//ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ПЕЙЗАЖ Търговци със страх, омраза и отчаяние

ППрез последните 10 години в политическия живот на България се наместиха спекуланти, които търгуват със страх, омраза и отчаяние. Тяхната стратегия е лицемерна, но мнозина се подлъгаха и продължават да се лъжат, защото развяват „България“като знаме. Вместо да работят за устойчив икономически растеж на страната, основан на относително икономическо равенство на гражданите; вместо да работят за подобряване и модернизиране на образованието, здравеопазването, правосъдието и качеството на живота в страната, тяхната задача е да насъскват едни групи от населението срещу други, да внушават омраза към „другите“и да всяват страх от „чуждите“. Крайната им цел е да им повярваме, че няма политическа и социална алтернатива на омразата.

А през последния месец започнаха нова вълнá от свързани послания: „Преходът се провали“, „Мултикултурализмът се

провали“, „Либералната демокрация се провали“… ГЛУПОСТИ!

Преходът към пазарна икономика приключи отдавна – всеки е свободен да разкрие и притежава колкото си иска фирми във всеки сектор от икономиката. Може да търгувате свободно с всяка страна по света. Може да пътувате свободно във всяка страна по света, а в Европейския съюз, балканските страни, Европейската икономическа зона и Швейцария – дори само с личната си карта.

Това не е провал на прехода!

Имаме многопартийна система и свободно избираме: президент, депутати (и в Европейския парламент), кметове и общински съветници. В чл. 6 от конституцията е записано: "Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено поло-

жение или имуществено състояние." Това не е провал на либералната демокрация!

България е мултикултурна територия още преди основаването й. Всъщност самото основаване на българската държава е мултикултурен съюз между Аспаруховите прабългари и Седемте славянски племена. Симеон се обявява за „цар на българи и ромеи“, а Калоян е титулуван от папата като „цар на българи и власи“. Обикновените българи застават на влаковите релси и спират влаковете, натоварени с евреи. Това е мултикултурализъм. Нещо повече - в България преходът протече без етнически или религиозен конфликт. Това не е провал на мултикултурализма!

Но политическите спекуланти контролират голяма част от медийния пазар. И по този начин подменят ценностите и нормите в обществото. Добродетели като честността и солидарността са осмивани в телевизионните формати, които превръщат във „ВИПове“и „eксперти“хора, които са невежи, вулгарни и мразят всичко, различно от техния ограничен кръгозор.

Политическите спекуланти често са „християни“, които обаче не познават и не се водят от християнските добродетели. Те често пъти са маскирани и като „патриоти“, които развяват байраци и играят хорá по планински баир. Но са готови да застроят всяка педя земя, без да се интересуват, че унищожават „наш‘те планини зелени“, защото печалбата от корупцията не се облага с данъци.

Те ни налагат обществен модел, в който успехът и реализацията зависят от това „кого познаваш“, а не от това „какво знаеш и можеш“. Затова се къпят в лукс, докато ние „бачкаме“. Но ние – „лошият човешки материал“и „80-те процента дебили“(и двете по техните думи), сме алтернативата. От нас зависи да бъдем човечни и единни помежду си и да изградим едно успешно, образовано, солидарно, справедливо и щастливо общество. Аз вярвам, че можем да предложим алтернатива на статуквото. Промяната зависи от няколко малки стъпки, с които да започнем в своето ежедневие: човечност; солидарност; уважение; ненасилие.

Солидарността и взаимното уважение между хората правят силата. Време е да изрием политическите обори. С контрола върху голяма част от медийния пазар се подменят ценностите и нормите в обществото.

ВВ нашето столетие расте несигурността – предизвиква я не на последно място прекомерната икономическа свобода (използвам тази дума в съвсем специфичен смисъл), но също и промяната на климата, както и нестабилните държави. Като интелектуалци или политически мислители ние се оказваме по-скоро в ситуация, в която главната ни задача е не да градим във въображението си по-добри светове, а да мислим как да предотвратим по-лоши.

Това е малко по-различно положение, при което интелектуалецът, склонен да рисува мащабни картини на идеализирани, подлежащи на усъвършенстване ситуации, може би не е непременно този, чиито думи най-много си заслужава да чуем.

Може би ще се окаже, че трябва да отговорим на въпроса как да защитим извоюваните юридически, конституционни или човешки права, норми, свободи, институции и т.н. Всичко това не е лесно за интелектуалците, които често възприемат себе си като хора, защитаващи и проповядващи мащабни идеи. Според мен обаче в бъдеще ще можеш да защитаваш и проповядваш мащабни идеи единствено като защитаваш онези институции, норми и практики, които въплъщават най-ценните ни опити да се домогнем до тези мащабни идеи. И ще се чува думата именно на онези интелектуалци, за които тези неща са важни.

Ако се вгледаме в историята на нациите, които днес най-много тачат ценностите, асоциирани от нас с демокрацията, ще видим, че най-напред идват

конституционалността, върховенството на закона и разделението на властите.

Демокрацията почти винаги е последна по ред. Ако под демокрация разбираме правото на всички възрастни да участват в избора на онези, които ще ги управляват, това се случва много късно в редица страни, които днес минават за велики демокрации: едва по мое време например в Швейцария, а в други европейски страни като Франция - по времето на баща ми. Ето защо не бива да се самозалъгваме, че демокрацията представлява изходната позиция.

Демокрацията се отнася така към едно добре уредено либерално общество, както се отнася изцяло свободният пазар към един успешен, добре регулиран капитализъм. Масова демокрация в епохата на масови медии означава, че, от една страна, много бързо можеш да изобличиш Буш в присвояване на изборния вот, от друга страна обаче, на голяма част от населението му е все едно. Буш едва ли щеше да може да си присвои вота в едно старомодно либерално общество с по-ограничено право на глас като това от XIX век - на сравнително малкия брой избиратели нямаше да им е все едно. Така че ние плащаме цена за масовизирането на своя либерализъм и трябва да го знаем. Тук не пледирам за връщане към ограниченото избирателно право или за въвеждане на две класи избиратели – например информираните и неинформираните и тем подобни. Пледирам обаче за разбирането, че демокрацията не може да разреши проблема на несвободните общества.

Нуждаем се от интелектуалци и колкото се може повече добри журналисти, за да запълним увеличаващото се пространство между управляваните и управляващите.

Изпълнителен директор: Галя Прокопиева