Теория за големия изкуствен интелект
Как виждат машините
Нкомпютри. Това ми дава един малко по-различен поглед и мислене, тъй като много хора направо са започнали да програмират, докато аз съм развил един по-математически подход към проблемите.“
Образованието му започва във Факултета по информатика в Софийския университет. След 2000 г. продължава в Карлсруе, където изучава компютърни науки. „Имах интерес към по-абстрактни теории. Занимавах се с теоретична математика и веднъж бях на лекция за разпознаване на реч. Хареса ми проблематиката и как разпознаването може да се постигне чрез математически модели. Оттук нататък се разви и любопитството ми към машинното зрение, което все още беше предимно интерес на академичните среди.“
После Александър се ориентира към Университета в Пенсилвания, където защитава и докторска степен в областта на машинното зрение. Автор е на научни публикации. „Ако бях останал в България, вероятно нямаше да мога да намеря среда за интересите си. Предполагам, че в известна степен можех да се реализирам, но средата, в която съм момента, е много стимулираща.“
Живее в САЩ от 2005 г. В Google работи от началото на 2011 г., а преди това, през 2008 г., е бил стажант в компанията. От 2011 г. е част от изследователския екип на Google, който прави сериозен напредък в способността на изкуствен интелект да анализира съдържанието на видео- и снимкови материали.
„Колко точно продължава работният ти ден не е от значение, важни са резултатите. Работното време може да бъде доста гъвкаво“, казва Александър от дома си в Сан Франциско. Работното му място е в Маунтин вю, който се намира на 42 минути с кола (ако вярваме на изчисленията на собствената му компания). Най-често работи в екип с още четирима колеги, но числото варира според ангажиментите и разпределението на задачите. Сега е ангажи- ран най-вече с проекти в областта на машинното самообучение и разработването на различни алгоритми, според които компютърът сам да се научава в определени ситуации. „Една трета от времето минава в срещи, в обмен на идеи. Останалата част е софтуерно инженерство – кодиране, експериментиране, като тези усилия са разпределени по отделни проекти и насоки.“
Инициативността и лидерството са двете качества, които наймного се ценят. Способността да