Тревога: избори
„Политиката, глупако“, или защо президентската надпревара в САЩ буди опасения за икономиката
„Страната ни има сериозен проблем... Ние се състезаваме със света и искам Америка да печели. Ние вече не печелим.“
Така кандидатът за президент на САЩ на републиканците Доналд Тръмп очерта предизвикателството пред американската икономика по време на първия си дебат с Хилъри Клинтън. Претендентът на демократите контрира с коренно противоположно виждане: „Ние се завърнахме от бездната. Сега сме на прага да тръгнем към потенциално по-добра икономика.“
С наближаването на президентските избори на 6 ноември се завръща и старата максима, че става въпрос за „Икономиката, глупако“- фразата, която помогна на Бил Клинтън да спечели кампанията за Белия дом през 1992 г. Сега се оказва, че основният проблем пред икономиката е... „политиката, глупако“.
Иначе казано, най-голямата опасност в момента всъщност идва от негативното отношение на нацията и бизнеса спрямо двамата кандидати за президент. Това създава несигурност и отлага плановете за инвестиции, както и понижава нивата на доверие в икономиката. Което може само допълнително да влоши и без това не особено розовите основни икономически показатели.
Думи, които смразяват
Когато МВФ предупреди през седмицата, че политическата несигурност и заканите на Тръмп за протекционизъм изпращат удар след удар по перспективите на американската икономика и намали прогнозата си за нейния растеж от 2.2 до 1.6% през 2016 г., той просто затвърди впечатленията, че президентските кандидати не са особено популярни сред избирателите си.
И без предупрежденията на МВФ сигналите за представянето на американската икономика са смесени напоследък. Доналд Тръмп има основания да твърди, че от Голямата депресия насам не е имало толкова бавно възстановяване. От 2009 г. средният ръст на БВП е около 2%, а през първата половина на 2016 г. американската икономика отбеляза едва 1% ръст. Мнозина анализатори обвиняват за това компаниите, които се въздържат от големи покупки и инвестиции, особено в енергийния сектор поради ниските цени на петрола. Но дори и извън енергетиката разходите на бизнеса в САЩ тази година са се увеличили само с 2.1%, твърди Deutsche Bank. Данни от FactSet показват, че корпоративните печалби вероятно ще спаднат за шесто поредно тримесечие.
Създаването на работни места, увеличаването на заплатите, капиталовите инвестиции и продуктивността са анемични от години. Хронична слабост е и постоянната загуба на добре платени работни места в промишлеността. Между 1999 и 2011 г. около 6 млн. работни места в промишлеността са били изгубени според Bureau of Labour Statistics. Силният долар пък доведе до по-ниски нива на износа. Ниската безработица от 4.9% не е утеха, още повече че в данните не се включват тези за обезкуражените и неактивните хора на пазара на труда. Добрата новина е, че потребителското доверие достигна най-високото си ниво от юни според индекса на University of Michigan, а цените на имотите се възстановяват. Това обаче не е достатъчно на фона на натрупания песимизъм към бъдещия президент, който и да бъде той.
Липса на визия
Истината е, че САЩ, както и останалите развити икономики, се възстановяват трудно след финансовата криза от 2009 г., а това води до забавяне на световния търговски стокообмен и до подклаждане на нарастваща съпротива срещу това, което много възприемат като нечестна конкуренция от чуждите компании и работници. Затова както Тръмп, така и Клинтън яхнаха вълната против либерализацията на търговията, в частност търговските споразумения. Икономистите в страната настръхват както от крайната протекционистична риторика на Тръмп, така и от данъчните рецепти и на двамата.
„С ръст на икономиката само от 1% за миналата година това е възможно най-лошият момент да се говори за вдигане на данъците за бизнеса и инвеститорите“, коментира икономистът Стив Муър, бивш редактор от Wall Street Journal, пред USNews. „Програмата на Хилъри Клинтън за данъци и по-голямо дългово харчене може да превърне леката рецесия в истинска през 2017 г.“, добавя той. Обещанията на Тръмп да намали рязко данъците на бизнеса и останалите му планове също звучат опасно - те биха увеличили държавния дълг с 5.3 трилиона долара по оценки на Комисията за отговорен федерален бюджет. Само преди дни американското правителство приключи финансовата 2016 година с дълг от 19.5 трлн. долара. Ръстът на дълга за фискалната 2016 г. е около 7.5% от БВП, при това без да има финансови кризи или други изключителни събития. Никой от двамата кандидати за президент обаче не е посочвал как ще се справи и с планината от дълг.
Както пишат професорите от Harvard Business School Майкъл Портър, Ян Рижкин и Михир Десай в доклада си „Нерешени проблеми и разделена нация“, президентската надпревара не е осветила следващите стъпки, които трябва да пред- приеме страната. „Вместо това твърде често кандидатите създават още по-голямо объркване и предлагат малки, частични стъпки в някои сфери или прегръщат прости, почти карикатурни слогани без истински план за действие.“Така политическата система на нацията се превръща в най-голямата слабост за конкурентоспособността на Америка и ситуацията се влошава, смятат те.
Също толкова притеснен е и Джон Енглер, президент на организацията Business Roundtable, в която членуват едни от найголемите корпорации в страната: „За съжаление кандидатите не успяха да излязат с ясни планове за подкрепа на един поздрав икономически растеж, който ще помогне на всеки да си плаща сметките, да образова децата си и който създава силни общности.“
Новата реалност на бавния растеж
Очевидно целият развит свят - САЩ, Япония и Западна Европа, са засегнати от нов модел на бавен икономически ръст и икономистите се разминават в обясненията си за причините. Застаряващото население почти сигурно играе важна роля, но не е цялата история, пише Бен Касълман, главен редактор на Five ThirtyEight. През 2013 г. бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс заговори за „секуларна стагнация“- идеята, че ниският икономически растеж е дългосрочна тенденция, а не краткосрочен ефект от рецесията. Последиците може да се сериозни, твърди Касълман - полесно влизане в рецесия и по-трудно излизане от нея, по-слаб ръст на заплатите и повече безработица. И фактът, че кандидатите за президент не предлагат разумна рецепта, е един от големите рискове пред икономиката. Новата ситуация изисква смел визионер, който да се опитва да намери работещи решения поне за справянето с последиците на новия модел, ако не за излизането от него. Вместо това, както пише МВФ в последния си World Economic Outlook, „ антиимигрантската и антитърговската риторика са отчетливи от началото на настоящия [американски] президентски цикъл“и има „натиск за популистки, обърнати навътре политики“в света. С други думи - добре дошли в ерата на политическия риск.
Американската икономика е навлязла в модел на слаб растеж, но президентските кандидати предлагат само частични мерки.