Как едно момиче се опитва да промени мнението на компанията за България

О„Офисът ни прилича на една голяма детска градина“, смее се Венера, докато ме посреща на входа на Google в Челси, Ню Йорк. До нас е гигантската надуваема мишка, висока около 15 метра, която се полюшва над сутрешния трафик и пълните таксита. В просторното фоайе се разминаваме с няколко нейни колеги – един от тях води на каишка и двата си западнохайландски бели териера, които подминават равнодушно светещия надпис Google. Продължаваме нагоре с асансьорите и, както ще разбера по-късно, оставаме на заден план стени за катерене, джаги, билярд, портрети на герои от „Междузвездни войни“във викториански стил, полилеи, изработени от куки за месо, и още, и още.

„Много приятели ме питат „ти изобщо как работиш тук“, обяснява Венера. „А идеята е, че Google се опитва да те накара да се забавляваш, да идваш в офиса с усмивка. И не съм видяла въпреки цялата свобода, която ни дават, дори един човек, който не си изпълнява задълженията. Всеки е много надъхан и работи все едно е игра, на която трябва да напредне на следващото ниво.“

Вече година българката работи като софтуерен инженер за Google Maps. Идва в САЩ „по стандартния начин“, както тя самата го нарича – след като завършва Софийската математическа гимназия, печели стипендия в колеж в Масачузетс и учи там четири години. Следва работа в Bloomberg, Ню Йорк,