//ТЕНДЕНЦИЯ
Защо "Гражданската отговорност" е обречена да поскъпва
ИИ без "проблема ВКС" наймасовата застраховка е обречена да поскъпва, за да може да изпълнява целта си. Ниската й цена на фона на високата щетимост застрашаваше финансовата стабилност на застрахователните дружества, за които проблемът през последните години става особено обострен. От една страна, са все по-големите плащания заради липсата на методика за плащането на нематериални щети, а от друга - все по-значимите суми, които се изплащат по катастрофи в чужбина. Последното застраши България с изключване от системата "Зелена карта" миналата година.
В момента средната цена на масовата автомобилна застраховка е 330 лв. и се плаща от 3 млн. души. За миналата година приходът от "Гражданска отговорност" е бил 660 млн. лв., а платените щети от застрахователите са били за 407 млн. лв. Това показва изключително висока щетимост, при която приходът на застрахователите не е достатъчен.
Нещо повече - в анализ през юли КФН посочи, че за три от категориите, които са и най-масовите - леки коли, камиони и автобуси, техническият резултат за последните три години е отрицателен, тоест загуба за компаниите. С това регулаторът стимулира застрахователите да вдигнат цените, а решението на ВКС допълнително оказва натиск за увеличение, което може да е и по-рязко - до хиляда лева.
И без него цената бе обречена да нараства, тъй като България е с една от най-ниските цени на "Гражданска отговорност" - 330 лв. спрямо 230 евро средно за Европа, а щетимостта и най-вече смъртността на пътя са сред най-високите. Според статистиката в Европа на милион души население загиват по 49 души годишно, докато у нас жертвите са по 96 на милион души. Освен това присъжданите от съда обезщетения за болки и страдания са сред най-високите - 118 хил. лв. на един роднина (или 280 млн. лв. общо за миналата година по данни на КФН) при типични нива 5 - 25 хил. евро за Европа.
Възможност за облекчения при така задаващото се поскъпване дава системата бонус-малус, която ще награждава добрите водачи с отстъпки от основната цена до 25%, а за тези с катастрофи ще има оскъпяване до 400% (виж карето).
Същественият икономически стимул би трябвало да направи водачите повнимателни, което може да спомогне за намаляване на произшествията и жертвите на пътя. Системата бонус-малус обаче може да стартира в най-добрия случай догодина, като според проекта всички водачи ще стартират от едно и също равнище и едва след изтичането на една година цените ще станат различни за всеки според провиненията, в които е хванат на пътя.
Може да има дебат за размера, но лимитите са необходими най-вече за да се затвори вратата за злоупотреби по близо 3500 случая от последните пет години, които очакваме да бъдат масово използвани. Почти всички от новозаведените дела са по такива инциденти, а първите съдебни решения стимулират завеждането на още дела.
Застрахователите се борим от години с адвокатските кантори, които обикалят по гробищата и болниците с визитки и издирват роднини, които да извадят пари от нечия смърт. Постигали сме временно спиране на адвокатски права, но така и не сме намерили начин как да изкореним тази практика. Тя не ощетява нас, ограбва клиентите и ще ви дам пример - съдът беше присъдил 94 хил. лв. обезщетение на двама души, които се оплакаха, че накрая са получили общо само 12 хил. лв. Останалото е било задържано като хонорар за адвоката. Когато хората знаят колко могат да получат, може би няма да се поддават на такива предложения.
Не ви ли притеснява предложението за въвеждане на промените със задна дата?
Да, ако това ще направи промените атакуеми пред Конституционния съд, това ни притеснява. Но както вие изтъквате неморалността на това да се вкарват законови решения със задна дата, то какво се случва с един цял сектор, когато му вкараш промяна на рисковите компоненти със задна дата отпреди пет години?
Защо смятате, че методиката ще разреши проблема и защо досега не сте работили в тази посока?
Работили сме, и то с години. Методиката обаче не е лесна, защото трябва да отразява цялата гражданска, наказателна и административна практика в държавата, което прави срока от шест месеца за изработването й изключително амбициозен. Когато имаме методика, ще можем да се отърсим от пороците на досегашната практика, в която основните обезщетения при смърт на пътя отиваха за нещо като кръвнина. Кръвнината е възмездие за извършено насилие, което е нещо много различно от един застрахователен инцидент. При него важното е какъв е икономическият ефект от случилото се, за да може да се покрие издръжката на децата на загиналия, да се осигури тяхното обучение, да се възстановят медицинските разходи заради катастрофата, за да могат пострадалите да оздравеят и да се върнат на работа. Вместо да правим това, ние плащаме почти само за болки и страдания, които никой не може да остойности.