//ДЕСТИНАЦИИ В ПРЕМЕЖДИЕ Туристи, вървете си вкъщи

P “Свръхтуризмът”—концентрацията на прекалено много посетители на едно място създава изненадващи проблеми в много части на света. P Властите вече опитват да взимат мерки, решенията са сложни, но все пак ги има.

Q Тихият местен живот в норвежкото село Рейне е нарушен, когато туристите откриват „най-красивата гледка на света“| Shutterstock

ДДопреди две години малцината туристи в малкото рибарско селище Рейне на норвежките Лофотенски острови са били по-скоро приятно и разнообразяващо присъствие за живота на местните хора. Докато журналисти и интернет инфлуенсъри не откриват “най-красивата гледка на света”—тази от планинския рид над селото. Спиращата дъха кристална красота на фиордите до идиличното село предизвиква щурм на туристи, устремени към ридовете.

Те обаче внасят хаос в непривикналото на толкова посетители село—местата за настаняване са малко, както и заведенията, публичните тоалетни, паркингите, дори системата за събиране на боклук не е съобразена с толкова хора.

Редом с това природата е поставена на изпитание, а инцидентите не са рядкост—ридовете са доста стръмни, а мнозина не са подготвени за катеренето и просто искат “това селфи” на всяка цена. Поне няколко пъти на сезон се налагат скъпи спасителни акции с хеликоптер.

Ситуацията на Рейне е пример за явлението, което отскоро допълва речника на модерните глобални проблеми — “свръхтуризъм” (overtourism). Той влезе във фокуса на медиите това лято заради антитуристическите протести на гневни местни жители в много градове на Европа—от Барселона, през Венеция до Амстердам.

Свръхтуризмът притеснява дестинации по цял свят—от Патагония до Тайланд. И, парадоксално, застига дори нишата на приключенския и алтернативния туризъм, която би трябвало да бъде

антидот на масовото скупчване на хора.

Темата бе водеща и по време на годишния световен конгрес на Търговската асоциация за приключенски туризъм (ATTA—Adventure Travel Тrade Association) в средата на октомври в Тоскана. Където освен диагноза на проблема се даваха и рецепти за дългосрочни решения.

Чашата преля, но не спира да се пълни Реакциите срещу туристите може би изглеждат малко странно. По данни на Световния съвет по туризъм (WTTC) тази индустрия допринася за 10.4% от световния БВП, а всеки десети е зает в нея. Тя

е добра алтернатива за много икономики, особено за развиващите се, заради големия брой работни места. Освен това не е толкова вредна за околната среда, колкото например е добивът на изкопаеми горива.

Поне така е на теория. На практика обаче всяка година стотици милиони пътуващи се стичат към най-знаковите туристически места на планетата, като носят не само пари за местните икономики, но и щети за природата, рискове за културното наследство и свръхнатоварване за инфраструктурата.

Капката, която вече прелива чашата на търпението, е огромната фрустрация, която тълпите причиняват на местните общности. При денонощен шум, препълнени публични пространства, среднощни хулиганства, растящи цени на имотите, услугите и дори храната в ресторантите и най-толерантните местни жители започват да се чувстват сякаш са загубили начина си на живот и територията си.

Прогнозите са, че в следващото десетилетие пътуващите ще нараснат до 2.4 млрд. души годишно при 1.4 млрд. сега по ред причини.

Нещо трябва да се направи Местните власти вече са принудени да взимат мерки. Във Венеция за туристите има ред забрани—например да влачат куфари с колелца или да пият алкохол на открито. В Барселона започнаха да регулират по-стриктно отдаването на апартаменти под наем. В Тайланд забраниха нощуването на Симиланските острови, а във Филипините—достъпа до популярния остров Боракай.

Забраните и ограниченията са бързи мерки, но сами по себе си те не решават големите проблеми. “Италия няма проблем със свръхтуризъм, но Флоренция, Венеция и Рим имат. Целта е чрез добър мениджмънт на туристическите потоци да накараме хората да посещават различни места по различно време”, казва Рошел Търнър, изследовател в Световния съвет по туризъм (WTTC).

Добрите примери

“Когато медиите започнаха да пишат за свръхтуризма, решихме да погледнем данните. И те показаха, че в желанието ни да повишим броя на туристите пренебрегваме проблем, който ескалира глобално пред очите ни”, казва Лина Анаб, министър на туризма на Йордания. Страната все още няма симптоми на свръхтуризъм, но посещенията в Петра например растат с около 35% годишно. При подобен ръст средносрочно това уязвимо културно наследство би било поставено под потенциален риск.

В момента министерството на Лина Анаб разработва стратегия за управление на

Властите и местният бизнес могат да управляват туристическите потоци с предлагане на разнообразни продукти, ценова политика и ограничения за достъп и дейности.

>Все по-евтините полети стават достъпни за повече хора. >Услуги като Airbnb увеличиха многократно възможностите за настаняване. >Информационните технологии демократизираха много от туристическите услуги туристическия поток. Мерките включват по-тясно сегментиране на продуктите, така че да има избор за търсещите различни неща. Важно е също хората да бъдат стимулирани да прекарат повече време в страната, но пътувайки, а не да стоят на едно място. Това става с подходящи продукти—например 650-километровата Пътека на Йордания (Jordan Trail), която пресича страната от юг на север. Трябва да се създадат ресурси, но не такива, свързани със строителство, а с културна добавена стойност—фестивали, концерти, спортни събития, специални събития и т.н. Много важно по думите

на Лина Анаб е доброто администриране—разчертаването на страната на ясни туристически райони и възлагането на тесни задачи за управление на туристическите потоци на местната администрация.

В Нордланд, Норвегия—част от който са Лофотенските острови и Рейне с “най-красивата гледка на света”, са стартирали петгодишен пилотен проект за отговорно управление на посетителите, ръководен

от Ан Хансен. По думите ù на местно ниво ключово е да бъдат ангажирани всички страни—администрация, местен бизнес и жителите. “Заедно трябва да решим какви туристи искаме, къде и кога ги искаме. След това да работим за маркетинг, който таргетира желаните посетители, а чрез управление на капацитета и ценова политика на хотелите да регулираме колко да дойдат и кога”, разказва тя. Участие- то на местните жители пък е важно, за да се създадат желаните атракции—фестивал с местна музика, разходка с рибарска лодка и т.н.

Една от най-посещаваните области на Италия—Тоскана, също работи усилено да популяризира приключенски, кулинарни, исторически, вело- и екотуризъм в региона, за да накара туристите да излязат от пренаселените градове на изкуствата като Флоренция или Пиза и да пътуват и останат по-дълго в региона. Домакинството на годишната глобална конференция на Асоциацията за приключенски туризъм всъщност бе част от тази стратегия. и направиха пътуването полесно и по-евтино. Днес почти половината от продажбите на туристически услуги са онлайн. >Бурно развиващите се азиатски икономики ускорено създават средна класа, която започва да пътува—особено в Китай (виж графиките).