България е мека цел за хибридна атака
“През 2015 г. руските информационни операции на територията на страната се фокусираха в няколко посоки:
- създаване на политически и обществени напрежения чрез открита или прикрита подкрепа за популистки и екстремистки организации - оказване на влияние върху убежденията на хората с цел отслабване волята на обществото за съпротива - чрез размиване на границите между истина и лъжа, обективност и необективност, чрез насаждане на убеждението, че всички лъжат - нарушаване на сътрудничеството в рамките на ЕС и НАТО, включително с разпространяването на дезинформация и създаващи тревога слухове.
Инфраструктурата, създадена за изпълнението на тези цели, може да бъде използвана за дестабилизация и манипулиране на цялото общество или политическата среда по всяко време, стига Русия да го поиска.“
Звучи познато, нали? Всъщност е част от публичния доклад на чешкото контраразузнаване, оповестен в средата на септември. В него Русия е определена като една от най-сериозните заплахи за националната сигурност на страната. Доклади със сходни изводи има в повечето европейски държави. Литва преди време разпространи не само описание на методите и целите на руските разузнавателни служби, но и трите имена на част от агентите им в прибалтийската държа- ва. В съседна Латвия контраразузнаването отчита огромно нарастване на активността на Службата за външно разузнаване на Русия (СВР) в посока „влияние върху общественото мнение и взимането на политически решения, както и отслабване ролята на страната в ЕС“. Тази активност е била особено засилена преди и по време на председателството на Латвия на ЕС през 2015.
В последния доклад за състоянието на националната сигурност в България думата Русия не фигурира нито веднъж. Опасността от хибридна война се споменава в един абзац, но без да се посочва откъде точно идва. „Проявиха се опити с участие на чужди специални служби за придобиване у нас на стопански субекти със стратегическо за страната ни предназначение (включително с отношение към енергийната ни сигурност), медии и др.“- това е най-конкретният намек за засилване на руското влияние в България в доклада на правителството.
„Нищо не могат да направят.“Това е кратката оценка за способността на българските служби да се противопоставят на засилената активност на Москва в България от бивш ми- нистър на силово ведомство в едно от предишните правителства. Според източника на „Капитал“службите са блокирани основно по три причини. От една страна, заради тяхната неефективност, от друга - заради вътрешната съпротива на част от служителите от старата школа, а от трета - заради липсата на политическа подкрепа за действията им.
Последното всъщност показва най-голямата заплаха за България днес - тя не изглежда да има сериозни съпротивителни сили срещу все по-агресивните действия на Русия в Европа. Защитаването на националните интереси в тази сравнително нова ситуация не е задача само на специалните служби. Те всъщност са само инструмент за провеждане на цялостна политика, която следва да е изработена от правителството, президента и парламента.
Разграден държавен двор
Рисковете за България от
опитите на Русия да я използва за връщането на имперската си слава не са свързани само с активността на тайните й служби, но на етапа това изглежда като едно от основните оръжия на Москва. „Единствените валидни аргументи на Кремъл остават военната сила и мрежите за влияние зад граница, изграждани по линия на свързаните с Русия икономически и политически интереси“, казва бившият български посланик в Москва Илиян Василев.
Стратегията на Путин вероятно има някакви особености в различните държави. Да влияеш върху общественото мнение в страна като България, където има традиционно добро отношение към Русия, е лесно, но за Полша, където традициите са точно в обратната посока, се искат други подходи. Като се проследят обаче внимателно разкритите до момента действия на Москва в Европа, могат да се видят няколко общи черти. Може би най-сериозната от тях (и като мащаб, и като важност за България) е инфилтрацията в политически партии. Войната от ново поколение, която Русия води, се описва от нейния идеолог ген. Валерий Герасимов като „предимно стратегия за влияние, не брутална сила“. Нейната задача не е унищожението на врага, а „да се наруши вътрешната сплотеност на неговите системи на управление“. България е мека цел за подобна кампания, и то не заради традиционно силното русофилство. Разядена от корупция, със слаби специални служби и компрометирани медии, тя трудно може да се противопостави на подобни действия.
България е сред целите на Русия не толкова заради амбициите на Москва да си върне съветските сфери на влияние, колкото заради членството й в ЕС и НАТО. Това са двете
Страната е сред целите на Русия не толкова заради членството й в ЕС и НАТО.