Внимавай какво си пожелаваш
UKIP може да се превърне в една от жертвите на Brexit. Но политиката й триумфира
Валентина МИЛАНОВА,
Когато кандидатът за следващ лидер на Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) Стивън Улф беше приет в болница след схватка със свой колега в Страсбург, вероятно мнозина в Европейския парламент не са успели да сдържат злорадството си.
Физическата саморазправа в четвъртък между съпартийци във формацията, изиграла решаваща роля за Brexit, е само един от симптомите докъде е стигнало напрежението в нея.
В зависимост от гледната точка UKIP или е свалена на колене и оцеляването й е под въпрос, или изживява най-големя си триумф. От една страна, референдумът за излизане на Великобритания от ЕС беше апогеят на евроскептичната партия и падението й оттогава е драматично. От друга, при премиера Тереза Мей управляващата Консервативна партия все повече влиза в полето, заето досега от UKIP. Както отбелязва редакторът на сайта Politics Йън Дънт, „торите станаха UKIP“. И резултатът е „опасен момент в британската политическа история. UKIP изглежда в пълен хаос. А всъщност тя управлява“.
Разединени евроскептици
На 23 юни UKIP изпълни основната си, ако не и единствена цел. И след Brexit e в състояние на свободно падане. На 4 октомври Даян Джеймс обяви, че се оттегля от лидерския пост едва 18 дни след като го бе заела. И в момента начело на партията временно отново е Найджъл Фараж, който се оплаква, че продължава „да се опитва да избяга“, но точно преди да се освободи, бива въвлечен обратно.
Конвулсиите на UKIP не се дължат само на ли- дерския вакуум. Никой от потенциалните наследници на Фараж не предлага посока, в която да поеме партията, спонсорите й се преориентират към консерваторите, а в редиците й цари пълен безпорядък. Всяка тема с изключение на евроскептицизма има заряда да предизвика дълбоко разединение сред колоритните и разнородни членове на формацията.
UKIP е едновременно либерална и авторитарна. В нея членуват поддръжници на свободните пазари и на национализацията на железниците. Партията проповядва принципите на либералното общество, но сред членовете й се намират поддръжници на Владимир Путин, на когото Фараж се възхищава. В зависимост от моментното обществено мнение Фараж се е обявявал както за, така и против приватизацията на националната здравна служба (NHS).
В UKIP липсва дори консенсус за стратегията за Великобритания след Brexit. Досега партията предоставяше платформа на най-екстравагантните британски политици. Фараж например не ползва компютър. Съпругата му изпраща имейли от негово име. Рахим Касан, бивш член на UKIP, коментира пред “Капитал”, че партийната централа е била като “детска площадка”. “Трябваше да заключваме определени личности, за да не говорят пред журналистите, тъй като вижданията им бяха твърде… хм, срамни.”
Партията, която се самоизяжда
Раздорите, в които затъна UKIP след Brexit и напускането на Фараж, не са за идеология, а за лични амбиции. И докато партията се разкъсва от грозни битки, торите начело с Тереза Мей все повече настъпват в територията й. Както отбелязва в анализ за Politico професорът по международни отношения в University of Kent Матю Гудуин: „Докато преди UKIP се радваше на отстъпници от консерваторите, сега вълната, изглежда, тръгва в обратната посока.“Няколко от познатите лица на UKIP вече се завърнаха обратно при торите, но по-дългосрочният проблем не е загубата на висши партийни членове, а на политическа почва под краката. Заявката на Мей, че тръгва към „ твърд Brexit“и контролът вър-
Премиерът Тереза Мей и управляващата Консервативна партия все повече влизат в полето, заето досега от UKIP.
ху имиграцията трябва да е в сърцевината на всяка бъдеща сделка с ЕС, дори това да означава отрязване на достъпа до единния пазар, се прицелва в потенциалните избиратели на UKIP. Позиционирането на премиера като „шампион на средната класа“и обикновените семейства, както и острите й критики срещу изгубилия връзка с реалността либерален елит също звучат като опорни точки от репертоара на Найджъл Фараж.
Дъглас Карсуел, единственият депутат в британския парламент на UKIP, определян от в. Financial Times и сп. Economist като светлина в тунела, е особено разочарован от завоя към популизъм на Острова. Той е необичайният член на UKIP, рицарят на нормалността в партията. Карсуел е класически либерал, който вярва, че свободните пазари създават свободни общества и свободни умове. Сам Бауман от Adam Smith Institute в Лондон определя пред „Капитал“Карсуел като “един от малкото останали членове на парламента, които мислят”. Въпреки че през 2015 г. Карсуел се мести от Консервативната партия в UKIP, той не променя вижданията си и не отстъпва от принципите си, посочва Бауман.
“Силно разочарован съм от Фараж и антиимигрантската риторика на UKIP”, казва Карсуел пред „Капитал“. На въпроса дали би се кандидатирал за лидер на UKIP той отговаря: “Твърдо не. За да бъдеш лидер, трябва да направиш компромис с вижданията си, трябва да търпиш невежеството на другите в името на политическата коректност. Аз не съм готов да отстъпя от идеалите си.” Карсуел подкрепя Brexit от желание Великобритания да бъде следващият Сингапур, а не от тесногръдие и национализъм. “Най- добрата стратегия за бъдещето ни е еднолично да премахнем всички бариери за търговия с държавите от всеки континент. Искам Великобритания да отвори границите си за работна ръка от целия свят, не само от Европа. Разбирам, че в момента свободното движение е политически невъзможно“, споделя той.
Колко точно невъзможно показва обявеният план на правителството да задължи британските компании да обявяват колко от работниците им са чужденци. “Залогът за Мей е твърде висок. Ако не се следва линията на растящия национализъм, тя рискува да загуби лидерството на партията си”, посочва пред „Капитал“Стив Дейвис, историк към Institute for Humane Studies във Вашингтон. Така, парадоксално, в неузнаваемия след Brexit британски политически пейзаж UKIP се оказва застрашена от консерваторите, заели нейните теми и език. И ако изчезне, може да се окаже, че не липсва на никого. Дори на някогашните си избиратели.