//БЮДЖЕТЪТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ По следите на изгубеното време За учителските заплати се говори повърхностно

P Според индекс на Световната банка 2.5 години от времето за придобиване на средно образование са изгубени за българските ученици заради неефективност на системата. P За 2019 г. освен повече пари, основно за учителските заплати, е трудно да се видят други

ККак бихте реагирали, ако някой ви каже, че над две години и половина от живота ви са пропилени? Точно това е един от изводите на Световната банка за България в глобалния индекс за човешкия капитал. Той измерва производителността на младите спрямо национални показатели като образование, здравеопазване и продължителност на живота. Според него от близо 13-те години, прекарани в българското училище, времето, за което децата реално получават образование, е 10 години и 3 месеца, т.е. разликата от над две и половина години може да се приеме като изгубено време - основно поради неефективност на образователната система. Същото изследване показва, че преминалите средната й степен достигат 68% от потенциала си като възрастни. По този показател България заема 44-о място от 157 държави. "Ако искаме

да сме по-богати утре, трябва да инвестираме в децата си днес", каза при представянето на данните Кристалина Георгиева, изпълнителен директор на Световната банка.

Дефинирай приоритет Качеството на образованието е функция и от публичните средства, които се отделят за него - не само като обем, но и като ефективност. В изследване на Европейската комисия, публикувано в средата на тази година, което проследява ефикасността на публичните разходи за образование на базата на резултатите от теста PISA, България очаквано заема едно от последните места в Европа. Нещо повече, за обхванатия период от 2005 до 2015 г. (виж графиката) тенденцията е низходяща, като ефикасността на отделяните от бюджета средства е спаднала от 90 на 70%.

От публикувания проектобюджет за следващата година става ясно, че правителството следва обещанието си за уд- вояване на учителските заплати до 2021 г. спрямо нивата от 2017. Догодина увеличението е с още 20%, като стартовата заплата предстои да стане 920 лв. Една от основните критики на икономисти от години обаче е в недиференцирания начин на заплащането в системата. Според Зорница Славова от Института за пазарна икономика, повишение е добра мярка, тъй като учителите трябва да получават достойно заплащане. Но според нея “системата все още не взима предвид регионалните различия, разликите в качеството, както и изискванията на професията при формирането на учителското заплащане”.

Според проектобюджета образованието е един от трите приоритета наред със социалната политика и здравеопазването. Като дял от БВП средствата за него догодина нарастват 0.2 процентни пункта - до 3.8 на сто. За сравнение, Хърватия отделя 4.8% от БВП за образование, Чехия -

4.5%, Полша - 5%, а Дания - 6.9%.

Освен малко повече пари основно за учителските заплати е трудно да се видят други поводи за оптимизъм по отношение на качеството.“Европа зависи от висококвалифицирана работна ръка, за да поддържа високи нива на иновация и продуктивност”, се казва в доклада на Европейската комисия за 2018 г. за образованието и подготовката на кадри. Това предупреждение не изглежда чуто от тези, които правят образователната политика в България.

Неадекватност и други проблеми Всъщност изследванията потвърждават това, което мнозина учители и родители описват като недостатъци на системата от собствения си опит. Наскоро фондация “Америка за България” (АЗБ) извърши също проучване - сред 421 учители, зам.-директори и директори за това кои са най-належащите нужди на

българското училище. Трите най-остри проблема на по-големите училища в големите областни центрове са: адекватността на учебните планове, програми и съдържание; технологичното оборудване на класните стаи; ангажираността на учениците към учебния процес. За училищата с по-малко от 300 ученици в по-малките населени места основните проблеми са дисциплината и ангажираността на родителите. Изследването не е представително, но е доста показателно за трудностите, които срещат работещите в сферата на образованието.

Според Иван Стоянов, директор на СУ “Христо Ботев” в Карнобат, изгубеното време на децата може лесно да бъде обяснено и от самите отговори в допитването на "Америка за България": “Например програмата - тя е закована. В нея има един обем знания, който при всички положения учителят трябва да предаде. На практика много колеги се оплакват, че не им се дава свобода и трябва да "препускат" през материала. Така не се създават по-дълбоки знания у децата, програмата просто не позволява това.” Той смята, че учебната програма трябва да изисква по-ниско, базово ниво, да е ориентирана към практически знания и умения и да дава простор на учителя.

Наред с това според Стоянов много често има неадекватност при съдържанието по различни предмети - например за часовете по информационни технологии в 3-и клас от учениците се изискват познания по програмиране, а в 5-и по план трябва да учат базисни програми като Paint и Excel.

