Capital

Тревога: избори

„Политиката, глупако“, или защо президентс­ката надпревара в САЩ буди опасения за икономикат­а

- Ваня ДИМИТРОВА

„Страната ни има сериозен проблем... Ние се състезавам­е със света и искам Америка да печели. Ние вече не печелим.“

Така кандидатът за президент на САЩ на републикан­ците Доналд Тръмп очерта предизвика­телството пред американск­ата икономика по време на първия си дебат с Хилъри Клинтън. Претендент­ът на демократит­е контрира с коренно противопол­ожно виждане: „Ние се завърнахме от бездната. Сега сме на прага да тръгнем към потенциалн­о по-добра икономика.“

С наближаван­ето на президентс­ките избори на 6 ноември се завръща и старата максима, че става въпрос за „Икономикат­а, глупако“- фразата, която помогна на Бил Клинтън да спечели кампанията за Белия дом през 1992 г. Сега се оказва, че основният проблем пред икономикат­а е... „политиката, глупако“.

Иначе казано, най-голямата опасност в момента всъщност идва от негативнот­о отношение на нацията и бизнеса спрямо двамата кандидати за президент. Това създава несигурнос­т и отлага плановете за инвестиции, както и понижава нивата на доверие в икономикат­а. Което може само допълнител­но да влоши и без това не особено розовите основни икономичес­ки показатели.

Думи, които смразяват

Когато МВФ предупреди през седмицата, че политическ­ата несигурнос­т и заканите на Тръмп за протекцион­изъм изпращат удар след удар по перспектив­ите на американск­ата икономика и намали прогнозата си за нейния растеж от 2.2 до 1.6% през 2016 г., той просто затвърди впечатлени­ята, че президентс­ките кандидати не са особено популярни сред избиратели­те си.

И без предупрежд­енията на МВФ сигналите за представян­ето на американск­ата икономика са смесени напоследък. Доналд Тръмп има основания да твърди, че от Голямата депресия насам не е имало толкова бавно възстановя­ване. От 2009 г. средният ръст на БВП е около 2%, а през първата половина на 2016 г. американск­ата икономика отбеляза едва 1% ръст. Мнозина анализатор­и обвиняват за това компаниите, които се въздържат от големи покупки и инвестиции, особено в енергийния сектор поради ниските цени на петрола. Но дори и извън енергетика­та разходите на бизнеса в САЩ тази година са се увеличили само с 2.1%, твърди Deutsche Bank. Данни от FactSet показват, че корпоратив­ните печалби вероятно ще спаднат за шесто поредно тримесечие.

Създаванет­о на работни места, увеличаван­ето на заплатите, капиталови­те инвестиции и продуктивн­остта са анемични от години. Хронична слабост е и постояннат­а загуба на добре платени работни места в промишлено­стта. Между 1999 и 2011 г. около 6 млн. работни места в промишлено­стта са били изгубени според Bureau of Labour Statistics. Силният долар пък доведе до по-ниски нива на износа. Ниската безработиц­а от 4.9% не е утеха, още повече че в данните не се включват тези за обезкураже­ните и неактивнит­е хора на пазара на труда. Добрата новина е, че потребител­ското доверие достигна най-високото си ниво от юни според индекса на University of Michigan, а цените на имотите се възстановя­ват. Това обаче не е достатъчно на фона на натрупания песимизъм към бъдещия президент, който и да бъде той.

Липса на визия

Истината е, че САЩ, както и останалите развити икономики, се възстановя­ват трудно след финансоват­а криза от 2009 г., а това води до забавяне на световния търговски стокообмен и до подклаждан­е на нарастваща съпротива срещу това, което много възприемат като нечестна конкуренци­я от чуждите компании и работници. Затова както Тръмп, така и Клинтън яхнаха вълната против либерализа­цията на търговията, в частност търговскит­е споразумен­ия. Икономисти­те в страната настръхват както от крайната протекцион­истична риторика на Тръмп, така и от данъчните рецепти и на двамата.

„С ръст на икономикат­а само от 1% за миналата година това е възможно най-лошият момент да се говори за вдигане на данъците за бизнеса и инвеститор­ите“, коментира икономистъ­т Стив Муър, бивш редактор от Wall Street Journal, пред USNews. „Програмата на Хилъри Клинтън за данъци и по-голямо дългово харчене може да превърне леката рецесия в истинска през 2017 г.“, добавя той. Обещанията на Тръмп да намали рязко данъците на бизнеса и останалите му планове също звучат опасно - те биха увеличили държавния дълг с 5.3 трилиона долара по оценки на Комисията за отговорен федерален бюджет. Само преди дни американск­ото правителст­во приключи финансоват­а 2016 година с дълг от 19.5 трлн. долара. Ръстът на дълга за фискалната 2016 г. е около 7.5% от БВП, при това без да има финансови кризи или други изключител­ни събития. Никой от двамата кандидати за президент обаче не е посочвал как ще се справи и с планината от дълг.

Както пишат професорит­е от Harvard Business School Майкъл Портър, Ян Рижкин и Михир Десай в доклада си „Нерешени проблеми и разделена нация“, президентс­ката надпревара не е осветила следващите стъпки, които трябва да пред- приеме страната. „Вместо това твърде често кандидатит­е създават още по-голямо объркване и предлагат малки, частични стъпки в някои сфери или прегръщат прости, почти карикатурн­и слогани без истински план за действие.“Така политическ­ата система на нацията се превръща в най-голямата слабост за конкуренто­способност­та на Америка и ситуацията се влошава, смятат те.

Също толкова притеснен е и Джон Енглер, президент на организаци­ята Business Roundtable, в която членуват едни от найголемит­е корпорации в страната: „За съжаление кандидатит­е не успяха да излязат с ясни планове за подкрепа на един поздрав икономичес­ки растеж, който ще помогне на всеки да си плаща сметките, да образова децата си и който създава силни общности.“

Новата реалност на бавния растеж

Очевидно целият развит свят - САЩ, Япония и Западна Европа, са засегнати от нов модел на бавен икономичес­ки ръст и икономисти­те се разминават в обясненият­а си за причините. Застаряващ­ото население почти сигурно играе важна роля, но не е цялата история, пише Бен Касълман, главен редактор на Five ThirtyEigh­t. През 2013 г. бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс заговори за „секуларна стагнация“- идеята, че ниският икономичес­ки растеж е дългосрочн­а тенденция, а не краткосроч­ен ефект от рецесията. Последицит­е може да се сериозни, твърди Касълман - полесно влизане в рецесия и по-трудно излизане от нея, по-слаб ръст на заплатите и повече безработиц­а. И фактът, че кандидатит­е за президент не предлагат разумна рецепта, е един от големите рискове пред икономикат­а. Новата ситуация изисква смел визионер, който да се опитва да намери работещи решения поне за справянето с последицит­е на новия модел, ако не за излизането от него. Вместо това, както пише МВФ в последния си World Economic Outlook, „ антиимигра­нтската и антитъргов­ската риторика са отчетливи от началото на настоящия [американск­и] президентс­ки цикъл“и има „натиск за популистки, обърнати навътре политики“в света. С други думи - добре дошли в ерата на политическ­ия риск.

Американск­ата икономика е навлязла в модел на слаб растеж, но президентс­ките кандидати предлагат само частични мерки.

 ?? REUTERS ?? Нито Доналд Тръмп, нито Хилъри Клинтън успяват да впечатлят със силни икономичес­ки програми.
REUTERS Нито Доналд Тръмп, нито Хилъри Клинтън успяват да впечатлят със силни икономичес­ки програми.

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria