Законът на Архимед

Пийт Суза, официалният фотограф на Барак Обама, с нова книга и изложба, критикуваща управлението на Доналд Тръмп

ята още преди 70 години, че фашизмът не е отговор на световните проблеми.

Говорейки за фашизъм, напоследък Лейбъристката партия беше обвинена в открит расизъм.

Това е, защото Джеръми Корбин не знае как да се извини, когато каже някоя глупост. Скандалът можеше да е преминал отдавна, вместо да ни залъгват с празни жестове. Но той определено си има много лоялни фенове - миналата година негови поддръжници ме обвиниха, че съм виновен за бедността в страната заради начина, по който рисувам главата на Корбин.

Изложбата в Габрово е на ваши карикатури по комунистическия манифест на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. България вече изживя своя комунистически период и в момента българите са много чувствителни, когато се говори за марксизъм. Какво е вашето послание към посетителите на изложбата?

Самият Карл Маркс е казал на негови последователи „аз не съм марксист“. България, другите комунистически страни и СССР бяха подложени на тиранията на ленинизма и марксизма, и то с йерархичен контрол, докато идеите на Карл Маркс са изцяло против йерархията, той е искал разрушаване на йерархията и свобода за всички. Тези негови идеи са изопачени от ленинисти- те и сталинизма и стават оправдание за извършване на ужасни престъпления. Когато се съгласих да направя илюстрации по манифеста, настоявах книгата да бъде разглеждана като исторически документ. Когато манифестът е публикуван за пръв път през 1848 г., никой не му е обърнал внимание. Впоследствие е преиздаден отново 1871 г., защото е използван като доказателство в дело по държавна измяна на германски социалдемократи. Тогава Маркс и Енгелс най-накрая изкарват някакви пари от манифеста си. При препечатването не променят нито дума и пишат в предговора, че е исторически документ, в книгата става въпрос за френски министър, който в момента на публикуването на книгата вече не е на власт. Цялостната стилистика е във викториански стиймпънк. В края на моите илюстрации има отделено място за това какво се случва по-късно в историята – престъпленията на сталинизма, на Съветския съюз, но и какво става след падането на комунизма и дивия капитализъм в посткомунистическите страни.

Споделете някоя любима история от богатия си опит.

Преди няколко години нарисувах карикатура на член на Консервативната партия като акула с големи хубави зъби, кръстих го Дългата акула. Всеки път когато тази карикатура се появяваше в The Guardian, получавахме имейли и коментари от много обиден читател, според когото не бива да се подигравам с акулите. Така че хората вече се обиждат от името на други хора, от името на животни и какво ли още не.

Оказва се, че всички са постоянно обидени през цялото време. Ще стигнем до точка, в която никой няма да може да каже нищо за никого и просто всички ще изчезнем като цивилизация тихомълком.

Интервюто взе Тамара Вълчева

Партньори: capital.bg | 9–15 ноември 2018 г. | КАПИТАЛ

СС пиесата си „Законът на Архимед“, за която получава най-престижната театрална награда в Испания „Борн“през 2011 г., младият каталунски драматург Жузеп Мария Мирò определено напипва възпален нерв. Поставена за първи път в Барселона от самия него, тя има голям успех, бива преведена на няколко езика и скоро се превръща във филм („Вирусът на страха“, 2015 г.). През 2018 г. от сцената на Малък градски театър „Зад канала“под режисурата на Стилиян Петров тя продължава да звучи актуално.

Подобно на други съвременни автори на пиеси (като Ясмина Реза, Мартин Макдона, Майк Бартлет или сънародниците му Хуан Майорга и Жорди Галсеран – тук умишлено споменавам такива, които сме гледали в България) Мирò също успява с малко да изрази много. Басейнът от пиесата на Мирò се превръща във фактически терен за сблъсък на две невидими сили, които живеят вътре във всеки - вярата и съмнението. И авторът не го показва като абстрактен, теологичен спор, а като човешка драма, разбираема и стряскаща в своята правдоподобност. Нещо, което може да сполети всеки,

когато най-малко го очаква.

Всичко започва безобидно и обикновено. Двама треньори по плуване се размотават след тренировка, развличат се със свои вътрешни шеги и подриват авторитета на управителката на басейна. Усетът за човешки детайл на Мирò е забележителен и с дребни щрихи създава бързо живи образи: достатъчно е да покаже как Жорди (Пенко Господинов) пали цигара в съблекалнята, как измисля прякора Ам-гъл за едно от досадните клиентски деца и как колегата му Ектор (Петър Калчев) се смее, но продължава да го е страх от шефката Ана (Ирини Жамбонас), която може всеки момент да влезе, и картината става позната. Свободата и конформизмът са част от ежедневието на всяко работно място. Доста скоро обаче всичко престава да изглежда безобидно. Оказва се, че любимецът на децата (и особено на момичетата) Жорди е целунал едно от тях (при това момче) най-вероятно по устата (но доколко вероятно не е ясно). За нула време действието се гмурва в същите дълбоки и мътни води на колективна параноя, които заляха медиите в последните години и извадиха на повърхността Харви Уайнстийн, Кевин Спейси и движението #MeToo. Как се стига до истината – с вярата или съмнението, е въпросът, който тази движеща се със скоростта на криминален трилър пиеса поражда и не дава едностранчив отговор.

Следващите представления са на 15 и 24 ноември в Малък градски театър „Зад канала“

ННа 22 януари 2017 г., два дни след като американският президент

Барак Обама напуска Белия дом, официалният фотограф по време на неговия мандат Пийт Суза публикува в "Инстаграм" една от хилядите снимки, направени от него през последните осем години. Придружава я с безобиден по думите му коментар, че харесва повече завесите преди подмяната им от страна на Доналд Тръмп. Тогава Суза не подозира, че личният му профил, в който продължава всекидневно да качва снимки на Обама с кратък текст, ще се превърне в една от най-красноречивите съпоставки на характера на управлението на двамата президенти. Сега той вече има над два милиона последователи в социалната мрежа, превръщайки се в един

от най-активните критици на Доналд Тръмп.

Влиятелното политическо издание Politico го нарече King of Instagram Shade (от shade – жаргонен израз за критика), а New York magazine определи работата му като „майсторски клас по критика“. Самият Пийт Суза твърди, че просто казва истината.

Галерия Steven Kasher Gallery в Ню Йорк показва до 8 декември изложбата Pete Souza: Throw Shade, Then Vote. 13 от добилите голяма популярност фотографии на Суза, придружени от заглавия и текстове, придават нов смисъл на първите 500 дни от мандата на Тръмп, казват организаторите, които намират фотографиите на Пийт Суза за „отговор на хаоса, злоупотребата с властта и пагубните политики, характеризиращи най-висшата институция на нацията в момента“.

На 16 октомври излезе и книгата Shade: A Tale of Two Presidents (Little Brown) с над сто от фотографиите на Суза. 64-годишният фотограф, който е заемал същата длъжност и по времето на Роналд Рейгън (1983-1989), прекарва с Обама повече време от почти всеки друг сътрудник. Книгата му Obama: An Intimate Portrait, издадена през ноември 2017 г., оглави списъка с бестселъри на „Ню Йорк таймс“и се превърна в един от най-продаваните албуми.