Според Милена Димитрова, учител и основател на лятната “Старт” академия, която се занимава с деца в софийския квартал “Факултета”, за голяма част от загубите, измерени във време, причината е т.нар. паралелна образователна система, или ходенето на частни уроци.

Така според нея в един клас се оформят три групи ученици - на ходещите на уроци, които са напреднали, им е безинтересно, от останалите една част се оказват назад (ако не ходят на уроци), а другата са демотивирани. И учителят, който кара по заложеното в програмата темпо, не може да отдели нужното индивидуално внимание за преодоляване на различията.

Обречени на загуба Изследването на АЗБ загатва и за тежкото състояние на множество ученици и училища в малките населена места, които често пъти се посещават от деца с малцинствен произход, със слаби познания по български език, а често и с родители в чужбина. Иван Стоянов дава христоматиен пример - за редовно отсъстващо дете от съседно на Карнобат село. “Писахме писма, спряхме помощи, свързахме се с кметицата, от която разбрахме, че 14-годишното дете има 4-годишно братче, за което се грижи. Майката работи, бащата е в чужбина.

Пратихме братчето в детска градина, но това не е сериозно решение, тъй като утре може да се разболее. А такива примери са хиляди..."

И така за немалка група деца на практика започва загубата, измерена във време. Затова според Стоянов е нужно в училища с такива ученици да има допълнителни учители и повече индивидуални планове. Милена Димитрова смята, че в училищата в малките населени места загубените години са много повече от средните

2.5 за България през първите три образователни степени.

“Там има липсващи звена от възпитание и обгрижване на децата. Едно дете може да учи, ако са му задоволени насъщните нужди - да е обичано, нахранено и облечено. И учителите, колкото и да искат да се случват някакви неща, нямат капацитет да покриват тези липси”, посочва тя. Добър пример според нея е организацията “Здраве и социално развитие”, която работи активно с млади майки от малцинствените райони за това детето да посещава детска градина, където има здравна, социална и образователна грижа.“Просто трябва да се започне отрано”, обобщава тя. въпросът е по-сложен. Например докато 920 лв. са много прилична заплата за региони като Видин, това заплащане стои в съвсем различен контекст в София. Това означава, че е нужен честен и сериозен дебат между родители, учители и профсъюзи. За да се решат тези проблеми, е нужно да се вземе ясно решение - дали ще се вдигат заплатите на всички учители поравно, докато се покрият липсите, или системата да може да осигурява с по-висока заплата учителите по предмети, за които наличните са по-малко или преподават в икономически по-активните региони. По същество учителските заплати се повишават веднъж годишно - като на всички заети в публичния сектор. В последните 3 години това повишение е по 20%, защото за пореден път сме допуснали учителските заплати да се окажат по-ниски от средните за страната и в резултат училищата изпитват все по-големи трудности да си намерят добри и мотивирани млади специалисти, въпреки че от университетите излизат достатъчно правоспособни учители - около 4000 годишно. Зад повърхностното говорене за възнаграждение на учителите Малта Словения Норвегия Швейцария

ното развитие, ще е промяна на философията на регионалната политика. Или по-скоро създаването на истинска такава. Няколко неща поставят под съмнение това обещание.

Нов закон, нови правила Промените се внасят с изменения в Закона за регионал-

ното развитие. Северозападният регион изчезва заедно с още няколко, които се вливат в Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски.

Въз основа на тях ще се вадят статистиките за Евростат и - което е по-важно - ще се определят европейските пари.

МРРБ се опитва да успокои

тичните гласове в интернет, да наложат агресивно своята гледна точка или пък да усилят противоречията и да увеличат разломите по найболезнените теми в обществото. Или както най-точно обобщава годишният доклад на глобалната неправителствена организация Freedom House, публикуван миналата седмица: „Дезинформацията и пропагандата, разпространявани онлайн, отравят обществената среда.“Според документа правителствата на поне 32 държави използват услугите на платени коментатори, тролове, както и ботове, за да манипулират обществения дебат, като найновата тенденция е опити за манипулации през затворени приложения за обмен на съобщения от типа на WhatsApp.

Освен всичко друго агресивните дигитални кампании далеч не са ново явление – още през 2011 г. журналистът от bTV Миролюба Бенатова също стана обект на координирана онлайн атака заради нейната гледна точка при отразява-

Моето лично схващане е, че това не е работа само на Facebook и не е само прилагане на машинни стандарти за „език на омразата.