, опростяване на разпоредбата за категоризация на видовете строежи, прецизиране на текстове, свързани с разрешаване и въвеждане в експлоатация на строежите“, обясняват от министерството.
По-радикалните и цялостни предложения на строителната гилдия обаче засега не влизат в новите текстове. Най-гласовити в своите предложения бяха от КАБ. Те предложиха да се върнат повече правомощия при проектанта, общините да не одобряват проекти, а само да регистрират оценките за съответствие, като ги съгласуват с градоустройството, ДНСК да бъде освободена от несвойствени дейности в проектирането. Една от най-големите цели е безкрайната бюрокрация, хартии и подписи да на- малеят поне при по-малките проекти. “Най-важното беше прието частично, но не докрай. Основното нещо, което предлагаме, е да се свали отговорността на главните архитекти да одобряват проекти, както и на експертни съвети към общините да изготвят оценки за съответствие на проектите. Те често нямат достатъчен брой специалисти по всички тези специалности и нямат никаква застраховка за това, т.е. не могат да носят материална отговорност за тези действия“, коментира арх. Игнатов. Според него оригиналният замисъл на използване на консултанти в инвестиционния процес е именно тези фирми да изготвят оценките за съответствие и да носят заедно с авторите на проекта отговорност при грешки. „В момента това не е така. Застраховките са чисто формални, а отговорността се прехвърля към общините и ДНСК глобява общините, ако проектът е грешен“, обяснява арх. Игнатов.
От КАБ предлагат такъв вид проекти да бъдат на регистрационен режим в общините. „Тоест един проект да бъде предаван в общината само за сверяване на градоустройствените показатели и издаване на разрешение за строеж. Това би скъсило сроковете и би намалило административния товар както от възложителите, така и от общините. В момента всички общини са заринати с купища от папки по всички специалности. Един проект за къща представлява една ръчна количка от папки“, казва председателят на КАБ. Тук е моментът да отбележим, че колкото повече документи се изискват за нещо, толкова по-голяма е вероятността за корупция на някое ниво.
Министерството обаче не изглежда така революционно настроено. „Предложенията се нуждаят от задълбочено проучване и подробна обосновка, изготвяне на оценка на въздействието на регулациите върху частния бизнес и гражданите, на финансова обосновка за държавния бюджет, от преоценка на числеността на администрацията, която има отношение към разрешаване на строителството, както и становище на НСОРБ във връзка с предложението за отпадане на таксите, които се събират от общините за одобряване на проектите“, обясниха от министерството пред „Капитал“. Тоест количките с документи остават засега.