Внезапният край на битката за ООН

Защо загубиха двете български кандидатки

“Очаквайте буря от помия* в България, ако Кристалина Георгиева не се представи добре [на гласуването за генерален секретар на ООН]”, написа в Twitter един от добре осведомените наблюдатели на международната организация.

Оказа се прав. Слабото представяне на българската кандидатка предизвика мощна вълна на откровено злорадство сред подкрепялите Ирина Бокова. То стигна до крайност в партиите от левицата, които поискаха оставката на правителството заради това, че Борисов оттегли подкрепата си от кандидат, който в крайна сметка беше много по-близък до Москва, отколкото до София.

Реакциите в България на решението Съветът за сигурност да избере португалеца Антониу Гутериш за генерален секретар на ООН бяха почти изцяло в полето на емоциите. Местният сблъсък между двете български кандидатки поляризира целия разговор и създаде впечатлението, че кой ще бъде следващият шеф на международната организация зависи от действията на българското правителство.

Това, разбира се, е наивно. Играта за този пост е много по-сложна и се случва почти изцяло между петте държави, които са постоянни членки на Съвета за сигурност. Избо- рът на новия генерален секретар дори не е и самостоятелна игра, а част от сложните взаимоотношения между различните суперсили, и то в момент, когато напрежението между Запада и Русия, от една страна, и Китай и САЩ, от друга, непрекъснато расте. Това правеше намирането на компромис изключително трудно и донякъде обяснява сравнително изненадващата бързина при избора на Гутериш. Само преди седмица очакванията бяха, че процедурата ще продължи още. Представители на Русия дори казаха, че не виждат проблем изборът да стане и следващата година. Перспективата за сериозно удължаване на процедурата обаче едва ли се е харесала на останалите държави и вероятно е помогнала за по-бърза консолидация около Гутериш, който беше основен фаворит при всички неофициални гласувания.

Запад вместо изток

Това, което направи изборът на Гутериш толкова изненадващ, беше не само, че се случи сега, а и че кандидатурата му беше подкрепена от държави, които буквално допреди дни бяха категорично против него. Основният противник на португалския премиер до миналата седмица беше Русия. Още от началото на кампанията официални представители на Москва казваха много категорично, че искат следващият генерален секретар да бъде от Източна Европа. Регионалната ротация на върха в ООН е неписано правило - няма документ, който да задължава държавите да го спазват, но твърдата позиция на Русия беше най-сериозната пречка пред Гутериш.

Какво се е случило в последните дни, за да се промени руската позиция, не е публично известно. Възможно е сделката да стане ясна при назначава-

Играта за този пост е много по-сложна и се случва почти изцяло между петте държави, които са постоянни членки на Съвета за сигурност.

нето на заместник генералните секретари или други важни позиции в ООН, но засега обяснението остава изцяло зад кулисите на дипломацията.

Защо не успяха българските кандидати

Отговорът на този въпрос е полесен. Шансовете на Ирина Бокова от един момент нататък бяха изключително ниски. Срещу нейната кандидатура бяха твърдо Великобритания и САЩ и това стана ясно на сравнително ранен етап от кампанията. В щаба на Бокова вероятно са разчитали на това, че отрицателното становище на двете постоянни членки на Съвета за сигурност може да бъде преодоляно. В крайна сметка това стана сега с Гутериш - държавата, която беше твърдо срещу него, промени мнението си. И за Бокова, разбира се, би било теоретично възможно, но все пак трябваше да е много по-голям компромис. Така едно от важните предимства на Бокова - близостта й с Москва, всъщност се оказа и най-големият й недостатък. “Ирина Бокова - фаворит на Русия, се представи добре, но тя никога нямаше да преодолее опозицията от основни западни сили”, написа Foreign Policy.

В опитите да се анализира от София процесът по избор на нов генерален секретар един от честите аргументи е, че издигането на Кристалина Георгиева преди една седмица е попречило на кандидатурата на Бокова и едва ли не, ако не се беше случило, шефката на ЮНЕСКО щеше да запази шансове. Тази хипотеза обаче трудно издържа, защото липсата на нова номинация едва ли щеше да направи Великобритания или САЩ по-благосклонни.

А издигането на Кристалина Георгиева се случи прекалено късно. В момента, когато българското правителство смени кандидатурата, мачът явно вече е вървял към решаване. Дори совалките в последния момент да са били интензивни, късното включване не даде възможност на Георгиева реално да участва в състезанието. Източници от българската дипломация твърдят, че особено активна в разговорите е била Франция, където на власт, както и в Португалия, са социалистите. Те били твърдо против кандидатура на Георгиева, подкрепена от Меркел и други държавни глави от Европейската народна партия. Това, разбира се, е само едно от възможните обяснения за неуспеха й. Най-убедителното е, че тя нямаше никакво време да развие публичната част от кампанията си.

Грешка върху грешка

Историята с българската номинация всъщност е едно натрупване на грешки - от начина, по който беше номинирана Ирина Бокова - в последните дни на правителството “Орешарски”, до повторението на подкрепата за нея от Бойко Борисов в началото на тази година. Първият проблем беше пълната липса на каквото и да е обсъждане на българската кандидатура и взимането на решение от компрометирано правителство. Вторият беше решението да се продължи с подкрепата на Бокова, което самият Борисов призна, че е взето под силния натиск на тогавашния коалиционен партньор АБВ. Издигането на Кристалина Геор- гиева беше реално обсъждан вариант още тогава, но откровените заплахи на Георги Първанов наклониха везните към Бокова.

Колебливостта на Борисов отново се прояви и преди три седмици, когато решението за номинация на Кристалина Георгиева вече беше написано. Тогава обаче страхът да не се обиди Москва, като се оттегли нейният кандидат, и желанието да се спестят вътрешнополитически критики отново накараха премиера да отложи решението. Така Георгиева влезе в състезанието в последната минута, когато вече нямаше какво да се направи. “Кандидатурата на г-жа Георгиева дойде прекалено късно, за да бъде предизвикателство за г-н Гутериш”, написа Financial Times. Подобен коментар направи и Economist: “Късното влизане на втория български претендент [...] беше видяно от някои като сериозна конкуренция на г-н Гутериш. Нейната кандидатура обаче се оказа прекалено противоречива в Съвета за сигурност, където тя събра осем гласа против”.

Като изключим ожесточената размяна на реплики в България, от цялата ситуация няма някакви сериозни загуби. Ирина Бокова ще продължи да бъде шеф на ЮНЕСКО, а Кристалина Георгиева - еврокомисар. Левите партии ще критикуват премиера, а той ще им отговаря с дребни заяждания. България ще поеме някакви негативи за международната си репутация, но от това едва ли ще има тежки последствия. Остава само неприятното усещане, че играта с българския кандидат можеше да бъде изиграна и по-добре от държавата, ако тя действаше организирано, екипно и принципно. *Shitstorm в оригинала