Най-големият проблем за икономиката
Индустрия и услуги отново растат. Липсата на хора е стената, в която ще се ударят
Две години и половина след като икономиката започна да създава нови работни места, липсата на хора става все по-осезаема.
Заплатите растат, като най-високи са в столицата и големите градове, където през последните години дойдоха чужди инвестиции.
Липсата на достатъчно кадри спира бизнеса да инвестира в ново производство или разширяване на мощностите. А това рефлектира върху потенциала на икономиката да расте.
Дългосрочната перспектива не е по-добра заради влошаващите се демография и образование.
Компания от сектор eлектроника проучва региона за инвестиция в производствена дейност. Страната ни е в шортлистата заедно с Македония и Сърбия.
Проектът предвижда да се разкрият около 4 хил. нови работни места. България има стратегическо предимство като член на ЕС, впечатлява и успехът на Пловдив като индустриална зона. Въпреки това инвеститорът избира Сърбия. Причината - липсата на достатъчно хора тук. Голяма западна компания, която е сред най-големите инвеститори в страната, има план за трето разширяване. От почти година той е в застой. „Няма как да защитя пред борда разширяване, за което не знам дали ще намеря хора“, казва местният мениджър.
Турската “Теклас“има три завода у нас и произвежда каучукови съединения и пластмасови тръби за компании като Меrcedes, BMW и Аudi. Компанията е с най-силен ръст на служителите през миналата година в класацията за стоте най-големи работодатели. Преди време обяви, че е готов проектът й за четвърти завод в България. Инвестицията обаче се задържаше дълго, а една от причините, които изтъкнаха от компанията, беше, че осигуряването на подходящ персонал става все по-трудно.
Това е новата реалност на пазара на труда - няма хора. “Ако преди можехме да подбираме кой да работи за нас, в момента се радваме и на полунеграмотни кандидати с отвратителни трудови навици. Мъчим се да ги обучаваме, защото няма други”, казва Васил Велев, изпълнителен директор на “Стара планина холд” и председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ). “Имаме повече поръчки, отколкото можем да произвеждаме, но сме предпазливи в разширяването на дейността си и заради човешкия фактор”, допълва той.
Две години и половина след като икономиката започна да създава нови работни места, липсата на кадри става все по-осезаема. И то на всички нива - от шофьори, през инженери, до мениджъри високи позиции. Перспективите не изглеждат особено оптимистични, въпреки очакванията през следващата година пазарът на труда леко да забави темповете си. Причините са влошаваща се демография, лоша образователна система и нарастващ брой добре образовани млади хора, които мислят за еднопосочен билет през Терминал 2. Липсата на достатъчно подходящи кадри обаче вече е фактор фирмите да спрат да се разрастват и да инвестират, а това е проблем. Защото рефлектира върху потенциала на икономиката да расте.
Пазар на червено
“През първите две тримесечия на годината иконо- мическата активност на населението остава непроменена спрямо същия период на 2015 г. Това означава, че в избора си на кадри работодателите все по-често се оказват ограничени в рамките на текущо безработните лица, голяма част от които са дългосрочно безработни. Самият факт, че след десет силни тримесечия за пазара на труда част от безработните не успяват да си намерят работа, подсказва, че шансът именно те да запълнят дупката между нуждите на работодателите и уменията на свободната работна ръка е малък”, казва Явор Алексиев от Института за пазарна икономика. Според него потенциалът на икономиката да продължи да генерира заетост постепенно се изчерпва.
В момента заетите са 3.033 млн. души, като броят им расте постоянно от началото на 2014 г. Логично пада и безработицата и през август достига до 7.7% по данни на Еврос- тат. Очакванията на Министерството на финансите са тя да продължи да се свива и да достигне до 6.5% през 2019 г. - колкото в предкризисните нива. В същото време дори и скритите ресурси на пазара на труда, т.е. хора, които в момента са извън работната сила, но имат желание да се трудят, постепенно намаляват.
В последното издание на Световния икономически форум за глобалната конкурентоспособност българските предприемачи посочват липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка и лошите работни навици на служителите като двата най-негативни фактора веднага след корупцията. Някои от компаниите за подбор на персонал са на мнение, че вече има прегряване на пазара на труда.
“Първо при някои традиционно нарочени за „растящи“сектори: SW development, ITO, BPO (софтуерни разработки, IT аутсорсинг, изнесени услуги - бел. ред.). Това са сектори, където работят относително високо квалифицирани служители, които се обучават и създават относително бавно. Кол-центровете и центровете за изнесени услуги отдавна достигнаха своя потенциал и растежът им е, меко казано, под въпрос”, казва Николай Николов, изпълнителен директор на Horizons България. Според него прегряване има и в някои други сектори - шофьори на автобуси и камиони, лекари и медицински сестри (с уточнение, че при последните няма ръст на нови работни места, но има определен дефицит на нови и по-млади служители). “Инженерите по автоматизация и електроника също вече са на червено. Специалистите по качество в производството и мениджърите производство не могат да достигнат нужния баланс на пазара на труда (виж мненията). Прегряването започна към края на 2014 г. и сега се увеличава. Можем дори да говорим за балон”, убеден е Николов.
По-умерен е Георги Георгиев, мениджър за България на Adeccо: ”Не бих могъл да кажа, че има прегряване на пазара на труда. В определени моменти в определени сектори изглежда като да има прегряване, но шест-седем месеца след като конкретният работодател намери нужните му хора, пазарът се успокоява.”
Според Георгиев в момента секторите, в които има засилено търсене, са услуги, IT, логистика, търговия, лека промишленост, т.е. тези, в които има чуждестранни инвестиции. “България не е чак толкова голям пазар и когато две-три предприятия си увеличат мощностите, пазарът на труда се раздвижва”, допълва той. Според него, когато няма достатъчно хора, работодателите си отглеждат нужните кадри.