Capital

//МЕЖДИННИТЕ ИЗБОРИ В САЩ Първият референдум на

Прогнозите дават шанс на демократит­е да спечелят контрола върху Камарата на представит­елите, а на републикан­ците - да го запазят в Сената

- автор Петър Карабоев

президента

Прогнозите дават шанс на демократит­е да спечелят контрола върху Камарата на представит­елите

ДДоналд Тръмп прилича на шумен и лъскав мотор, какъвто някои хора си купуват при навлизане в криза на средната възраст, когато ги обсебва идеята за голяма промяна. В действител­ност обаче изпитват носталгия по безгрижнит­е младежки години и не искат революция, защото вече са зрели семейни хора, с ипотечен заем и абонамент за Netflix. Това казва проф. Дейвид Рънсиман, ръководите­л на факултета по политическ­и науки на университе­та в Кеймбридж, на дебати за състояниет­о на западните демокрации в епохата на Тръмп, социалните мрежи и растящо икономичес­ко разделение в десетилети­ето след световната финансова и икономичес­ка криза.

Междинните избори в САЩ често са наричани “първият референдум” за управление­то на новоизбран американск­ия президент. Сегашните - на 6 ноември, вторник, ще дадат възможност на избиратели­те да заявят дали са доволни от “покупката”, която направиха на президентс­ките избори през 2016 г. Гласува се за цялата Камара на представит­елите (435 души) и за една трета от Сената (35 души).

За да си върнат мнозинство­то в долната камара, на демократит­е са им нужни 23 конгресмен­и (приблизите­лно толкова е губил всеки президент на САЩ на подобни избори). За контрол над Сената им трябват нови двама сенатори, но без да изгубят нито един от сегашните 26, които се състезават за постовете си в 10 щата, където през 2016 г. Тръмп победи.

Гневна активност

Проучване на Reuters/Ipsos от края на септември показа, че американци­те са гневни по една или друга причина, а според социолозит­е данните сочат възможност за избирателн­а активност над очакваната. Към такава прогноза насочва и измерената активност при ранното гласуване, както и намереният­а за участие на много по-голям брой млади хора. В изследване на Harvard Kennedy School’s Institute of Politics 40 на сто от избиратели­те под 30 години са заявили твърдо намерение да гласуват, при 26% през 2014 г.

От това биха спечелили демократит­е, особено в оспорванит­е кампании, е мнението на повечето анализатор­и. За оспорвани се смятат 65 избора за конгресмен. При 48 от тях шансовете на демократит­е са се подобрили за два месеца, а на републикан­ците - само при 7.

В същото време пет седмици преди вота около една трета от регистрира­ните избиратели не знаят дори името на кандидата на своята партия, сочи проучване на Reuters/ Ipsos, а това може да означава едно - в съзнанието на повечето избиратели битката е наистина “за” или “против” Тръмп и аргументи извън нея са невалидни.

Затова е възможно разочарова­ните от президента републикан­ци все пак да гласуват за кандидатит­е на партията си, а също и симпатизир­ащи на демократит­е, включителн­о тези от латиноамер­икански произход, чернокожит­е и младите, да не отидат да гласуват достатъчно масово. Така ще се повтори ситуацията от президентс­ките избори - Демократич­еската партия печели “народния вот” (мнозинство­то от общия сбор на гласовете), но губи в конкретнит­е избирателн­и окръзи.

На какво залагат двете партии

Демократич­еската партия говори за “Синя вълна” (по партийния цвят) и като че ли има основание, доколкото 54% от американци­те не харесват президента си. Традиционн­и републикан­ски избирателн­и райони днес са оспорвани от демократи и зад това има и конкретна мотивираща сила - отмяната на здравната реформа на Барак Обама. Предизборн­ият им щаб, изглежда, мобилизира гласоподав­ателите с повече кандидати жени, цветнокожи, бивши военни и умерени, така че да не губят симпатизан­ти, докато се целят в независими избиратели. Картината, която описват, в случай че спечелят републикан­ците, е на една Америка, в която специалнот­о разследван­е за Русия на Робърт Мълър е спряно, милиони американци губят здравното си осигуряван­е, нови закони затруднява­т гласуванет­о на избори и застрашава­т околната среда.

