Очаквано празни зали
Можеше да се предвиди лесно, че безразборното строителство на спортни зали ще доведе до момента, в който собствениците им ще се чудят как да ги издържат и пълнят. При държавното финансиране сметката не се прави много добре, ако въобще се прави.
Случващото се със зала „Колодрума“в Пловдив е типичен пример за прахосничество ( виж стр. 54). В конкретния случай 49 милиона лева обществени пари. Като се започне от това, че залата никога не е била проектирана да е „многофункционална“, какъвто етикет често се лепва, за да може да се оправдае инвестицията. След това идва не особено ясната идея как ще продава на паза- ра на спортни и културни събития. В конкретния случай не се постига дори и социален ефект, защото не е ясно кой ще тренира и спортува в нея между рехавите събития в календара. „Колодрума“е практична само за колоездене - един спорт, който в елитното си звено е с трайно затихващи функции в България. Резултатът е съоръжение, на което му се иска да бъде модерно и практично, но не може. И което в първата си година ще струва на пловдивската община поне 1 милион лева. Без подобренията, които тепърва ще се правят.
Залитането към подобни проекти с неясна ефективност не е само при спортните зали. Вземете плановете за строеж на ядрена централа в Белене, за газова тръба под Черно море, за стадиони в селата. Тук моделът на харчене на обществени пари е устойчиво сбъркан. „Колодрума“и вероятно много следващи подобни проекти (сега се строи зала в Бургас с нови 35 млн. лв.) са ярък пример защо такива проекти трябва да са частни, не държавни. Но строителството не спира. Тази седмица, вдъхновен от ремонта на зала „София“, премиерът Борисов обяви нови мащабни идеи (слава богу, без нов национален стадион). Може би е време държавата да спре и да помисли върху ефектите от тази си инвестиционна дейност, преди да налива още милиони в нея.
Време е държавата да помисли върху ефектите от тази си инвестиционна дейност, преди да налива още милиони в нея.