Да се подпишат вместо теб
Защо покрай избори стават най-големите злоупотреби с лични данни
Как и защо съм попаднала в списъка на Петър Кичашки (бивш кандидат за депутат в листите на БСП) нямам идея…
Това написа на 4 октомври във faceboок една от известните журналистки от bTV - Канна Рачева. Тя подобно на още стотици други, сред които и конституционният съдия Кети Маркова, е открила, че името й присъства в подписка, използвана за регистрацията на инициативен комитет за агитация за предстоящия референдум. За да бъдат регистрирани от изборната администрация било в надпреварата за президент, било за агитация за референдума, партиите, коалициите и инициативните комитети трябва да съберат поне 2500 подписа за подкрепа от граждани заедно с трите имена, ЕГН и постоянен адрес.
Подобни изненади имаше и преди две години, когато ЦИК под натиск от активисти въведе подобна възможност за проверка, като всеки гражданин може да провери дали името му не фигурира в някоя от подписките.
В България изборите - без значение дали за президент, парламент или местни, са национално първенство по посегателство срещу личните данни. В различните дисциплини - от използването на чужди данни за регистрация до събиране на избирателни списъци и лични карти за контролиран вот, всеки път се достигат високи постижения.
И това е така, защото последствията за тези, които злоупотребяват с данни, са незначителни - глобите са малки, разследванията, когато въобще ги има, застигат само ниските нива на мрежите. Найголямата вреда, която на- рушителите понасят, е репутационна. Докато институциите продължават да работят „на парче“, тези злоупотреби едва ли ще бъдат преустановени.
По повърхността
Тези, които откриват имената си в подписки, без да са се подписвали, могат да сезират Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Към четвъртък сутринта в нея са постъпили около 40 жалби според данни, съобщени от нейния председател Венцислав Караджов.
Какво се случва след това? Комисията образува производство, в което ще влязат и всички жалби от граждани, които са открили името си в подписката на съответната партия/коалиция/инициативен комитет. Гражданите трябва да дадат сравнителен материал от подписа си, след което КЗЛД възлага почеркова експертиза на Националния институт по криминалистика и криминология към МВР. Разходите за това изследване се плащат от държавния бюджет.
След като експертизата докаже, че подписът не е на човека, чието име седи в списъка, комисията приема, че е налице нарушение, и налага санкция. Според законовия текст тя варира от 500 до 5000 лева.
По данни на Венцислав Караджов през 2014 г., когато имаше избори за Европейски парламент, КЗЛД е получила близо 1500 жалби. В ефира на националната телевизия Караджов заяви, че институцията е наложила общо 57 глоби, чиято обща стойност е 80 хил. лв. Сред глобените са ГЕРБ, ДПС, “Синьо Единство”, НФСБ, БАСТА (на бившите кадри на ГЕРБ Мирослав Найденов и Емил Димитров) и т.н.
Този процес - от жалбата до влизането на санк- цията в сила, отнема време - около година и половина. После още толкова, докато мине обжалването на две съдебни инстанции. Когато решенията влязат в сила, изборите отдавна са забравени. Няма как установяването на фалшифицирани подписки да им повлияe.
“Нарушението на личните данни е посегателство върху личното пространство и неприкосновеност на гражданите. Разбираемо е, че всеки е настоятелен именно неговата жалба да бъде разгледана приоритетно. Ресурсът ни е ограничен”, коментира Венцислав Караджов, като отбеляза, че за следващите избори ще поиска допълнителни средства.
Но му е направило впечатление, че големите партии явно се дисциплинират и на тези избори оплакванията са срещу “еднодневки”: “Над 50% от жалбите са за подписката на партията, издигнала Митьо Пищова и Радо Шишарката.”
Все пак става дума за престъпление
Конституционният съдия Кети Маркова, която е открила името си в такава подписка, съобщи, че е сезирала прокуратурата. Като дългогодишен наказателен съдия тя добре знае, че използването на подписка с невярно съдържание е документно престъпление.
Защото, ако КЗЛД има ограничени правомощия, разследващите органи и прокуратурата имат задължение да осветят цялата схема на злоупотребата - от кражбата на личните данни през продажбата им до неправомерното им използване от кандидатите.
От Софийската районна прокуратура, която би трябвало да се занимава с тези разследвания, не отговориха на запитването на “Капитал” колко такива образувани дела има и как те са приключили.
По информация на магистрат, който е работил по такъв казус, разследващите се въртят в една и съща спирала. Първо, от партията заявяват, че няма как да знаят кое е лицето, което е положило подписа, защото нямат възможност да проверяват самоличността му. Други пък давали обяснение, че подписите се събирали от доброволци и не могат да си спомнят точно кой от тях е събрал въпросната подписка. С последните промени в изборното законодателство беше въведено задължението подписите да се събират само от членове на инициативните комитети, като на всяка страница от подписката задължително стоят имената и ЕГН на човека, който я събира.
Източникът ни, занимавал се с подобно разследване, разказа, че трябва да се събират косвени доказателства - когато в една подписка данните са въведени с еднакъв почерк, а всичките са фалшиви, това трудно може да бъде обяснено с “провокация”, каквото също било едно от обясненията по такива дела. Не е невъзможно да се установи откъде са взети данните, защото между всички, които са в списъка, има нещо общо, за да попаднат в една база данни - oсигуряват се здравно в един и същ фонд, гражданската отговорност им е в една компания, имат бързи кредити към една фирма и т.н. По този път може да се стигне до хора, които не подозират, че данните са им използвани, защото не са правили проверка в сайта на ЦИК.
Задънена улица
И ако има път за разкриването на тези злоупотреби без отговор остава въпросът защо няма присъди по тях. В повечето случаи те попадат в кошницата “неизвестен извър- шител” до изтичането на давността, която е сравнително къса за документните престъпления.
Именно там е и разследването, което държавното обвинение образува през 2014 г. във връзка с изнесените в медиите данни, че в списъка с дарители нa “България без цензура” на Бареков са включени хора, които дори не подозират за това. Две години и половина по-късно разследването все още е висящо и срещу “неизвестен извършител”.
И ако в случая с подписките за инициативните комитети може да е налице документно престъпление, за което наказанията са ниски, случаят с финансирането на партията на Бареков прилича на пране на пари - тъй като очевидно личните данни на хората са използвани, за да се легализират пари, чийто произход няма как да бъде доказан.
Отказът на държавата да преследва престъпленията и нарушенията, които съпровождат изборния процес, има за резултат, че в политическия живот влизат... престъпници в буквалния смисъл на думата.
Топката е в разследващите, които могат да осветят престъпленията по цялата верига.