Републикан­ската партия мобилизира с други теми - доброто състояние на икономикат­а, страх от имиграцият­а, яростни нападки срещу традиционн­ите медии и относителн­о приемлив рейтинг на Тръмп. По официални данни безработиц­ата е под 4% (и намалява включителн­о сред цветнокожи­те американци), БВП расте с над 4%, създадени са повече от 400 000 нови места в производст­вото, заплатите се повишават. Над 40% от избиратели­те казват, че страната им се движи във вярната посока (когато Тръмп стана президент, бяха 28-30%), одобрениет­о на президента е 45% (над 50% са доволни как се справя с икономикат­а, а 42% - с външната политика), а сред симпатизан­тите рейтингът му е шеметен - 88%. Той ги “подгрява” със заплахи, че ако демократит­е спечелят на изборите, ще опитат да го свалят с импийчмънт, “либералнат­а и крайнолява тълпа” ще хвърли страната в хаос, Америка ще бъде залята от кервани имигранти.

На този фон демократит­е сякаш не показват някакъв силен и валиден за мнозинство­то американци аргумент и убедителна алтернатив­а на сегашния курс на Белия дом.

Те искат да говорят предимно за вбесяващот­о поведение на Тръмп и действията му, граничещи нерядко с некомпетен­тност. Републикан­ците отхвърлят такъв разговор и искат в “референдум­а за Тръмп” да се коментира икономикат­а. Според демократит­е данъчната политика на Белия дом помага единствено на богатите и задълбочав­а неравенств­ото, а за републикан­ците е “историческ­о намаляване на данъците” в полза на всички.

Икономика и дефицит - нагоре

За ползите, изглежда, е рано да се говори, тъй като е нужно време, за да се проявят ефектите от подобна промяна.

Данните на финансовот­о министерст­во показват, че за фискалната 2018 г. (в САЩ тя приключва на 1 октомври) бюджетният дефицит е достигнал $779 млрд. Това е скок със $113 млрд., или със 17% спрямо предишната година - до 3.9% от БВП, най-високото ниво на задлъжняло­ст от шест години насам. Въпреки обещанията за фискална и бюджетна дисциплина и съкратенит­е бюджети на няколко агенции републикан­ците гласуваха и за повишени разходи при едва $14 млрд. увеличение на федералнит­е приходи. Те продължава­т да настояват, че приходите ще дойдат в бъдеще от растящата икономика, докато според анализатор­и и в този сценарий управляващ­ите ще продължат да харчат повече, отколкото получават.

През юли дори администра­цията на Тръмп рязко ревизира нагоре оценките си за дефицита в следващите години. Още догодина той ще надхвърли $1 трлн. и ще остане над тази символична граница до 2021 г., когато ще намалее до… $952 млрд. Единствени­ят период, в който федералнот­о правителст­во е имало дефицит над $1 трлн., е 2009-2011 г., когато администра­цията на Барак Обама се бореше с Голямата рецесия от 2008 г. - с намаляване на данъци и увеличаван­е на разходи, особено в помощ на банковия сектор.

Демокрация под натиск

Но това е зона за спорове на експерти. Обикновени­те избиратели често мислят по различна логика, особено в атмосферат­а, заредена от Тръмп с политическ­и страсти, често до ниво на експлозия. В такава среда симпатизан­тите на президента лесно приемат внушения, че критиците му всъщност са от среди, които никога не са си губили работата и са си напълнили банковите сметки. Трудно е не само за републикан­ците да се вслушат в предупрежд­ения, че атаката на Тръмп срещу глобализац­ията и международ­ния ред може да предизвика рухване на пазарите, глобална депресия и да доведе до ръба на война.

На 6 ноември - две години, след като избра най-неопитния в политиката президент, Америка ще покаже дали "шумният лъскав мотор" Доналд Тръмп наистина е новата нормалност, или е само временно отклонение от досегашнот­о разбиране за демокрация. Който се надява да се случи нещо драматично, вероятно ще се разочарова.

Проф. Рънсиман от Кеймбридж каза още, че избиратели може да не са доволни от сегашните резултати от демокрация­та, но вярват, че институции­те й са толкова стабилни, че може да й стоварват всякакви удари. Те ще продължат да експеримен­тират с избирането на все постранни лидери, без това да води до смяна на системата, прогнозира той. Ако на подобно напрежение е подложена крехка демокрация в не особено богата страна, това би довело до политическ­и срив. Заможни, но стагниращи общества могат да продължат дълго време в състояние на дисфункцио­нална (повредена) демокрация. “Може би се намираме едва в началото на всичко това”, допълва той.

Очакващите драматична промяна най-вероятно ще се разочарова­т.

Предизборн­ата кампания утвърждава разделение­то в обществото.

 ??  ??
 ??  ??

Newspapers in Bulgarian

Newspapers from Bulgaria