//КИНО „Бохемска рапсодия“

Силата на музиката в спекта-

ННай-добрият рок филм от години. Публиката не си тръгва на финалните надписи, за да чуе още малко „Куин“от славните им години. Bohemian Rhapsody е с ефекта на песента, дала заглавието му. Грандиозен, спектаклов, шеговит и игрив, но и с истински тъжни моменти. И над всичко – светъл, опрощаващ рок. С изпълнител в центъра – Рами Малек като Фреди Меркюри, който озарява всеки кадър. И ще остане с тази роля, както Том Хълси остана завинаги Моцарт от „Амадеус“.

Чу се, че били спестени тъмните страни от драмата на Фреди, свързани с двойствената му сексуална ориентация. Но това щеше да е друг филм. Сега публиката получава това, което трябва да знае, за да продължава да слуша вечните парчета и след превъртането на поколенията. Официалната биография на Queen, с Брайън Мей и Роджър Тейлър, контролиращи всеки аспект на продукцията. Започната от един (Брайън Сингър) и довършена от друг (Декстър Флечър) режисьор, но винаги в талантливи ръце.

По началните два стиха на „Бохемска рапсодия“(Is this the real life? / Is this just fantasy?) е запечатана легендата, не толкова реалността. Драматизирани са високите моменти на Меркюри с „Куин“от запознанството им през 1970 г. до изпълнението на концерта Live Aid на „Уембли“през 1985 г., признато за връх в историята на рока. В саундтрака са оригиналните парчета, миксирани на места с гласа на Малек. В съвършена мимикрия по запазените концертни видеа са актьорите Гуилъм Лий (Мей), Бен Харди (Тейлър) и Джозеф Мацело (Джон Дийкън). Гледаме как талантът с мисия е разрушителен за несъвършената му човешка обвивка, но пък праща публиката в небесата. Ако „грехът“на филма е директност в изтръгването на чувства у зрителя, това е сладък грях, заради който сме по концертите и в киносалоните. Директни бяха/са и парчетата на„Куин“(Who Wants To Live Forever). Разтърсващи (We Will Rock You), трогващи (Somebody To Love), шампионски (We Are The Champions).

Още от същото: „Doors“.

ССтогодишнината от рождението на шведския режисьор Ингмар Бергман (роден 1918, починал 2007 г.) се отбелязва с размах в България, а голяма част от филмите му ще бъдат показани на голям екран за първи път.

До 14 ноември продължава панорамата с негови филми в рамките на фестивала “Киномания” в салоните на „Люмиер“, „Дом на киното“, „Одеон“, Културен център G-8. Друга част от творчеството му беше показана и на кино-литературния фестивал “Синелибри” (сред тях и една от големите му класики – анализираният до всеки кадър “Персона”), а по-рано през есента в Дома на киното имаше еднократна прожекция на “Лято с Моника”, филмът, вдъхновил Уди Алън да започне да снима (и в много случаи – имитира).

Три книги, свързани с Бергман, излязоха на българския книжен пазар: автобиографията му “Латерна магика” се появи в ново издание от “Колибри” (с оригиналния превод на Васа Ганчева). Книга-

та е ценна с това, че за първи път Бергман разказва толкова директно за детството си в малкия северен град Упсала и как то е повлияло на творческия му път:

“И татко, и мама бяха перфекционисти, които се огъваха под тежестта на тази неумолимост. Работният им ден беше неограничен, съвместният им живот едва-едва креташе, самодисциплината им обаче бе желязна”, пише Бергман, син на пастор. Детството му е пряко вдъхновение за филми като “Седмият печат” и “Фани и Александър”. “Аз като че се отървах най-леко, защото се изградих като лъжец. Сложих си маска, която почти нямаше нищо общо с лицето под нея, с моето истинско „аз“. Но понеже не разбирах, че трябва да разграничавам с максимална отчетливост образа, който създавах за себе си, и своята реална същност, нанесох си вреда, чиито последици даваха отражение и години по-късно както в живота ми, така и в моята творческа работа. На моменти се утешавах с мисълта, че този, който е живял в лъжа, обича истината.”

От “Колибри” и поредицата “Амаркорд” в книжарниците е и автобиографията “Промяна” на Лив Улман, една от актрисите, с които режисьорът работи най-често. “Лист” пусна “Киноповести”, сборно издание на твърди корици със сценарии към четири от филмите му, с отличителен минималистичен дизайн от Костадин Кокаланов.

Бергман вълната никога не е отминавала, до голяма степен защото влиянието и естетиката му пътуват през поколенията режисьори. А ако се разровите за някои от най-популярните му филми – последните ревюта за тях често са писани през последните година-две. Киното му е в постоянен процес на преоткриване.

И все пак, ако не сме запознати със света на Бергман, откъде да започнем?

“Седмият печат” и “Поляната с дивите ягоди” са найподходящите за тази цел. Те са първите му по-лични филми, които намира свободата да направи след успеха на “Усмивки от една лятна нощ в Кан”, казва младата киноведка Мирела Василева. “В тях има всичко, което после ще развива като теми - страхът от смъртта, съмнението в бога, любовта като истинското спасение. Тук за пръв път се появяват и съноподобните фигури от неговото въображение.”

В рамките на ретроспективата тя ще изнесе две лекции в “Място 167” - “Човекът зад маската” на 11 ноември от

19 ч. и “Геният в творчеството” по същото време на следващия ден. Тя също така стои зад Facebook страницата Scandinavian cinema, покрай която започна да организира прожекции и дискусии за филми от региона. “Като цяло смятам, че за Бергман, както и за всеки друг режисьор е хубаво филмите да се гледат хронологично.”

“Поляната с дивите ягоди” и “Фани и Александър” са изборът на Меглена Боденска, превела сценария на “Персона” в “Киноповести”. Практиката й всъщност започва от превеждането на есе на Бергман. Понастоящем тя е преподавател по стилистика на шведския език в Софийския университет.“Важно е хората да открият и Бергман като автор, не само като режисьор.” Малко известен факт е, че той има три романа. “В писането му има литературна стойност, въпреки че той не е оценявал много високо прозата си.”

На международно ниво стогодишната от рождението му провокира появата на документалния филм Searching For Ingmar Bergman на Маргарете фон Трота, едно от големите имена на германската нова вълна. Тя проследява у колко много режисьори от различни поколения киното на Бергман е оставило дълбока следа. Междувременно в Шанхай филмите му са погледнати от един доста алтернативен ъгъл - изложба проследява влиянието на режисьора върху модата през ХХ век. >„Да не говорим за всички тези жени” >„В присъствието на клоуна” >“Лице срещу лице”