Старият модернизъм

През 1931 г. Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество се заема с построяването на комплекс от хотел и зала за музикални концерти на бул. "Цар Освободител", срещу двореца и Руската църква. Избира архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов, възлага строителството на фирма „Циклоп“и през 1937 г. там се появява новият за онова време хотел „България“. Той заменя стария хотел „България“на ул. „Левски“(сега „Дякон Игнатий“) и ул. „Аксаков“, отворил врати през 1881 г. Заедно с ресторантградината си и кафенето той е бил средище за политическия и културен елит на онова време. Приютявал е Константин Иречек, руските революционери Максим Литвияно и Камо, дошли да закупят от нас оръжие за болшевиките в Русия, постоянния кореспондент на в. “Таймс“и на в. “Ню Йорк хералд“за Балканския полуостров Джеймс Баучър. Гости на кафенето са Иван Вазов, Константин Величков, Алеко Константинов, Йордан Йовков, Елин Пелин и т.н.

Общата стойност на новия хотел „България“от 30те години на миналия век заедно с преустройствата на старите сгради, мебелите, кухненските уредби и всички други инвентарни предмети възлизат на около 85 млн. стари български лева. Само за такси по утвърждаване на общите планове за строежа, железобетона и др. инсталации в общината сa платени над 1 млн. лв.

Подробности за строителството има в книгата "Станчо Белковски - архитектурна дейност": „Строежът е бил съпроводен с много технически мъчнотии. В хотела напр. банските инсталации на хотелските стаи, над кафе-ресторанта и край бул. Цар Освободитель, имат около 700 чучури с вода (топла и студена). Всички канали отвори на мивки, вани, сифони и пр. са включени в специална вентилация. Против пренасянето на шума са взети специални мерки: стените са изградени с кухи тухли; извършени са подови изолации с корк и асфалтови замазки. Звънчовата и повиквателна инсталации в стаите на хотела са безшумни и със сигнални лампи; във всяка стая има телефон. Обслужването на гостите, след повикване на прислугата, се проверява във всеки момент от едно контролно място при портиера в партера. В зимната градина целият покрив над средната част, която има отвор от 11 метра в диаметър, се отваря чрез електрическо задвижване с голяма леснина, по желание и във всеки момент."

Откриването на комплекса, смятан за пример на модернизма, е отбелязано с концерт на Академичния симфоничен оркестър в зала „България“, намираща се на гърба на хотела, откъм ул. „Аксаков“. Сградата става легендарна с емблематичния си Червен салон, в който Цар Борис III е разполагал с личен телефон за връзка с двореца, докато пиел кафето си, със сладкарницата и нейните огромни витрини, гледащи към жълтите павета, бирхалето, ресторанта – зимна градина.

През 1978 г. национализираният комплекс е обявен за паметник на културата. През 90-те години на миналия век компании на „Мултигруп“през няколко сделки приватизират хотела. До тази година, когато собственикът се сменя.